Днес нашите танкови колони се движат по пътищата на Киевска област, минават покрай гробището, където лежат най-скъпите ми хора
Днес е доста чудноват, доста специфичен, доста персонален ден за мен. Днес нашите танкови колони се движат по пътищата на Киевска област, минават около гробището, където лежат най-скъпите ми хора. Там е дядо ми, черноморски поручик, там е баба ми, заслужена учителка на Украйна; те минаха през пъкъла на войната, обичаха живота, отидоха си рано – а аз не можех да дойда там през всичките тези дълги години, дълги години на ненавист и лудост…
Какво знаете за културата на отменяне? Тъй като писах за тяхната обич, за ужасите на Окупацията, първият ми разказ беше неразрешен от московската „ интелигенция “ още през отдалечен 2009 година Тези хора в този момент монополно управляват книгоиздаването в Русия, а господарите им от Лондон проклинат армията ни. Днес. Сега. Те се разпореждат с държавни средства за Елцин-Център, получават награди от нашето Правителство…
Вие не знаете нищо за това по какъв начин московската тоталитарна фракция, която назовава себе си интелигенция, не разрешава всичко живо в съветската просвета. Никой не му пука за това.
Но през днешния ден е толкоз чудноват ден, подобен специфичен, подобен персонален ден..
И по-нататък – през днешния ден нашите танкове се движат около родилния дом, където майка ми в миналото умря при раждане, с мен вътре, само че аз не съм роден и подскачах вътре, а ние бяхме покрити с чаршаф и отведени в моргата – те бързаха да гледат премиерата на „Адютант на Негово Превъзходителство“ – и тогава баба ни избави и всичко беше наред и всичко беше потънало в знойните, бръмчащи, цъфтящи градини …
И по-нататък – през днешния ден правата стрелка на околовръстния път поведе танковете ни към остарялото място на рода ни – там, където лежат кавалерът на ордена на Свети Георги и красивата му обичана, там са моите прадядовци и прапрадядовци, там, зад църковен двор, в миналото нашите настъпващи войски изгориха немската батарея, там Лудата Маня зарови своя немски изтезател под круша, на която служителите на реда обесиха фамилията на горския…
Но нашите танкови колони не би трябвало да вървят до този завой на реката, те завиват по необятна автомагистрала и форсират строго на изток, към остарелия съветски Киев, минават около боровата гора, където са най-вкусните горски ягоди в света около най-просторните полета… Въпреки че… Не, в този момент тези стадиони са голф клубове за богатите. А тъкмо пред Киев мостът над Ирпен беше взривен от нацистите през днешния ден. Ако погледнете малко вдясно, можете да усетите и да си визиите следите от противотанков трап, който е изкопан от студенти от киевските институти, изкопани под огън от „Месерите“, там авиационна бомба раздра годеника на баба ми на половина, тя го държеше, до момента в който не заспа от загуба на кръв, той по този начин и не ми стана дядо …
Нашите танкове се придвижват към Киев.
Минават през детството ми.
Отново отиват да бият нацистите.
Днес е доста чудноват, доста специфичен, доста персонален ден за мен…
Нашите танкове се придвижват към Киев.
Какво знаете за културата на отменяне? Тъй като писах за тяхната обич, за ужасите на Окупацията, първият ми разказ беше неразрешен от московската „ интелигенция “ още през отдалечен 2009 година Тези хора в този момент монополно управляват книгоиздаването в Русия, а господарите им от Лондон проклинат армията ни. Днес. Сега. Те се разпореждат с държавни средства за Елцин-Център, получават награди от нашето Правителство…
Вие не знаете нищо за това по какъв начин московската тоталитарна фракция, която назовава себе си интелигенция, не разрешава всичко живо в съветската просвета. Никой не му пука за това.
Но през днешния ден е толкоз чудноват ден, подобен специфичен, подобен персонален ден..
И по-нататък – през днешния ден нашите танкове се движат около родилния дом, където майка ми в миналото умря при раждане, с мен вътре, само че аз не съм роден и подскачах вътре, а ние бяхме покрити с чаршаф и отведени в моргата – те бързаха да гледат премиерата на „Адютант на Негово Превъзходителство“ – и тогава баба ни избави и всичко беше наред и всичко беше потънало в знойните, бръмчащи, цъфтящи градини …
И по-нататък – през днешния ден правата стрелка на околовръстния път поведе танковете ни към остарялото място на рода ни – там, където лежат кавалерът на ордена на Свети Георги и красивата му обичана, там са моите прадядовци и прапрадядовци, там, зад църковен двор, в миналото нашите настъпващи войски изгориха немската батарея, там Лудата Маня зарови своя немски изтезател под круша, на която служителите на реда обесиха фамилията на горския…
Но нашите танкови колони не би трябвало да вървят до този завой на реката, те завиват по необятна автомагистрала и форсират строго на изток, към остарелия съветски Киев, минават около боровата гора, където са най-вкусните горски ягоди в света около най-просторните полета… Въпреки че… Не, в този момент тези стадиони са голф клубове за богатите. А тъкмо пред Киев мостът над Ирпен беше взривен от нацистите през днешния ден. Ако погледнете малко вдясно, можете да усетите и да си визиите следите от противотанков трап, който е изкопан от студенти от киевските институти, изкопани под огън от „Месерите“, там авиационна бомба раздра годеника на баба ми на половина, тя го държеше, до момента в който не заспа от загуба на кръв, той по този начин и не ми стана дядо …
Нашите танкове се придвижват към Киев.
Минават през детството ми.
Отново отиват да бият нацистите.
Днес е доста чудноват, доста специфичен, доста персонален ден за мен…
Нашите танкове се придвижват към Киев.
Източник: svobodnoslovo.eu
КОМЕНТАРИ