Днес е понеделник – най- омразният ден от седмицата, като

Днес е понеделник – най- омразният ден от седмицата, като виждам сънените ми деца и хората по спирките, изнервените водачи по кръстовищата. Да, работната седмица стартира с цялостна пара, колкото и да не ни се желае. За мен персонално, тъй като работя у дома, чувствам това малко мъчно. Но си мисля пък, че тази вероятност – на постеща работеща жена, някак наложително би трябвало да я уважим в името на всички, които им се постанова да съчетават двете неща.

Връщам се обратно във времето, когато и аз бях от тези изнервени хора по спирките и тапите. Когато заран се блъскахме пред вратата на банята и всеки си търсеше обувките на прага. Отиваш на работа, където от теб се чака да си пълностоен чиновник, с внимание и централизация на оптимални мощности. Но както е споделил народът – нали храната прави битката. Дойде ли към този момент обедната отмора? Я да се огледаме, какво можем да хапнем:

Наоколо несъмнено е цялостно с фаст фууд джънк – пици на парче, закуски, дюнери. Ако има по- сносна храна, то нормално няма време за нея. Или е прекомерно надалеч. Ако поръчаме доставка за офиса…На мен персонално не ми е въобще прелестен този вид. Стаята да мирише на храна, да има трохи и мазни пръсти. Би било хубаво да има настрана помещение за хранене на личния състав, само че какъв брой офиси разполагат с такова? А постоянно точно в обедната отмора идват клиенти или хора, които също са в обедната си отмора и я употребяват да свършат някоя задача.

Вариантът да носим от у дома нещо не е за изпускане – най-малко знаем, какво ядем и е напълно съгласуван с усетите ни. За постещия, работещ, човек като че ли е най- положителният вид. Да, само че какво да носим – салатка, да я овкусяваме ли авансово или на място, сандвич, само че не желаеме доста трохи да ръсим. Абе въобще не е елементарно, като се замисля. А на работа прекарваме 5- 6 дни в седмицата и то с да не кажем три пълноценни хранения – нерядко утринната закуска, обяд и „ нещо за почивката в 4 ”.

Това последното го отмятаме с постните бисквити от през вчерашния ден. Закуската би трябвало да е питателна, здравословна, постна. Да е комфортна за носене и ядене „ на крайник ” – какво по- уместно от мъфините.

Ето моето предложение за закуска, може и следобедна:

Постни мъфини със сладко.
Продуктите за 12 мъфина са:

1 кафена чашка хладка вода,
1 кафена чашка сладко, за предпочитане да не е с едри късчета, моето е от дюли
1 кафена чашка захар, само че и според от сладкото
1 кафена чашка олио
1 с. л. ленено семе
2 с. л. овесени ядки, фини
2 чаени чаши брашно, колкото поеме, дружно с половин пакече бакпулвер

Златното предписание на мъфините е: Първо течните съставки разрушаваме с тел, след това прибавяме сухите. При тези то също важи - належащо е пламенно безредие, най- към този момент поради сладкото. Целта е да се получи приблизително гъсто, лепкаво тесто. Разпределяме в кошнички за мъфини или в силиконови формички, както е моят случай. Печем за към 30 - 40 минути на 180 градуса. Хубавото на мъфините, че може да импровизираме безпределно с техните съставки. Да сменяем сладкото с настъргани ябълки или тиква, да прибавяме разнообразни семена и ядки.

Ако към тези мъфинки, можете да си извършите същински билков чай с мед – това е цялостен празник през работния ден.

И защото денят си тече, а ние сме потънали в задания, обедът също скоро се задава.

Аз съм огромен обожател на пастата във всичките й вариации. Тя е засищаща, търпи доста импровизации и може да бъде в действителност здравословна. Ако е с повече зеленчуци и без тежки сосове. Тя може и да е закуска, обяд и вечеря, сладка и солена.

Затова, в случай че ще подготвям офис обяд – пастата е моят избор.

Щом ще постим, би трябвало да се уверим, че пастата е без яйца.

Моята обичана паста са фусилите и ще ги съчетавам с тиквички ( към 200 гр ), моркови ( към 200 гр ), гъбки ( 100- 200 грама ) и царевица ( към 200 гр )
Нарязвам тиквичките и морковите на лентички, просто тъй като по този начин ми харесва.
Сварявам фусилите ( половин пакет стига за три порции ) съгласно напътствията на опаковката и ги изстисквам под студена вода.

Защо се прави това? Ако готвим паста със сос, нишестето, което е по пастата, разрешава на соса да се прилепи към нея. Това се отнася за доматените и сметановите сосове. Ако обаче желаеме пастата да е във тип на салата – тя се премива през гевгир, с цел да се смеси добре с останалите детайли от нея, а не да ги полепва.

И по този начин, задушаваме в повечко зехтин тиквичките, гъбките, морковите и царевицата, прибавяме сол и чесън на прахуляк.
Ако желаете и скълцан свеж чесън, само че имайте поради, че ще носите обяда на работа.
Задушаваме ги, едвам поомекнат, обичам да ми леко хрупкави, може и черен пипер тук да сложим.
Добавяме в тигана изцедените фусили, омесваме доста добре, изключваме котлона, захлупваме още веднъж тигана и оставяме до момента в който котлонът изстине.

Може да промените зеленчуците по собствен избор, да добавяте подправки.

Когато не заговявам, добавям пилешко филенце и сварено яйце, от време на време и сос с майонеза и кисело мляко 1:1.

Но в този момент не е подобен казусът и даже в този постен тип – отново е доста вкусно. Слагаме в кутия за обяд – и готово.

Нека не забравяме, че методът ни на хранене не трябва да се въздейства от метода ни на живот, от работата или фамилното ни състояние. Независимо с какво време и финанси разполагаме, постоянно може да се измисли нещо, което да е изтънчено, само че и налично, питателно и здравословно. Това важи и за постите – постно и вкусно не се самоизключват.

Ако желаете да наблюдавате дружно с мен Коледните ми пости ден по ден,