Днес е първият от трите Горещници. Те са на 15,

Днес е първият от трите Горещници. Те са на 15, 16 и 17 юли. Това са трите най-горещи дни в годината, съгласно националните вярвания, и са свързани със светиите Кирик и Юлита, Юлия и Марина.
Традиционно, има вяра се, че отбелязването на Горещниците защищава от пожари и градушки. В чест на тази буря – огънят, се организира тридневно тържество, наречено Горещници (Горѐщняци). Но заради повода, че когато огънят слиза от небето посредством мълния, се съпровожда и от мълния, по тази причина тези дни са известни още и като Блъ̀съци и Гѐрмановци. Астрономически тези дни се падат на 28, 29 и 30 юли, обаче по отношение на националното честване датите са 15, 16, 17 юли.

Тези три дни имат лични имена. В разнообразни райони на страната се среща да им споделят Първи горещняк, Люта, Чуру̀та, Чурулига, Мурулига, Чу̀реци, Втори горещняк, Трети горещняк, Св. Марина, известна още като Св. Марина Огнена.

Празни полета по време на Горещници
През тези три дни нищо не се работи нито на полето, нито у дома. В предишното изключително строго се чествали първият и третият ден. Тогава не се жъне, коси, копае и не се кара сеното, направено на снопи, тъй като се запалвало от единствено себе си.

Вярвало се, че огънят слиза от небето. В някои краища на страната се вярвало, че който не чества горещняците ще пострада от огън, в каквато и да било форма.

Вечерта на първия горещняк се изгасвал огънят на всички огнища. През втория ден не се клал огън. А на третия, т. е. на Огнена Марина, се запалвал огън в огнището, така наречен жив или нов огън. Този огън се получавал посред село чрез ритуал, на който втривали мощно едно в друго две сухи дървета до момента в който се възпламенят.

От този жив огън взимали всички хора, с цел да си отнесат по домовете и да възпламенят огнищата си. Този огън се пазел от стопаните на къщата да не изгасне до идната година, отново до Горещняците.

Народни поверия за Горещници
Според национално поверие, по отношение на това кой от трите дни е по-горещ и кой по-хладен, хората предвиждали какви ще бъдат първите месеци на идната година. Първият горещняк дава отговор на януари, вторият – на февруари, а третият – на март. Когато през дадения ден е топло, то тогава през нареченият месец времето ще бъде хубаво и меко, без огромни студове. Но в случай че е хладно, то тогава и даденият месец ще бъде леден и с виелици.

Друго национално вярване гласи, че който се къпе през тези три дни в топли води, които извират от земята, няма да го хване болест, ще е здрав цяла година. Болните хора се къпели в такива топли извори, тъй като вярвали, че има лек и по този начин ще се изцерят. Достатъчно било даже единствено да се топват три пъти по един път дневно.

Църковният празник
През тези три дни православната черква празнува трима мъченици.
15 юли – Св. страдалец Кирик и майка му Юлита, потърпевши по времето на Диоклетиан през 304 година
16 юли – Свещеномъченик Атиноген със своите 10 възпитаници, потърпевши по времето на император Максимиан от мъчителя Филомарх през 311 година
17 юли – Св. Великомъченица Марина, щерка на езическия сановник в Антиохия Писидийска. На 16-годишна възраст била мъчена за Христа и погубена от шефа Олимврий.
Каква е връзката на мъчениците с тези национални вярвания и общото им с огъня?
Това излиза наяве от метода, по който хората са тълкували някои непознати имена.

Именно името „ Кирик “ в западните български краища се свързва с думата “чурек “, която значи дим, огън. В името „ Атиноген “ народът вижда отново думата „ огън “. А Св. Марина, наречена поради съседството си с първите два празника „ Огнена Марина/Мария “, в тази ситуация идва като едно допълнение към останалите празници, с цел да се получи продължителност.

Забелязва се също и силата и огромната роля на цифрата три в националната религия и в националните традиции.

Жив огън - Горещняци
По турско време един неприятен бей не давал мира на ратаите си през лятото. Те трябвало да работят без отмора и денонощно, с цел да приберат колкото се може повече посеви. „ Празник-мразник, билмем! “ казвал той. Преди деня на св. Кирик и Юлита му разказали за поверията на тези дни Горещняци, само че той отново нахокал ратаите. На утрото, както се прибирали колите със снопи, придружавани и от него самия, настанала стихия и загърмяло. Скрили се под колите и, незнайно по какъв начин, „ гръм “ запалил един от сноповете. На идната година турчинът седмица преди тази дата питал по кое време са Горещняците, с цел да не сбъркат отново, като работят.

Народе