Честито Възкресение Христово!
Днес е най-големият, най-тържественият празник на Христовата Църква, защото ни благовести успеха на Христа над гибелта, изкуплението от прегрешението и вечното избавление.
Днес тържествуват вярата, вярата и любовта. Това е ден на свято забавление и особена наслада. " Тоя ден е Господ сътворил: да се зарадваме и да се развеселим в него " (Пс. 117:24). Днес е прославата на положителното и гибелта на злото и неговите чиновници. Днес е тържество на положителните души и сърца. Днес Господ плодородно ни озарява с радостта на Възкресението Си.
Какво обаче гласят традициите за този ден? Боренето с великденските яйца е един от най-забавните обичаи на Великден, който постоянно се чака с неспокойствие, изключително от малките деца. Обичаят символизира битката за победа и здраве през цялата година, а за „ бореца " са отредени доста благополучие, благоденствие и здраво здраве.
В предишното яйцето неведнъж се е асоциирало с вселената. Всъщност още през IV век консумирането на яйца по време на пости е неразрешено. Но напролет кокошките снасяли най-вече, по тази причина хората почнали да ги варят, с цел да ги запазят за по-дълъг интервал от време. Яйцето постоянно пъти се е разглеждало като знак на прераждането напролет, а с възникване на християнството стартира да се възприема като знак на раждане на индивида от природата.
Великденската празнична трапеза не минава без сочно агнешко месо, тъй като в деня, в който е възкръснал Иисус, е било принесено в жертва точно агне. В библейския свят тези животни били считани за знак на чистотата и невинността, по тази причина били основният детайл за жертвоприношения.
В предишното на българската трапеза се е месел обичайният ритуален самун. Първият козунак за Великден е омесен от френски хлебар през XVII век, само че на родна земя той навлиза относително късно – едвам през 20-те години на предишния век. Традицията на сладкия самун се появява първо в градовете, измествайки традиционния самун (като колак, пармак, кравай), като той е артикул на външните въздействия и на градската просвета.
По традиция на Великден всички обличат нови облекла като знак на зараждащия се нов живот през пролетта и на Възкресението Христово.
Светлостта на християнския празник естествено се е отразявала уместно и в столицата ни. Цитат от вестник „ Реч “ от 1912 година разказва по какъв начин София се приготвя за посрещането на празника:
„ С един напрегнат и суетлив звук столицата посреща празника на най-великия преподавател на човечеството Исус Христос. Улиците са препълнени с мъже и дами, които бързат да довършат своите покупки за Великден. И по лицата на всички се чете една по-голяма наслада, в сравнение с в елементарните дни на столичния живот. “
Не забравяйте, че Великден е не три дни, а цели седем – така наречената Светла седмица, а в продължение на цели 40 дни след Великден православните християни се поздравяват с Христос Воскресе и Воистину Воскресе!
Днес тържествуват вярата, вярата и любовта. Това е ден на свято забавление и особена наслада. " Тоя ден е Господ сътворил: да се зарадваме и да се развеселим в него " (Пс. 117:24). Днес е прославата на положителното и гибелта на злото и неговите чиновници. Днес е тържество на положителните души и сърца. Днес Господ плодородно ни озарява с радостта на Възкресението Си.
Какво обаче гласят традициите за този ден? Боренето с великденските яйца е един от най-забавните обичаи на Великден, който постоянно се чака с неспокойствие, изключително от малките деца. Обичаят символизира битката за победа и здраве през цялата година, а за „ бореца " са отредени доста благополучие, благоденствие и здраво здраве.
В предишното яйцето неведнъж се е асоциирало с вселената. Всъщност още през IV век консумирането на яйца по време на пости е неразрешено. Но напролет кокошките снасяли най-вече, по тази причина хората почнали да ги варят, с цел да ги запазят за по-дълъг интервал от време. Яйцето постоянно пъти се е разглеждало като знак на прераждането напролет, а с възникване на християнството стартира да се възприема като знак на раждане на индивида от природата.
Великденската празнична трапеза не минава без сочно агнешко месо, тъй като в деня, в който е възкръснал Иисус, е било принесено в жертва точно агне. В библейския свят тези животни били считани за знак на чистотата и невинността, по тази причина били основният детайл за жертвоприношения.
В предишното на българската трапеза се е месел обичайният ритуален самун. Първият козунак за Великден е омесен от френски хлебар през XVII век, само че на родна земя той навлиза относително късно – едвам през 20-те години на предишния век. Традицията на сладкия самун се появява първо в градовете, измествайки традиционния самун (като колак, пармак, кравай), като той е артикул на външните въздействия и на градската просвета.
По традиция на Великден всички обличат нови облекла като знак на зараждащия се нов живот през пролетта и на Възкресението Христово.
Светлостта на християнския празник естествено се е отразявала уместно и в столицата ни. Цитат от вестник „ Реч “ от 1912 година разказва по какъв начин София се приготвя за посрещането на празника:
„ С един напрегнат и суетлив звук столицата посреща празника на най-великия преподавател на човечеството Исус Христос. Улиците са препълнени с мъже и дами, които бързат да довършат своите покупки за Великден. И по лицата на всички се чете една по-голяма наслада, в сравнение с в елементарните дни на столичния живот. “
Не забравяйте, че Великден е не три дни, а цели седем – така наречената Светла седмица, а в продължение на цели 40 дни след Великден православните християни се поздравяват с Христос Воскресе и Воистину Воскресе!
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ