Защо в България учебната година започва на 15 септември
Днес е първият образователен ден, в който над 700 000 възпитаници ще прекрачат прага на класните стаи, като 57 000 от тях ще създадат това за първи път, написа.
По традиция образователната година у нас стартира на 15 септември, само че това не постоянно е било по този начин. Различен е и образователният график в европейските страни, защото в множеството от тях учебните заведения отварят порти още на 1 септември.
Има и други изключения, като Италия, където първият звънец бие чак на 1 октомври, както иГърция, където образователната година стартира още през август.
Защо обаче в България се е наложила датата 15 септември?
За да си отговорим на този въпрос, би трябвало да се върнем обратно в историята до интервала на българското Възраждане, когато територията и популацията на страната към момента са част от Османската империя.
През 18-и и 19-и век началото и краят на образователната година не били свързани с съответна дата. Продължителността на образователните занятия зависела от съответния район и най-много от сделката с учителите, които получавали възнаграждение от локалните общини и настоятелства.
В някои краища на страната занятията се провеждали единствено през зимата, когато хората не били заети със селскостопанска активност, до момента в който в други учениците посещавали класната стая през цялата година, само че единствено в избрани дни.
Обикновено най-често срещаният график на занятията бил за към 6-7 месеца - от Димитровден в края на октомври до Гергьовден при започване на май. Това бил интервалът, в който на нивите нямало толкоз работа, колкото през летните месеци.
В средата на 19-и век в България стартират да преподават учители, приключили образованието си в Европа и Русия, а дружно с тях се вкарват и доста от порядките на просветителните системи в огромните европейски империи.
По това време образователната година започвала в края на август или началото на септември, като продължавала чак до началото на лятото.
През юни, нормално на Петровден, се провеждали и обществени изпити, на които участвали родителите на учениците и представителите на учебните настоятелства.Тези изпити били оценка както за учениците, по този начин и за работата на техните преподаватели.
Още по това време се обрисувал и един главните проблеми на българското обучение. Децата били едни от дейните служащи и помощници в селскостопанската работа.
В края на лятото и началото на есента те взели участие в прибирането на реколтата, заради което огромна част от тях не успявали да посещават образователните занятия.
През 70-те години на 19-и век този проблем се обсъждал интензивно на учителските събори и било взето решение образователната година за децата да продължава не повече от 9 месеца, с цел да не се припокрива с дейната селскостопанска активност.
След Освобождението проф. Марин Дринов, който през 1879 година управлява отдела за националното просвещение и духовните каузи в новосъздаденото Княжество България, афишира 1 септември като дата, на която стартират образователните занятия на всички места в страната.
Този правилник се резервира чак до 1885 година, само че казусът с всеобщите отстъствия на децата от селските учебни заведения през есента остава на дневен ред.
На множеството места в страната образователните занятия стартират по друго време в диапазона от 1 септември до 1 октомври и не престават до началото на май.
Реформите на Български земеделски народен съюз и установяването на 15 септември като дата за началото на образователната година в България
През 1919 година, след разгрома на България в Първата международна война, на власт идва държавното управление на Българския аграрни национален съюз, отпред с водача на партията Александър Стамболийски.
Като съсловна организация на селското население, нейната политика е съобръзена в огромна степен с неговите стремежи и потребности.
Образователният министър Стоян Омарчевски се заема със серия от промени, в това число и определянето на датата 15 септември за начало на образователната година.
Това става през 1921 година, като концепцията за изместването ѝ с две седмици е децата да могат да оказват помощ в прибирането на реколтата, след което да могат на мира да посещават занятията.
Омарчевски прокарва и закона за наложителното главно обучение, обезпечава построяването на над 1100 нови учебни заведения в дребните обитаеми места. През 1921 г.той прокарва и правописната промяна, препоръчана от учен Александър Теодоров-Балан и афишира 1 ноември за Ден на националните будители.
По негово време се откриват и Медицинският, Ветеринарният, Агрономическият и Богословският факултети на Софийския университет.
Така, през последните 102 години 15 септември се открива като датата, на която учениците влизат в класните стаи след лятната почивка.
Тази традиция продължава до ден сегашен, макар че актуалните възпитаници нямат съвсем никакъв досег със земеделието. По тази причина през годините се появиха и хрумвания за връщане на остарелия график на образователната годинас начало на 1 септември.
Последното публично предложение в този дух беше на просветителния министър Сергей Игнатов през 2001 година, само че то не беше признато и по този начин датата, открита от държавното управление на Български земеделски народен съюз през към този момент далечната 1921 година, остана годна.
По традиция образователната година у нас стартира на 15 септември, само че това не постоянно е било по този начин. Различен е и образователният график в европейските страни, защото в множеството от тях учебните заведения отварят порти още на 1 септември.
Има и други изключения, като Италия, където първият звънец бие чак на 1 октомври, както иГърция, където образователната година стартира още през август.
Защо обаче в България се е наложила датата 15 септември?
За да си отговорим на този въпрос, би трябвало да се върнем обратно в историята до интервала на българското Възраждане, когато територията и популацията на страната към момента са част от Османската империя.
През 18-и и 19-и век началото и краят на образователната година не били свързани с съответна дата. Продължителността на образователните занятия зависела от съответния район и най-много от сделката с учителите, които получавали възнаграждение от локалните общини и настоятелства.
В някои краища на страната занятията се провеждали единствено през зимата, когато хората не били заети със селскостопанска активност, до момента в който в други учениците посещавали класната стая през цялата година, само че единствено в избрани дни.
Обикновено най-често срещаният график на занятията бил за към 6-7 месеца - от Димитровден в края на октомври до Гергьовден при започване на май. Това бил интервалът, в който на нивите нямало толкоз работа, колкото през летните месеци.
В средата на 19-и век в България стартират да преподават учители, приключили образованието си в Европа и Русия, а дружно с тях се вкарват и доста от порядките на просветителните системи в огромните европейски империи.
По това време образователната година започвала в края на август или началото на септември, като продължавала чак до началото на лятото.
През юни, нормално на Петровден, се провеждали и обществени изпити, на които участвали родителите на учениците и представителите на учебните настоятелства.Тези изпити били оценка както за учениците, по този начин и за работата на техните преподаватели.
Още по това време се обрисувал и един главните проблеми на българското обучение. Децата били едни от дейните служащи и помощници в селскостопанската работа.
В края на лятото и началото на есента те взели участие в прибирането на реколтата, заради което огромна част от тях не успявали да посещават образователните занятия.
През 70-те години на 19-и век този проблем се обсъждал интензивно на учителските събори и било взето решение образователната година за децата да продължава не повече от 9 месеца, с цел да не се припокрива с дейната селскостопанска активност.
След Освобождението проф. Марин Дринов, който през 1879 година управлява отдела за националното просвещение и духовните каузи в новосъздаденото Княжество България, афишира 1 септември като дата, на която стартират образователните занятия на всички места в страната.
Този правилник се резервира чак до 1885 година, само че казусът с всеобщите отстъствия на децата от селските учебни заведения през есента остава на дневен ред.
На множеството места в страната образователните занятия стартират по друго време в диапазона от 1 септември до 1 октомври и не престават до началото на май.
Реформите на Български земеделски народен съюз и установяването на 15 септември като дата за началото на образователната година в България
През 1919 година, след разгрома на България в Първата международна война, на власт идва държавното управление на Българския аграрни национален съюз, отпред с водача на партията Александър Стамболийски.
Като съсловна организация на селското население, нейната политика е съобръзена в огромна степен с неговите стремежи и потребности.
Образователният министър Стоян Омарчевски се заема със серия от промени, в това число и определянето на датата 15 септември за начало на образователната година.
Това става през 1921 година, като концепцията за изместването ѝ с две седмици е децата да могат да оказват помощ в прибирането на реколтата, след което да могат на мира да посещават занятията.
Омарчевски прокарва и закона за наложителното главно обучение, обезпечава построяването на над 1100 нови учебни заведения в дребните обитаеми места. През 1921 г.той прокарва и правописната промяна, препоръчана от учен Александър Теодоров-Балан и афишира 1 ноември за Ден на националните будители.
По негово време се откриват и Медицинският, Ветеринарният, Агрономическият и Богословският факултети на Софийския университет.
Така, през последните 102 години 15 септември се открива като датата, на която учениците влизат в класните стаи след лятната почивка.
Тази традиция продължава до ден сегашен, макар че актуалните възпитаници нямат съвсем никакъв досег със земеделието. По тази причина през годините се появиха и хрумвания за връщане на остарелия график на образователната годинас начало на 1 септември.
Последното публично предложение в този дух беше на просветителния министър Сергей Игнатов през 2001 година, само че то не беше признато и по този начин датата, открита от държавното управление на Български земеделски народен съюз през към този момент далечната 1921 година, остана годна.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ




