Днес е международният ден на образованието. Не знаехте, нали? И

Днес е интернационалният ден на образованието. Не знаехте, нали? И аз не знаех. Голям праз! Образованието, по този начин или другояче, не ние никакъв приоритет.
…

Пред съм писал, писал, писал за образованието – по какъв начин то ще е спасението ни, по какъв начин то ще е основата, върху която да стъпим и да изплуваме от блатото, по какъв начин учителите ни би трябвало да станат приоритет, да бъдат измежду първите грижи на страната.

Писал съм по какъв начин пренебрежението към образованието и учителите е основа на войната против нас, като нация и националното ни самочувствие, против триумфите ни и против съществуването ни.

Никога, след милион години нямаше да ми хрумне, че мога да видя сходна реакция от обществото, каквато видях по тематиката с учителските заплати. Честно!

Честити ви ден на образованието…

Мислех си, че има тематики, към които всички българи сме обединени, някакви безспорни истини, които са явни за всички ни; колкото и да се разделяме на десни и леви, червени и сини, про-руски или про-западни, консерватори или либерали, такива и онакива… разделяме се за всяко нещо – за маските и имунизациите, за всяка крачка, която вършим като общество…

… само че си мислех, че има тематики, по които, безусловно автоматизирано, се съгласяваме между тях, даже без да ги обсъждаме.

За такава тематика смятах отношението към учителите.

Но съм бъркал.

Никога нямаше да ми хрумне, че ще видя злоба към материалното положение на българския преподавател.





Публикуваме вест, че се чака нарастване на учителските заплати! Ура!, споделям си, най-сетне. Хората несъмнено са щастливи.

Ами не, не са. Чета мненията и ми се повръща. Завист, злоба, гледане в канчето на другарчето, мнения, преброяване на залци. Най-жалкото е, че съвсем до един мненията са необразовано написани.



Коментарите, които осмиват неграмотността на българите, са написани необразовано.

Още по-далеч стигат няколко нашенци, правейки (не знам по какъв начин, почтено не знам по какъв начин можеш да направиш тая мисловна каскада) заключението, че има връзка сред увеличението на учителските заплати и увеличението на неграмотността на децата. Аз, като ги виждам писачите на мнения, техните учители тогава би трябвало да са зилярдери.





Сега имаме незаинтересовани деца, незаинтересовани учители, немалка част от преподавателите са „ плоскоземци “, станали учители, единствено тъй като са желали да завършат „ некво висшу “ и „ педагогика “ е била най-лесната алтернатива. Кадърните бягат от компетентност, която ги завира в неблагодарна и нископлатена среда. Ясно е, че би трябвало да се вдигнат заплатите, би трябвало да има и промени в учебниците, да се изхвърли целият архаизъм на зубренето и да се вкара учене, без учене наизуст уроци от учебници, писани от „ наши хора “, без запрещение на самостоятелното мислене, за сметка на папагалското повторение, без тъпизми, като преразказ с детайли на размишление, в който всичкото ти „ размишление “ е написано от някой си и даскалът ти желае да види ИМЕННО него, а не твоето размишление.



На заплатите скочиха, боязън ме е да си помисля какво ще стане, като се стартира промяната на самия материал… Сигурно ще има възпалени „ традиционалисти “, които ще стартират да виждат секрети заприказва, в случай че махнат скуката от учебниците по литература, или в случай че посегнат да махнат постоянно наведената признателност към Русия.

Но да се върнем на първата дребна крачка, която беше направена – заплатите на учителите.

Как можеш да очакваш стандарт в сфера, която е нископлатена, постанова ти се да работиш с деца, надъхвани от родителите си, че са неповторими снежинки и целия свят им е задължен с нещо, да воюваш с малоумни родители, които си мислят, че знаят всичко и са подготвени да се бият с теб даже да е единствено за веселба, а за похлупак и да си дежурният отговорен за всички провали, само че в никакъв случай да не си виновен за триумфите?

Как можеш да очакваш стандарт в това? Не можеш. Можеш да очакваш или отбивачи на номер, взимачи на заплати, или плоскоземци, които си вършат сметката да надъхват децата в техните „ полезности “.

Въпреки това – макар негативизма, макар малоумните родители и малоумните си сътрудници в специалността, въпреки всичко България е цялостна със страхотни учители, които го вършат от обич към специалността. Но и това, наподобява, не е задоволително.



Някаква дама написала, че ги няма към този момент „ същинските учители “, които за мизерни трохи да се хвърлят напред. Всъщност ги има… само че не знаете. Не си вършиме труда да разберете. И плюете по табиет.

Дори и тези – от вашия личен блян – не ги цените.

А, като цяло, аз се чудя тези хора за какво изобщо ги има. Изказването на госпожата на мен ми звучи: ех… няма ги към този момент балъците, за жълти стотинки да ни образоват и възпитават децата и с пръдня багра да вършат.

Ами, няма ги, госпожа. Надявам се и в никакъв случай повече да не се появят, тъй като всяко нещо би трябвало да бъде на равнище в страната ни – от заплатите до резултатите. Сега, като кажеш на даскалите: за нищо не ставате, ти ти споделят: за толкоз пари – толкоз! Като изчезнат жълтостотинковците, ще можем да държим сметка за качеството.

„ Сульо и Пульо “ стана учител… Нали и аз това споделям: с пръдня – багра, толкоз!

Всички споделят: „ ами моята заплата? “ Казват го необразовано. Казват го по подобен метод, който от екрана ми приказва, че работодателят добре ги е решил. Преценил ги е освен като качество на работата, а и като качество на личността – лесни за манипулиране, изплашени, наведени, гневни, но по интернет, в действителния живот – тихи и търпеливи. Научени по този начин от дребни.

Никой не си дава сметка, че положителните учители в миналото са щели да ги научат да са грамотни и положителни в специалностите си, да са ги научили и да са със самочувствие, което да пристигна със знанията. Вместо това имаме мрънкалници, замитачи на проблеми под килима, гледащи в непознатото канче, постоянно недоволни, само че като пристигна време за пред шефа – с взор в земята, след това вървят из интернет да се карат и да псуват анонимно.

Понякога в тирадите се включват и невъобразими полети на въображението безспорни мисловни бисери, като да вземем за пример:



Честити ви интернационален ден на образованието!

А по отношение на и другия феномен в пространството, присъщ с изявлението: „ това в този момент за какво го пишете? “ …

Появяват се и няколко (слава Богу) бранители на учителите, само че и сред тях има велики бисери, като: за какво го пишете в този момент това, да всявате напрежение ли, да намразят учителите ли?

Не.

Пишем го тъй като сме новинарски уебсайт, а това е вест. Ако на следващия ден времето в Бургас е по-хубаво от времето във Варна, желаете ли да не го оповестяваме, че току виж има афектирани и увеличено напрежение и намразване? Може дори да се откажем от новините, че все има някой обиден напоследък. Да си оставим единствено хороскопа и малко вести с цици, по този начин и по този начин най-вече се четат…

Ето ви, за край, един линк с малко карикатури, отдадени на деня на образованието от целия свят: