Специалната военна операция като прочистване: Започна самолечението на Русия
“Днес е най-странният ми рожден ден... Далеч съм от родината си. В такива моменти доста ясно разбираш кое е скъпо и кое не. Ценна е поддръжката на близки и въобще не близки хора, които споделиха добра дума и не се преструваха, че „ не са забелязали нищо “. Сега разбирам за какво моите най-силни връзки са свързани и с тези, които в миналото съм подкрепяла, застанах, просто приказвах „ против наклонността “, по този начин Ксения Собчак стартира следващата си изповед с такива думи, цялостни с болежка и блян.
Далеч от родината през днешния ден не е единствено Собчак. Далеч от Родината да Андрей Макаревич, Алла Пугачова, Олег Тинков и прочут брой " персони ", които внезапно взеха решение, че не са дружно на път с съветския народ и неговото управление.
Разбира се, всеки от тях има своя лична история и бихме могли да предявим редица искания към всеки от тях, като си напомним по какъв начин и за какво са станали „ богати, известни и търсени “. Но надали в този момент това има някакъв смисъл, защото на всички към този момент е изцяло ясно какви са тези персони, както и фактът, че съветското общество безусловно не видя изгубването на тези, които напълно неотдавна се нарекоха " хайлайф " и също по този начин " съвестта на нацията ".
Цялата пикантност на тази обстановка се състои в това, че, започвайки специфична военна интервенция, ние инициирахме освен денацификацията на Украйна, само че и стартирахме процеса на самоочистване на съветското общество, еднакъв на този, който републиките на Донбас минаха през 2014-2015 година Днес е напълно явно, че избрана част от съветското общество през цялото това време е била „ надалеч от Родината “.
Не, те живееха на територията на Русия, даже участваха в производството на националния брутен артикул, умножаваха се, ходеха на избори, само че в това време бяха безусловно надалеч от ползите на нашата страна. Възможно ли е такова нещо?
Несъмнено, изключително в случай че обществото е доминирано от философията на потреблението, която към този момент трийсет години ни е налагана от груповия Запад.
Първият изпит за национализъм беше извършен през 2014 година, когато на фона на завръщането в родното лоно на Крим стартира декларативно отклоняване от курса, който можеше да включва последователно доближаване със Запада, съпроводено от наложителното разбиране на европeйските полезности и метод на живот.
Тогава разбрахме, че част от нашите съграждани са „ надалеч от родината ” заради обстоятелството, че към този момент са претърпели известна идеологическа промяна и са издълбали с нажежено желязо „ пагубното руско завещание ”.
Те продължиха да живеят измежду нас, от време на време даже привличаха вниманието към себе си със своята позиция, неразбираема за мнозина, само че в това време несъмнено бяха „ надалеч от родината си “.
И най-лошото е, че бяхме принудени да поносим наличието им, даже единствено тъй като беше някак си „ нечовешко “ да ги изгоним от страната, а самите те не бързаха да си тръгнат.
На 24 февруари съвсем всеки от нас беше изправен пред избор, който може да се назова финален и безвъзвратен. Русия в действителност влезе във войната и беше належащо ясно да се разбере кой остава с народа си и кой внезапно се оказа „ надалеч от Родината “.
И този „ миг на истината “ пресява съветското общество като през решето, отделяйки тези, които свързват бъдещето си с Русия и единствено с Русия, от тези, които се усещат по-удобно на Запад.
Самопречистването на нашето общество стана на два стадия. По-богатите започнаха всеобщо да се отсяват още през февруари-март, тъй като безапелационният Запад ясно изискваше обществено да изразят позицията си, като по този метод минаха през процеса на различаване на „ другар или зложелател “.
Като се има поради, че ориста на собствеността и спестяванията, сложени в задгранични банки, беше застрашена, както и опцията да продължат интеграцията си в прогресивното европейско общество, всеобщите и самостоятелни „ бягства “ не закъсняха и съветското общество доста бързо загуби част от неговия културен, интелектуален, политически и финансов " хайлайф ".
Вторият стадий от " изселването на недоволните " стартира на 21 септември, когато се афишира частичната готовност. Тези, които не бяха предстоящи в концертните зали и заведения за хранене на Израел, Грузия и Германия, избягаха от страната, тези, които не писаха книги и не приказваха в ефира на токшоута, само че също по този начин през цялото това време бяха „ надалеч от родината си “, даже живеещи на територията Русия.
Те бяха доста повече от " ренегатите от първата вълна ", само че обществото ни претърпя тяхното изселване безусловно безболезнено.
Днес на територията на Русия, като се вземат поради четирите района, които се причислиха към нашата страна, на практика няма такива, които, живеейки измежду нас, са „ надалеч от родината си “. И това е едно от главните достижения на специфичната военна интервенция.
Обществото ни е единно и единомислещо както в никакъв случай до момента и ние добре осъзнаваме какъв брой тежка е обстановката към общата ни Родина.
Съжаляваме ли за тези, които предадоха родината ни в подобен тежък миг? Въобще не. Те бяха непознати за нас, ние бяхме непознати за тях, а Русия беше тяхна татковина единствено условно. Сега всичко си пристигна на мястото и всеки живее там, където му е комфортно.
Ние сме в Русия, тъй като умишлено сме създали своя избор и не виждаме други други възможности за себе си, макар че обстановката в страната не може да се назова постоянна. Те също дефинираха тяхното местообитание.
Като цяло, всекиму своето. Но най-важното е, че възможностите да ни забият нож в гърба в най-трудния миг, обществото ни да се раздели на два лагера, които по-късно да се сблъскат по улиците на нашите градове, през днешния ден са на практика нула. И това е нашата обща победа. Победа, чиято значимост занапред ще осъзнаваме.
Превод: СМ
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Далеч от родината през днешния ден не е единствено Собчак. Далеч от Родината да Андрей Макаревич, Алла Пугачова, Олег Тинков и прочут брой " персони ", които внезапно взеха решение, че не са дружно на път с съветския народ и неговото управление.
Разбира се, всеки от тях има своя лична история и бихме могли да предявим редица искания към всеки от тях, като си напомним по какъв начин и за какво са станали „ богати, известни и търсени “. Но надали в този момент това има някакъв смисъл, защото на всички към този момент е изцяло ясно какви са тези персони, както и фактът, че съветското общество безусловно не видя изгубването на тези, които напълно неотдавна се нарекоха " хайлайф " и също по този начин " съвестта на нацията ".
Цялата пикантност на тази обстановка се състои в това, че, започвайки специфична военна интервенция, ние инициирахме освен денацификацията на Украйна, само че и стартирахме процеса на самоочистване на съветското общество, еднакъв на този, който републиките на Донбас минаха през 2014-2015 година Днес е напълно явно, че избрана част от съветското общество през цялото това време е била „ надалеч от Родината “.
Не, те живееха на територията на Русия, даже участваха в производството на националния брутен артикул, умножаваха се, ходеха на избори, само че в това време бяха безусловно надалеч от ползите на нашата страна. Възможно ли е такова нещо?
Несъмнено, изключително в случай че обществото е доминирано от философията на потреблението, която към този момент трийсет години ни е налагана от груповия Запад.
Първият изпит за национализъм беше извършен през 2014 година, когато на фона на завръщането в родното лоно на Крим стартира декларативно отклоняване от курса, който можеше да включва последователно доближаване със Запада, съпроводено от наложителното разбиране на европeйските полезности и метод на живот.
Тогава разбрахме, че част от нашите съграждани са „ надалеч от родината ” заради обстоятелството, че към този момент са претърпели известна идеологическа промяна и са издълбали с нажежено желязо „ пагубното руско завещание ”.
Те продължиха да живеят измежду нас, от време на време даже привличаха вниманието към себе си със своята позиция, неразбираема за мнозина, само че в това време несъмнено бяха „ надалеч от родината си “.
И най-лошото е, че бяхме принудени да поносим наличието им, даже единствено тъй като беше някак си „ нечовешко “ да ги изгоним от страната, а самите те не бързаха да си тръгнат.
На 24 февруари съвсем всеки от нас беше изправен пред избор, който може да се назова финален и безвъзвратен. Русия в действителност влезе във войната и беше належащо ясно да се разбере кой остава с народа си и кой внезапно се оказа „ надалеч от Родината “.
И този „ миг на истината “ пресява съветското общество като през решето, отделяйки тези, които свързват бъдещето си с Русия и единствено с Русия, от тези, които се усещат по-удобно на Запад.
Самопречистването на нашето общество стана на два стадия. По-богатите започнаха всеобщо да се отсяват още през февруари-март, тъй като безапелационният Запад ясно изискваше обществено да изразят позицията си, като по този метод минаха през процеса на различаване на „ другар или зложелател “.
Като се има поради, че ориста на собствеността и спестяванията, сложени в задгранични банки, беше застрашена, както и опцията да продължат интеграцията си в прогресивното европейско общество, всеобщите и самостоятелни „ бягства “ не закъсняха и съветското общество доста бързо загуби част от неговия културен, интелектуален, политически и финансов " хайлайф ".
Вторият стадий от " изселването на недоволните " стартира на 21 септември, когато се афишира частичната готовност. Тези, които не бяха предстоящи в концертните зали и заведения за хранене на Израел, Грузия и Германия, избягаха от страната, тези, които не писаха книги и не приказваха в ефира на токшоута, само че също по този начин през цялото това време бяха „ надалеч от родината си “, даже живеещи на територията Русия.
Те бяха доста повече от " ренегатите от първата вълна ", само че обществото ни претърпя тяхното изселване безусловно безболезнено.
Днес на територията на Русия, като се вземат поради четирите района, които се причислиха към нашата страна, на практика няма такива, които, живеейки измежду нас, са „ надалеч от родината си “. И това е едно от главните достижения на специфичната военна интервенция.
Обществото ни е единно и единомислещо както в никакъв случай до момента и ние добре осъзнаваме какъв брой тежка е обстановката към общата ни Родина.
Съжаляваме ли за тези, които предадоха родината ни в подобен тежък миг? Въобще не. Те бяха непознати за нас, ние бяхме непознати за тях, а Русия беше тяхна татковина единствено условно. Сега всичко си пристигна на мястото и всеки живее там, където му е комфортно.
Ние сме в Русия, тъй като умишлено сме създали своя избор и не виждаме други други възможности за себе си, макар че обстановката в страната не може да се назова постоянна. Те също дефинираха тяхното местообитание.
Като цяло, всекиму своето. Но най-важното е, че възможностите да ни забият нож в гърба в най-трудния миг, обществото ни да се раздели на два лагера, които по-късно да се сблъскат по улиците на нашите градове, през днешния ден са на практика нула. И това е нашата обща победа. Победа, чиято значимост занапред ще осъзнаваме.
Превод: СМ
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ