Спомен за Бедрос Киркоров който до последно обичаше България
Днес е умрял Бедрос Киркоров, бащата на Филип Киркоров и мой безценен другар. Светла му памет и мир на душата му, беше прелестен човек. Бяхме дълги години другари, виждахме се в Москва постоянно и тук, когато идваше преди....Чувахме се постоянно по телефона. Той обичаше да приказваме с часове. Винаги ме питаше по какъв начин е неговата Варна...Бедрос ми е доверил доста " секрети ", някои от които преди години излязоха в едно изявление - за какво си сменя семейството от Киркорян на Киркоров, за какво напущат България и така нататък Много наши диалози ще си останат в една директория, някой ден за поколенията. Той живееше с една болежка в душата си за България. Да, радваше се на грандиозните триумфи на сина си, радваха го внуците му, само че....си имаше една негова болежка и носталгия...
Снимка: Оля Ал-Ахмед
През април 2017 година Бедрос ме предложения на юбилейния концерт на Филип в Москва. Ще вметна, че съм по-голяма от Филип Киркоров тъкмо девет дни. Отидох на концерта, Бедрос подреди да ме прекарат през ВИПа, дадоха ми длъжностен бадж, седяхме с него и с родата на първия ред, а концерта беше както постоянно гръмък. Но преди този момент Бедрос ме предложения в една от гримьорните където седяха неговите внуци Алла-Виктория и Мартин. Сподели ми, че е благополучен, че ги има. Децата седяха пред огледалото и хапваха нещо, а той им се скара да не ядат открита застояла храна, само че те продължиха и радостно се смееха на дядо си. Заснех ги...Бедрос с горделивост ми сподели тогава: " Покажи на България моите внуци! "
Снимка: Оля Ал-Ахмед
Миналата година ми звънна и ми сподели: " Оленка, не им позволявай да посегнат и на " Альоша "! Аз ще се върна и ще направя концерт там пред паметника в Пловдив! " До последно беше въодушевен, само че към този момент.....болен....Много обичаше да получава новините за България от мен, вярваше ми, не вярваше на медиите.....Е, Бедрос, и ти в този момент ще пееш концерта си там, горе при Ангелите....Светъл път към Вечността....R.I.P.
За Бедрос Киркоров
Снимка: Бедрос Киркоров / персонален списък
Бедрос Киркоров – български, руски и съветски естраден артист, национален актьор на Народна република България и национален актьор на Русия.
Бедрос Киркоров е роден и израснал във Варна , а висшето си обучение получава в Руския институт за театрално изкуство (ГИТИС). По време на образованието си в Москва той интензивно взе участие в концертна активност, пее с оркестрите на Ю.Силантиев, В.Федосеев, Е.Рознер, Л.Утьосов, който пръв предлага на Б.Киркоров да изпее цикъл от песни за българо-съветската дружба и самичък написва уводния текст за новата стратегия на актьора. Срещата с Л.Утьосов и работата под негово управление значително дефинират креативния път на младия артист. Той показва програмата „ Москва – София, София – Москва “, чиято съществена концепция е подсилване на другарството сред двете страни. Най-известната ария от турнето е композицията „ Альоша “, която не е изгубила известността си и до дне. Б.Киркоров работи дълги години в Московската, а по-късно и в Новгородската филхармония. Той извършва национални и патриотични песни, постоянно акцентира смисъла на фамилията и любовта към Родината. Той се застъпва за положителни връзки сред Русия и България. На 4 август 2007 година по самодейност и със средства на Бедрос Киркоров в град Холм, Новгородска област, е открит монумент на героя от Руско-турската Освободителна война подполковник Павел Калитин За заслугите си в региона на културата и изкуството и дългогодишна ползотворна активност Бедрос Киркоров е награден с орден на съветския медал „ За заслуги към Отечеството “ 2-ра степен, както и с медал „ За чест и достолепие “.
Изказваме нашите съболезнования на фамилията и околните, на всички, които са познавали и обичали Бедрос Киркоров. Вечна памет!
Снимка: Оля Ал-Ахмед
Едно от многото ми изявленията с Бедро
Бедрос Киркоров: Имах бъдеще като моделиер обущар, само че станах артист в операта
- Пише, за Вас, че Бедрос Филипов Киркоров е българо-руски артист. Все отново български или съветски артист се чуствате? Как станахте артист?
- Като юноша още бях поканен на работа във Варненската опера. Новият шеф тогава сменяше състава, заради всеобщо пенсиониране на артистите. И набираше нови млади артисти. Обявиха конкурс. Явих се без никакво музикално обучение. Бях обущар, наследник на обущар и шивачка, работих в обущарска кооперация при двама братя евреи. Докато шиех обувките постоянно пеех, и те ме видяха и поканиха да пея в хора на обущарското дружество. Започнах с художествена самоинициатива в обущарската кооперации, като ме подведоха, че чорбаджиите ще ми платят частните уроци по вокал. Но в следствие това не се случи, защото споделиха, че обущарството не е обвързвано с пеенето по никакъв метод, а те могат да платят единствено стаж като чирак - обущар. Председателя на локалния комитет не ми даде пари за уроците. Първият ми възпитател се споделяше Георги Вълков, той ме окуражи и стартира да стана артист. Съгласи се да ми преподава гратис. Подготвих се за състезанието във Варненската опера със древен съветски романс. И Ситьо Попов, тогавашния шеф ме взе в „ княз Игор “ като дебютант. Самият Попов е бил възпитаник на великия Станиславски в Москва. И по този начин ме взе в ролята на болярин. Майка ми, която бе на премиерата в залата, доста искаше да ме познае, измежду всичките актьори с идентични костюми и грим. Казах ѝ, че ще си смъква шапката на аплодисментите, а това не беше по сюжет и доста ми се скара шефа. Така че от обущар станах артист и то в операта. И се считам до ден сегашен за български артист. Учейки се и работейки в Русия, аз постоянно съм рекламирал България и съм пеел за България. Българското постоянно е било приоритет в моите осъществявания на сцената. Когато се качвах на сцената в Русия постоянно ме обявяваха: „ Ще пее нашия посетител от слънчева България – Бедрос Киркоров! “
- Всъщност, по кое време и за какво напуснахте България?
- Историята е дълга. На 18 години ме одобриха във Варненската опера, само че през 1952 г ме приканиха в армията, служих в гранични войски на Югославската граница. Бях радист. Улавях безупречно сигналите и пишех по 105 думи на минута с помощта на музикалния си слух. Служих 30 месеца от полагаемите 36, защото ме изтеглиха последните 6 месеца да послужвам в самодейния отбор като хорист. По това време диригент пък на трудовия отбор на град Толбухин беше първи братовчед на майка ми Киркор Киркоров, и в следствие той ме изтегли при него. С трудовия отбор гастролирахме на интернационалния юношески фестивал във Варшава през 1955 г и представяхме Централния Комитет на Комсомола. Известно е, че нашето семейство сме арменци, и братовчеда на майка ми и диригента Киркор Киркоров също бе арменец. Той ме накара да науча една доста известна и хубава арменска ария на арменски език „ Червено вино “ по музика на Арам Хачатурян. От 80 души в хора бяхме единствено двама арменци и изпяхме тази ария, а Арам Хачатурян беше в журито и остана неповторимо сюрпризиран от осъществяването на арменски. Тогава станах лауреат на фестивала. През 1962 година Арам Хачатурян идва на отмора в България в Международния Дом на Журналистите на „ Златни пясъци “. В края на промяната по традиция в МОЖ се провежда музикално-поетични вечери. Победителя го награждаваха с 12 кашона шампанско и купонът продължаваше на транспортен съд. От МОЖ ме поканиха да вземам участие в този концерт и да пея пред Арам Хачатурян. След осъществяването ми Арам Хачатурян ме позна и скочи с думите „ Ти си момчето от Варшава който изпя моята ария на арменски! “ На вечеринката присъстваше тогавашния министър на културата и Арам Хачатурян му сподели незабавно да ме изпратят в Ереван с цел да получа музикално обучение там. Като всеки министър даде обещание, и нищо не направи. На другата година идва в МОЖ Арно Бабаджанян с съветска група и те печелят състезанието на художествената самоинициатива в края на промяната. Пак се прави вечеринка на кораба и отново ме канят да пея. Тогава пък измежду формалните лица участва началника на културния комитет на Варна. По гледище на Арно Бабаджанян ме одобри на идващия ден в изполкома и ми оформиха документите за образованието ми в русия. И по този начин през 1962 г отидох да последвам в Съюз на съветските социалистически републики. Планирах да отида в Ереван, само че фамилията на Бабаджанян ме убедиха да остана в Москва и да ме покажат на на най-големия музикален режисьор по това време Покровски в ГИТИЗ. Отидох на прослушване и за мое удивление Покровски непосредствено ме взе във втори курс при него. Тогава в ГИТИЗ нямаше чужденци, аз бях първия и то непосредствено взет във втори курс. До края останахме с Арно Бабаджанян и с Арам Хачатурян близки другари. С Арам постоянно се виждахме по концерти и на записите в радиото. Винаги имахме какво да си кажем. Изключително образован и ерудиран човек, освен талантлив композитор. Арам Хачатурян ще го запомня с неговата неконтролируема благотворителност и добрина!
- Какво е чувството ви всякога, когато се завръщате в България, в родната Варна?
- България ми е дала доста. Преди всичко обичта към работата ми, към оперното изкуство, макар, че единствено година и половина работих във Варненската опера. В България останаха моите родители, и всяко лято аз се завръщах във Варна с боязън. След раждането на Филип зачестиха фамилните ни гостувания в България. Филип беше цялостен първенец в учебно заведение и ниу го взимахме два месеца преди довеждане докрай на образователната година към този момент атестиран и идвахме във Варна. Филип приключи учебно заведение в Ждановски регион в Москва със Златен орден! Изкарвахме цяло лято във Варна, където постоянно да си почивахме, аз пеех в бара „ Руска тройка “ на Златните пясъци. Така че безконечният ми боязън към родината остава при всяко мое завръщане до ден сегашен.
- Имате ли близки във Варна? Те с какво се занимават?
- Да, сестра ми и брат ми останаха във Варна. Сестра ми, Мари Киркорян, е оперна певица, заслужила артистка на България, пяла е „ Тоска “, „ Травиата “, на една сцена е била с Гяуров в постановката „ Атила “
- Защо избрахте Новгород след космополитната Москва? Какво ви притегли и докара там?
- Какво ме притегли и води в Новгород ли – любовта, несъмнено! След като умря първата ми брачна половинка, майката на Филип, се ожених повторно и жена ми е от Велики Новгород. Съпругата ми в този момент е професор и е 25 години по-млада от мен.
- Роден сте на 2 юни 1932 година във Варна в арменско семейство на обущар. Не се ли чуствате въпреки всичко вътрешно арменец? Носите прелестното арменско име Бедрос…..
- Хубав въпрос! Арменец се усещам постоянно, когато съм измежду своите, изключително в Армения! Историческата татковина на предците ми е кодирана в паметта и съзнанието ми. Смених си окончанието на арменската фамилия тъй като учех в българско учебно заведение и правилника по това време гласеше, че всички би трябвало да са с идентични семейства на „ ов “. А сестра ми остана да учи в арменското учебно заведение зад църквата в центъра на Варна, и си остана с арменската ни фамилия. Който учеше в арменското учебно заведение оставаше семейството му на „ ян “, който учеше в българско учебно заведение го задължаваха фамилното му име да е на „ ов “.
- Навършихте 88. Как се чувствате, изглеждате прекрасно…
- Чувствам се прелестно. Въпреки, че преди четири години паднах неприятно по тил, нямам положително оросяване след този удар, само че се възвърнах бързо. Може би тъй като като млад интензивно се занимавах с лека атлетика и това оказва въздействие. Духом се усещам доста млад. Държа да подчертая, че на 88 години всяка заран върша по часовник по един час гимнастика.
- Как отбелязахте рождения си ден в изискванията на пандемия и крути ограничения поради ковид?
- Бяхме блокирани във вилата на Филип в Подмосковие при започване на Рижско шосе. Охраната никого не допускаше до вилното имение поради карантината. Отбелязахме рождения ми ден в стеснен фамилен кръг тази година.
- Какво Ви подари синът Ви – Филип Киркоров?
- Подари ми безценен парфюм, който по думите му коствал половин кола! Синът ми, Филип Киркоров, постоянно е бил доста великодушен към мен и към всичките членове на фамилията ни. На 85 –тата ми годишнина ми подари 85 хиляди $!
- Имате две прелестни внучета от него. Те знаят ли български?
- Не, и двете ми внучета не приказват български, единствено съветски.
- Алла-Виктория е родена през ноември 2011 година, в клиника в Майами. Двойното име е в чест на огромната муза на Филип –легендарната Алла Пугачова и на майката на Филип. Братчето ѝ Мартин-Кристо се появи на бял свят също в Съединени американски щати през юни 2012 година Синът ми Филип не знае нито дума на арменски, само че аз имам голямото предпочитание да науча внуците си на български език.
- Кой е най-хубавият ви спомен от България?
- Най-хубавият ми спомен е 19 август 1964 година в Сочи по време на концерт, аз пея в летния спектакъл, а на първи ред седи една хубавица и ме зяпа в унес. Аз си изгубих мозъка още на сцената, до момента в който пеех, тъй като непрекъснато гледах тази хубавица – това бе брачната половинка ми Виктория, майката на Филип. След концерта инцидентно я срещам във фоайето на хотела си в Сочи, става известно че живеем в еднакъв хотел. И по този начин се срещнах с бъдещата си брачна половинка Виктория Марковна Лихачьова, която беше родена 1937 година в семейство на инженер и циркова артистка. Баща ѝ Марк Лихачев – бе прочут инженер, а майка ѝ - Лидия Манион – циркова артистка. Уви, тя умря прекомерно млада на 57 години и то на рождения ден на сина ни 30 април. Но вечно най-щастливия миг в живота ми, който ще помня вечно бе денят на нашата среща
- Бедрос, Ви сте доста почитан и уважаван в Русия. Носител сте на редица награди и почетни звания. Кое е последното?
- Да, по този начин е. Удостоен съм с редица награди, почетни грамоти и дипломи тук, в Русия. Дори Арно Бабаджанаян написа „ Песен за София “, песента „ Подруги “ / Приятелки/ също на българска тема. Получих званието „ Народен актьор на Русия “, което ми бе връчено персонално от президента Владимир Путин. и съм притежател на медал „ Заслуги пред Отечеството “, Обидно ми е да кажа, че родната България не ме е удостоила с никакви почетни звания и самопризнания. Предишния дипломат на България в Русия Бойко Коцев пристигна на 80-ет годишният ми празник и ми връчи почетен диплом за приноса ми в развиването на българо-руските връзки.Обидно ми, че толкоз доста съм направил за България отвън нейните граници, а не съм получил никакво самопризнание.
- Съжалявате ли за нещо?
- Не, за нищо не скърбя. Имам прелестна орис. Дори бих вметнал нещо забавно, че станах артист с помощта на това, че като дете боледувах от магарешка кашлица. Лекарите и рехабилитаторите доста дълго ме учиха да вдишвам вярно употребявайки диафрагмата си, и тъкмо това ми помогне в следствие в пеенето
- Ако можехте да върнете машината на времето бихте ли трансформирал нещо в ориста си?
- Не! Въпреки, че бях втори курс в обущарски колеж със компетентност обущар-моделиер когато се увлякох по пеенето. Може би щях да имам доста положително бъдеще като обущар – моделиер, рисувах страхотни модели обувки и ботуши.
- Кое се оказа най-важното нещо за Вас в живота ви?
- Синът ми и внуците! Имам правоприемник – Филип Киркоров, който потвърди че е звезда №1 освен в Русия, само че и в международен мащаб.
- Т ежи ли ви нещо в политически аспект? Доволен ли сте от политиците, от политиката им? Какво бихте желали да им кажете?
- Тежат ми обтегнатите връзки, макар че България и Русия постоянно ще бъдат свързани исторически. Да сме признателни, че връзките не като тези с Украйна. Категорино съм срещу събарянето на историческите монументи! Това е неприемливо. Това е част от историята, която не може и не трябва да бъде заличена. Искам да кажа на политиците да не не помнят какъв брой добрини е правила Русия на България. Нека не затварят книгата с историята. Искам никой да не не помни, че свободата на България от османско иго я изискуем на руснаците. Това е безспорен факт. Благодарение на тази независимост ние получихме страна, която се възроди.
- И най-после на нашето изявление, по кое време планирате да дойдете в България? Къде първо ще отидете?
- Планирам да дойдем незабавно след пандемията, като отворят границите. Първо незабавно ще отида на гроба на майка ми и татко ми, които са заровени във Варна.
БЛИЗКИ ПРИЯТЕЛИ С АРАМ ХАЧАТУРЯН
С Арам Хачатурян постоянно си говорихме единствено на арменски!
Арам Хачатурян се учуди по какъв начин може 80 души от България да пеят песента му „ Червено вино “ на съвършен арменски!
През 1955 година с Трудовия отбор на град Толбухин бяхме на интернационалния юношески фести-вал във Варшава. Диригентът Киркор Киркоров ме накара да науча една известна и хубава арменска ария “Червено вино ” по музика на Арам Хачатурян. От 80 души в хора бяхме единствено двама арменци. Изпяхме тази ария, а Арам Хачатурян беше в журито и остана сюрпризиран. Тогава станах лауреат на фестивала. През 1962 година Хачатурян пристигна на отмора на Златни пясъци в Международния дом на публицистите. В края на промяната се проведоха музикално-поетични вечери. Победителя го награждаваха с 12 кашона шампанско, а купонът продължаваше на транспортен съд. Поканиха ме да пея. Хачатурян ме позна и скочи с думите: “Ти си момчето от Варшава, който изпя моята ария на арменски! ” На вечеринката присъстваше тогавашният министър на културата и Арам Хачатурян му сподели да ме изпратят в Ереван, с цел да получа музикално обучение там. Така отидох да последвам в Съюз на съветските социалистически републики, само че в Москва при най-големия музикален режисьор по това време Покровски в ГИТИЗ. С Арам Хачатурян станахме близки другари. Често се виждахме по концерти и на записите в радиото.Винаги имахме какво да си кажем. Изключително образован и ерудиран човек, освен талантлив композитор. Много великодушен и добър!
Случка с Тодор Живков
Тодор Живков в едно от следващите си визити във Варна през 1974 година даде публична вечеря за подбрани хора. Обадими се началникът на Културата във Варна и ме извика да пея на тази вечеря пред Тодор Живков. В концертната ми стратегия пеех обичаните тогава песни на управлението „ Альоша “ и други. Този път включих една нова съветска ария „ Сынок “ / „ Сине! “/, отдадена на съветски танкист. Тодор Живков беше доста впечатлен от тази ария и като ми свърши концертната част внезапно ме попита по какъв начин пребивавам със жена си. Защото доста актьори в България почнали да се развеждат. Казах му, че прелестно пребивавам със брачната половинка си и оглеждаме нашия наследник Филип. Впечатлен от песента „ Сынок “, Живков внезапно ме предложения на сутринта да му бъда посетител в София. Мислих, че се помайтапи. Обаче като се ръкувахме за сбогом другаря Живков още веднъж ми сподели, че на следващия ден ме чака със фамилията ми на летището да излетим дружно за София с цел да му гостуваме. На сутринта ни откараха на летището и президентския аероплан дружно с другаря Тодор Живков аз и фамилията ми излетяхме за София.
Автор: Оля АЛ-АХМЕД
