Защо най-лесно откриваме търговците, когато са в нечий чужд храм
Днес е първият ден от шестте - до Великден, на които Църквата обръща изключително внимание, наричайки ги Страстна седмица. Всъщост няма по-сериозен интервал от годината, в който човек би трябвало да се запознае със пристрастеностите в себе си – само че не в позитивния смисъл, както си ги показват текстописците на реклами.
Конкретно понеделник е денят, в който Христос открива старозаветния Соломонов храм, цялостен с търговци (да кажем – търгаши), и ги изгонва. Вторник е ден за поуки – за мъдрите девици, за гениите (ало, културните дейци – тука ли сте?!), в сряда е сговорът за измяната на Юда, в четъртък - Тайната вечеря, в петък - разпятието и така нататък..
Това с търговците е една от обичаните евангелски истории на тези, кото няма да видите да стъпят в черква. Те са я чували - най-много тези, които са умни, задълбочени и са " анализрали " нещата, та в резултат на това си седят дòма, пред тв приемника... Те си имат собствен " господ " - по този начин споделят - за който нямат потребност от медиатори. И си се свързват - от балкона, все едно хащат HBO без пари.
По сведущи от мен споделят, че такова нещо като а-теист няма. Всеки е набожен. Просто за един божеството е Христос, за различен - Аллах, за мнозина - личният им тулум. За някои идол е това, което е записано против персоналния им IBAN, за други множестото непрекъснати вакханалии и оргии, без значение по какъв брой друг метод ги схващат един интелектуалец примерно и една " пайнерка “ - едно и също е.
Та, по тази причина в търговците от храма някои са склонни да виждат първосъздадената непорочност, която към този момент ни е убягнала. Стига, несъмнено, въобще да се интересувате от " нелепости " като: какво пердставляваме ние, в действителност ли задачата е единствено да се размножим и да имаме нов айфон или просто казано - в действителност ли е толкоз плоско и безнадеждно всичко? Само вегетация?
Днешната история ни припомня и нещо друго кофти – че Бог може да бъде освен положителният джин от лампата, при който притичваш да запалиш... „ четири от 40 стотинки апелирам “, когато ти дотрябва нещо. Може да носи и камшик (само вижте днешните времена!).
Немалък проблем е, че актуалният човек, който мъчно претърпява шока от неналичието на отопление на задните седалки в колата, в църквата вижда насила – толкоз нежелана през днешния ден. Принудата към какъвто и да било героизъм или себеизправяне в този момент е публичен зложелател № 1. Няма да не помни - четох една добра писателка, която беше описала по какъв начин една изцяло праведна баба се разболяла тежко и като я питали - за какво й се случва това, и за какво го понася, казвала " човек от време на време би трябвало да послугува на Бога ". Не се създават такива към този момент...
Не, ние сме други - от детето ти, което безусловно „ би трябвало да бъде себе си “ (а в действителност е по-добре да опиташ да бъде облик Божий и подобие), до теб самия, който - хиляди послания те убеждават да се „ отдадеш на изкушението “. Независимо дали става въпрос за шоколадови бонбони, за новата кола или за реклама на откровени пороци като разврата или хазарта.
И тогава, до момента в който сме в този обаян кръг, на " помощ " ни идват слабостите на клира и духовниците ни. На нашите, на интернационалните, даже на католиците - всичко прави работа за опрощение. Но тъкмо както политиците, служителите на реда, магистратите или учителите свещениците, владиците, даже патриарсите не могат да са нещо друго също така, което бълва като продукция излъчващият ги орган – обществото. Вероятността времената да са такива, каквито ги виждаме: цялостни с обожение на порока, с хедонизъм, със скъперничество, със напълно извратени похоти, с егоцентризъм и безочливост, а отнякъде да се пръкнат (простете за думата) духовни колоси, оперирани от всички тези и доста други най-дребни грехове, разбирай – ходещи светци, е изцяло, изцяло минимална... Просто това можем, това излъчваме.
Функция на това, което написах нагоре, е че в случай че ние се оправим и подобрим, ще се усъвършенства и този резултат, който подаваме като клир. И освен – и като монашество, и като дякони, и като всичко.
Затова идва същински сложният въпрос – за какво толкоз доста хора с такава лекост намираме „ търговците “ в другите храмове – имам поради главно църквата, само че и освен. Ние сме в потрес, когато отидем в университета или в " Пирогов " и установим, че и там има печалбари, безкрупулни грубияни, идиоти и нахалници - тъкмо каквито сме ние.
А с натежало и удебеляло око бихме разкрили тези долнопробни менячи и продавачи на гълъби в личния храм на личността си. Какъвто храм несъмнено съставлява всеки човек, въпреки и в случай че се разноските из един мол, мъчно да се откриват остатъчни следи от това.
Защо всичко е по този начин, а не другояче? Защото имаме една „ прелестна добродетел ": ние сме ужасно великодушни, благородни и всеопрощаващи. Но единствено към себе си. И в същото време сме зверове, подготвени да раздерат другия, близък – за едно погрешно паркиране... Всичко ще се оправи, когато стане противоположното. Макар да осъзнавам, че не са доста индикациите, които да ни изпълват с вяра, че това е допустимо.
И до момента в който – хайде не да удържим, това надали ще стане, само че най-малко не създадем някаква минимална стъпка, малко изпитание към тази микроскопична първа „ победа “, търговците вътре в нас ще въртят своя вземане-даване все по-зверски, безотказно и брутално. „ Бъди безочлив – единствено по този начин се съумява, мачкай, гази, трупай, купувай, лъжата е нищо – какво пък толкова... “
Дотогава ще сме и все неудовлетвоени, посърнали, нервни и безпределно отдалечени от това „ Моя мир ви давам... “, което ни е завещано.
А пък за персонално опрощение все ще мърморим: за какво в единия храм свещите са от белите, в различен от жълтите, за какво бабата ги гаси толкоз рано (ама претопяват ли ги, бе?! Не, не ги претопяват – белите не стават за нищо, б.а.), а попът има тип да е пил допреди малко. Без да разбираме, че отчитайки тези „ провали “ на всички към нас, в действителност това е наш голям персонален неуспех.
Светли празници!
Конкретно понеделник е денят, в който Христос открива старозаветния Соломонов храм, цялостен с търговци (да кажем – търгаши), и ги изгонва. Вторник е ден за поуки – за мъдрите девици, за гениите (ало, културните дейци – тука ли сте?!), в сряда е сговорът за измяната на Юда, в четъртък - Тайната вечеря, в петък - разпятието и така нататък..
Това с търговците е една от обичаните евангелски истории на тези, кото няма да видите да стъпят в черква. Те са я чували - най-много тези, които са умни, задълбочени и са " анализрали " нещата, та в резултат на това си седят дòма, пред тв приемника... Те си имат собствен " господ " - по този начин споделят - за който нямат потребност от медиатори. И си се свързват - от балкона, все едно хащат HBO без пари.
По сведущи от мен споделят, че такова нещо като а-теист няма. Всеки е набожен. Просто за един божеството е Христос, за различен - Аллах, за мнозина - личният им тулум. За някои идол е това, което е записано против персоналния им IBAN, за други множестото непрекъснати вакханалии и оргии, без значение по какъв брой друг метод ги схващат един интелектуалец примерно и една " пайнерка “ - едно и също е.
Та, по тази причина в търговците от храма някои са склонни да виждат първосъздадената непорочност, която към този момент ни е убягнала. Стига, несъмнено, въобще да се интересувате от " нелепости " като: какво пердставляваме ние, в действителност ли задачата е единствено да се размножим и да имаме нов айфон или просто казано - в действителност ли е толкоз плоско и безнадеждно всичко? Само вегетация?
Днешната история ни припомня и нещо друго кофти – че Бог може да бъде освен положителният джин от лампата, при който притичваш да запалиш... „ четири от 40 стотинки апелирам “, когато ти дотрябва нещо. Може да носи и камшик (само вижте днешните времена!).
Немалък проблем е, че актуалният човек, който мъчно претърпява шока от неналичието на отопление на задните седалки в колата, в църквата вижда насила – толкоз нежелана през днешния ден. Принудата към какъвто и да било героизъм или себеизправяне в този момент е публичен зложелател № 1. Няма да не помни - четох една добра писателка, която беше описала по какъв начин една изцяло праведна баба се разболяла тежко и като я питали - за какво й се случва това, и за какво го понася, казвала " човек от време на време би трябвало да послугува на Бога ". Не се създават такива към този момент...
Не, ние сме други - от детето ти, което безусловно „ би трябвало да бъде себе си “ (а в действителност е по-добре да опиташ да бъде облик Божий и подобие), до теб самия, който - хиляди послания те убеждават да се „ отдадеш на изкушението “. Независимо дали става въпрос за шоколадови бонбони, за новата кола или за реклама на откровени пороци като разврата или хазарта.
И тогава, до момента в който сме в този обаян кръг, на " помощ " ни идват слабостите на клира и духовниците ни. На нашите, на интернационалните, даже на католиците - всичко прави работа за опрощение. Но тъкмо както политиците, служителите на реда, магистратите или учителите свещениците, владиците, даже патриарсите не могат да са нещо друго също така, което бълва като продукция излъчващият ги орган – обществото. Вероятността времената да са такива, каквито ги виждаме: цялостни с обожение на порока, с хедонизъм, със скъперничество, със напълно извратени похоти, с егоцентризъм и безочливост, а отнякъде да се пръкнат (простете за думата) духовни колоси, оперирани от всички тези и доста други най-дребни грехове, разбирай – ходещи светци, е изцяло, изцяло минимална... Просто това можем, това излъчваме.
Функция на това, което написах нагоре, е че в случай че ние се оправим и подобрим, ще се усъвършенства и този резултат, който подаваме като клир. И освен – и като монашество, и като дякони, и като всичко.
Затова идва същински сложният въпрос – за какво толкоз доста хора с такава лекост намираме „ търговците “ в другите храмове – имам поради главно църквата, само че и освен. Ние сме в потрес, когато отидем в университета или в " Пирогов " и установим, че и там има печалбари, безкрупулни грубияни, идиоти и нахалници - тъкмо каквито сме ние.
А с натежало и удебеляло око бихме разкрили тези долнопробни менячи и продавачи на гълъби в личния храм на личността си. Какъвто храм несъмнено съставлява всеки човек, въпреки и в случай че се разноските из един мол, мъчно да се откриват остатъчни следи от това.
Защо всичко е по този начин, а не другояче? Защото имаме една „ прелестна добродетел ": ние сме ужасно великодушни, благородни и всеопрощаващи. Но единствено към себе си. И в същото време сме зверове, подготвени да раздерат другия, близък – за едно погрешно паркиране... Всичко ще се оправи, когато стане противоположното. Макар да осъзнавам, че не са доста индикациите, които да ни изпълват с вяра, че това е допустимо.
И до момента в който – хайде не да удържим, това надали ще стане, само че най-малко не създадем някаква минимална стъпка, малко изпитание към тази микроскопична първа „ победа “, търговците вътре в нас ще въртят своя вземане-даване все по-зверски, безотказно и брутално. „ Бъди безочлив – единствено по този начин се съумява, мачкай, гази, трупай, купувай, лъжата е нищо – какво пък толкова... “
Дотогава ще сме и все неудовлетвоени, посърнали, нервни и безпределно отдалечени от това „ Моя мир ви давам... “, което ни е завещано.
А пък за персонално опрощение все ще мърморим: за какво в единия храм свещите са от белите, в различен от жълтите, за какво бабата ги гаси толкоз рано (ама претопяват ли ги, бе?! Не, не ги претопяват – белите не стават за нищо, б.а.), а попът има тип да е пил допреди малко. Без да разбираме, че отчитайки тези „ провали “ на всички към нас, в действителност това е наш голям персонален неуспех.
Светли празници!
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ