Ето кой реши учебната година у нас да започва на 15 септември
Днес е първият образователен ден, който се оказва почивен. Но един човек преди век работи неуморно, с цел да има съвременно европейско обучение в България. Неговото име е Стоян Омарчевски и е основателят на емблематичната дата за първият образователен ден.
Преди век Стоян Омарчевски сяда в министерското кресло на Просвещението и остава в историята.
Преди неговите промени образователната година започвала на Димитровден и приключвала на Гергьовден. Проф. Александър Марчев е негов внук. Казва, че преди 1989 година името на дядо му било неразрешено.
" Семейства като нашето избягваха доста да приказват. Такова беше времето. Особено, когато са били пред децата. Винаги съществуваше страха да не почука Държавна сигурност на вратата. Затова доста много не се говореше по тези въпроси, само че несъмнено знаех кой е дядо ми. На нас не гледаха с положително око управляващите. Златното предписание беше да си затварят устата ", описа внукът на Стоян Омарчевски по Народоосвободителна въстаническа армия.
Днес обаче не следва това предписание. Разказва доста, само че няма какво да покаже. Снимките се броят на пръстите на едната ръка. Целият списък на фамилията е изгорен след разрушителните бомбардировки в София по време на Първата международна война.
Запалителна бомба пада върху къщата и изгаря всичко до мазето. Имал е най-голямата частна библиотека, голям списък. Кореспонденция с Айнщайн. Всяка българска книга, която е излязла, първият образец с подпис се е подарявал на Омарчевски ", разкрива Марчев.
С горделивост споделя по какъв начин дядо му е основател и на Деня на националния будител. Прави главното обучение наложително. Измислил е и Омарчевския правопис, който използваме и до през днешния ден - премахнал е окончанието Ъ от думите и е въвел правилото по кое време се написа " СЪС " и " ВЪВ ". Критиците по това време обаче настояват, че това е една популистка промяна и равнището на езика е свален в името на народа.
" Ако в този момент си представим, че беше непокътнат оня правопис и карахме хората да пишат на него, би трябвало да ви кажа, че единствено няколко % щяха да се оправят обичайно ", добави той.
Сред наследството, оставено ни от Омарчевски са издигнатите по негово време над 1100 учебни заведения в цяла България. Към днешна дата столичното 141 учебно заведение носи негово име. Има и негов портрет в Зала " Запад " в Народното събрание.
По предложение на Омарчевски е основана алеята на бележитите българи тук в Борисовата градина, само че до ден сегашен негов монумент няма. Както и на никое място другаде в България.
Вежди Рашидов работи по паметника. Такъв, каквито са и в Борисовата градина.
В последните десетилетия професор Омарчевски преподава в Богословския факултет в Софийския университет, основан от неговия дядо. Бил е и декан.
И по този начин за 103-а година учениците ще чуят първия звънец и ще прекрачат прага на учебното заведение, с цел да стартират новата образователна година.
Преди век Стоян Омарчевски сяда в министерското кресло на Просвещението и остава в историята.
Преди неговите промени образователната година започвала на Димитровден и приключвала на Гергьовден. Проф. Александър Марчев е негов внук. Казва, че преди 1989 година името на дядо му било неразрешено.
" Семейства като нашето избягваха доста да приказват. Такова беше времето. Особено, когато са били пред децата. Винаги съществуваше страха да не почука Държавна сигурност на вратата. Затова доста много не се говореше по тези въпроси, само че несъмнено знаех кой е дядо ми. На нас не гледаха с положително око управляващите. Златното предписание беше да си затварят устата ", описа внукът на Стоян Омарчевски по Народоосвободителна въстаническа армия.
Днес обаче не следва това предписание. Разказва доста, само че няма какво да покаже. Снимките се броят на пръстите на едната ръка. Целият списък на фамилията е изгорен след разрушителните бомбардировки в София по време на Първата международна война.
Запалителна бомба пада върху къщата и изгаря всичко до мазето. Имал е най-голямата частна библиотека, голям списък. Кореспонденция с Айнщайн. Всяка българска книга, която е излязла, първият образец с подпис се е подарявал на Омарчевски ", разкрива Марчев.
С горделивост споделя по какъв начин дядо му е основател и на Деня на националния будител. Прави главното обучение наложително. Измислил е и Омарчевския правопис, който използваме и до през днешния ден - премахнал е окончанието Ъ от думите и е въвел правилото по кое време се написа " СЪС " и " ВЪВ ". Критиците по това време обаче настояват, че това е една популистка промяна и равнището на езика е свален в името на народа.
" Ако в този момент си представим, че беше непокътнат оня правопис и карахме хората да пишат на него, би трябвало да ви кажа, че единствено няколко % щяха да се оправят обичайно ", добави той.
Сред наследството, оставено ни от Омарчевски са издигнатите по негово време над 1100 учебни заведения в цяла България. Към днешна дата столичното 141 учебно заведение носи негово име. Има и негов портрет в Зала " Запад " в Народното събрание.
По предложение на Омарчевски е основана алеята на бележитите българи тук в Борисовата градина, само че до ден сегашен негов монумент няма. Както и на никое място другаде в България.
Вежди Рашидов работи по паметника. Такъв, каквито са и в Борисовата градина.
В последните десетилетия професор Омарчевски преподава в Богословския факултет в Софийския университет, основан от неговия дядо. Бил е и декан.
И по този начин за 103-а година учениците ще чуят първия звънец и ще прекрачат прага на учебното заведение, с цел да стартират новата образователна година.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ