Днес е погребението на Сияна. Изпращаме я в затворен ковчег.

„ Днес е погребението на Сияна. Изпращаме я в затворен ковчег. Казаха ми, че ще полудея, в случай че я видя……, а ми трябват сили с цел да се боря в нейно име това да спре. Сияна би трябвало да спре това безумство. Явно това е била нейната задача на този свят. Да пристигна за малко и да свърши положителни неща, след това да отлети. “

Така стартира прочувствен пост на почернения родител Николай Попов , публикувана във и продължаваща по този начин:

„ Едно благо и красиво дете в никакъв случай повече няма да види слънцето, да се смее и да играе.

Не мога да върша даже обикновени неща. Не мога отида до магазина, не че нуждая се от нещо … пред магазина постоянно стои бедняк, на който със Сияна купувахме храна. След учебно заведение тя ходеше от време на време сама до такава степен, с цел да купи на този човек сандвич, салам или нещо друго за ядене. Такава беше тя. Този спомен ме раздира!
Прибирахме и десетки бездомни животинки, грижихме се за тях и им търсехме дом.

Не я карах принудително! Тя го искаше! Искаше да оказва помощ и да твори положително.

Тя беше ангел!

Уби я безхаберието, наглоста и корупцията. Запазените марки на родната страна.

Борбата в този момент стартира!

Моя персонална идея от тук нататък ще бъде нито едно дете да не загине на пътя премазано като Сияна! Ще вървя, ще дълбая, ще диря с цел да разбутаме този кошер химикалкодържачи-престъпници и някой да свърши нещо. Не на следващия ден! Днес, в този момент и незабавно.

Сияна беше художник. Творец! Рисуваше прелестно, чак в този момент разбрах какво е значела една от последните и рисунки.  Тя е усещала……нашите разплакани очи или нейните страдащи от болежка.

Почивай в мир обич моя! Ще довърша твоята работа и отново ще бъдем дружно.

С любов: Тате. “

За още вести вижте

Присъединете се към нашия 

Кметът на Телиш: Говорих с бабата на Сияна, тя е съкрушена, а дядото е в доста тежко положение