Няколко музикални истории |
Днес е Международният ден на музиката.
Само че не знам на коя музика. И не знам какво е музика.
За множеството от нас музиката е всичко - и Бах, и АзисТ. И Моцарт, и Луна. И Криско, и Ханс Вернер Хенце.
Ако всичко това е музика, то аз през днешния ден няма да чествам. Ако желаете, ме наречете " парвеню ".
По принцип съм извънредно песимистичен към всевъзможни празници. Особено такива, които не касаят никого.
Вие обичате ли музиката? А като я обичате, за какво смятате, че бихте отишли на концерт, единствено в случай че е безвъзмезден или че бихте чули албум, единствено в случай че си го дръпнете от торентите?
Риторични въпроси, на които отговор няма. Тоест има - " За тия тъпи албуми ли да си давам парите, ве? Я си намерете сериозна работа, ве, оно и язе свирим, по кое време пийнеме по 4 ракии с баджанако на село! ".
Вместо да обмислям обаче, през днешния ден, на тоя ден, желая да ви опиша няколко музикални истории. Някои от тях са достоверни, други - недоказани и по-скоро митове, само че като цяло мисля, че са забавни. Поне на мен са ми забавни.
И по този начин, да стартираме с историите.
Дитрих Букстехуде
Може би сте чували за Дитрих Букстехуде, а може и да не сте, само че преди доста години, в средата на 17-и век, той е мега звезда. А бе нещо като Андре Рийо, но за разлика от Андре Рийо е същински музикант, а не медиен артикул, който свири сладникави бози за небрежно забогатели чичовци и лели. Даже има рима...
Дитрих Букстехуде става органист в катедралата в Любек. През 17-и век това е най-високоплатеното място за един музикант въобще. А музиката му е толкоз добра, а импровизациите толкоз вдъхновяващи, че не различен, а младият Йохан Себастиан Бах върви пеш 300 километра, с цел да го слуша.
Годините минават, Букстехуде последователно наближава времето, в което взема решение да се пенсионира. И тогава той праща новина да привикат при него двамата най-хубави млади композитори по това време. Те са към момента незнайни, само че имената им към този момент се въртят в пространството. Йохан Себастиан Бах и Георг Фридрих Хендел.
" Пичове, към този момент съм остарял. Не ми се свири повече, желая да си почивам, да си поркам и да си пребивавам живота. Кой от вас желае да ме размени? " - пита Букстехуде.
Дотук историята е супер. Само че има една конвенционалност. По това време, с цел да заемеш поста " органист " в Любек, с изключение на контракт, е трябвало да се ожениш за най-голямата неомъжена щерка на предходния органист.
И тук идва забавното. И Бах, и Хендел отхвърлят изрично.
Историята мълчи за какво това е по този начин. Може би Бах и Хендел са били доста свободолюбиви младежи... Или пък дъщерите на Букстехуде са били толкоз грозни, че никакви пари в епохата на обилния барок не са могли да се оправят с този проблем.
И по този начин Бах поема своя път, дами се два пъти и има 20 деца, от които най-малко пет стават композитори.
Хендел пък отпътува за Англия, радва се на почести и основава британската композиторска школа.
А ние оставяме Бах, Хендел и Букстехуде и отиваме в друга ера.
Лудвиг ван Бетовен
Няколкостотин години преди музиката на Бетовен да се окаже обидна за някои наши съвременници и да стартира да звучи като " гневно обезчестяване " според някои музиковеди в Съединените щати, самият Бетовен е млад, тъкмо е почнал да оглушава и написа първата си същински велика симфония. Симфония номер 3 - " Ероика ".
По това време Бетовен е почитател на Наполеон Бонапарт. Наполеон е пичага, воин и има всички аргументи да се употребява със благосклонностите на младия Лудвиг. Бетовен написа тази велика симфония в продължение на 2 години - стартира я 1803 година и я приключва през 1804 година. И таман я е приключил, нашият готин воин Наполеон внезапно се самообявява за император - Наполеон I. Бетовен къса първата страница на симфонията заедно с посвещението. И написа ново посвещение - на Франц Йозеф Максимилиан декор Лобковиц - княз, генерал-майор от австрийската войска и филантроп на Бетовен и Хайдн (да, тогава е имало меценати на класическата музика, единствено за сведение ви го казвам).
Години по-късно Бетовен споделя: " Това, че втората част на тази симфония е погребален марш, го приписвам на предчувствието си за Наполеон. "
Но ние ще оставим Бетовен на мира и ще се гмурнем напред, в бъдещето.
Джон Кейдж
Впрочем, мнозина, когато чуят класическа музика, стартират да викат: " Спри го това, не мога да чувам, желая тишина!!! ".
Знам, знам. И Джон Кейдж е знаел това, когато през 1955 написа паметната си и емблематична творба за пиано, озаглавена " 4,33 ".
Творбата е с елементарна структура. На сцената излиза пианист. Сяда пред пианото. Пуска хронометър и стартира да гледа в инструмента. Хронометърът отброява тъкмо 4,33 минути - нормална дължина за една концертна пиеса. След това пианистът става, покланя се и си потегля под изумените овации на публиката....
Какво, това ви се вижда скандално? Я отново? На мен ми се вижда скандално, че слушате Амед и Камелия, но си мълча. Е, не си мълча, а ругая като водач на ТИР, само че това е признание, с което не мисля да ви натоварвам повече - аз си ругая, а някои си мятат салфетки и гюбеци и всичко е тъкмо.
Впрочем, в случай че тази творба на Кейдж ви се коства скандална, по какъв начин ви звучи неговата Еуро Опера, в която оркестърът свири щимове от 50 опери по едно и също време, а артистите пеят партии от разнообразни опери и също така от монитори се излъчват още най-малко 20 опери вкупом?
Освен това на сцената осветяване има, когато няма никой, а когато излязат артистите, то гасне и те си светят с фенерчета?
Ако на някого му звучи авангардно, да ви кажа, че и на мен ми е авангардно, когато Луна пусне прессъобщение, че си е махнала 2 ребра, само че млъкни сърце...
Има още доста истории, свързани с музиката. Но одеве получих изравнителната си сметка от Топлофикация и мисля, че единствената музика, която ми се върти в главата, е обвързвана с чупене на прозорци, удряне с криви железа и сходни благозвучни акомпанименти и трели.
Честит празник на музиката. И да знаете - в случай че Бах се беше оженил за дъщерята на Букстехуде, в случай че Бетовен въпреки всичко беше преглътнал трансформацията на Наполеон и в случай че Джон Кейдж беше написал пиеса, в която пианистът свири 4 минути и 33 секунди, в този момент нямаше да има какво да ви описвам...
Но музиката за това е музика - тъй като, както бе споделил някой, стартира там, където свършват думите.
Само че не знам на коя музика. И не знам какво е музика.
За множеството от нас музиката е всичко - и Бах, и АзисТ. И Моцарт, и Луна. И Криско, и Ханс Вернер Хенце.
Ако всичко това е музика, то аз през днешния ден няма да чествам. Ако желаете, ме наречете " парвеню ".
По принцип съм извънредно песимистичен към всевъзможни празници. Особено такива, които не касаят никого.
Вие обичате ли музиката? А като я обичате, за какво смятате, че бихте отишли на концерт, единствено в случай че е безвъзмезден или че бихте чули албум, единствено в случай че си го дръпнете от торентите?
Риторични въпроси, на които отговор няма. Тоест има - " За тия тъпи албуми ли да си давам парите, ве? Я си намерете сериозна работа, ве, оно и язе свирим, по кое време пийнеме по 4 ракии с баджанако на село! ".
Вместо да обмислям обаче, през днешния ден, на тоя ден, желая да ви опиша няколко музикални истории. Някои от тях са достоверни, други - недоказани и по-скоро митове, само че като цяло мисля, че са забавни. Поне на мен са ми забавни.
И по този начин, да стартираме с историите.
Дитрих Букстехуде
Може би сте чували за Дитрих Букстехуде, а може и да не сте, само че преди доста години, в средата на 17-и век, той е мега звезда. А бе нещо като Андре Рийо, но за разлика от Андре Рийо е същински музикант, а не медиен артикул, който свири сладникави бози за небрежно забогатели чичовци и лели. Даже има рима...
Дитрих Букстехуде става органист в катедралата в Любек. През 17-и век това е най-високоплатеното място за един музикант въобще. А музиката му е толкоз добра, а импровизациите толкоз вдъхновяващи, че не различен, а младият Йохан Себастиан Бах върви пеш 300 километра, с цел да го слуша.
Годините минават, Букстехуде последователно наближава времето, в което взема решение да се пенсионира. И тогава той праща новина да привикат при него двамата най-хубави млади композитори по това време. Те са към момента незнайни, само че имената им към този момент се въртят в пространството. Йохан Себастиан Бах и Георг Фридрих Хендел.
" Пичове, към този момент съм остарял. Не ми се свири повече, желая да си почивам, да си поркам и да си пребивавам живота. Кой от вас желае да ме размени? " - пита Букстехуде.
Дотук историята е супер. Само че има една конвенционалност. По това време, с цел да заемеш поста " органист " в Любек, с изключение на контракт, е трябвало да се ожениш за най-голямата неомъжена щерка на предходния органист.
И тук идва забавното. И Бах, и Хендел отхвърлят изрично.
Историята мълчи за какво това е по този начин. Може би Бах и Хендел са били доста свободолюбиви младежи... Или пък дъщерите на Букстехуде са били толкоз грозни, че никакви пари в епохата на обилния барок не са могли да се оправят с този проблем.
И по този начин Бах поема своя път, дами се два пъти и има 20 деца, от които най-малко пет стават композитори.
Хендел пък отпътува за Англия, радва се на почести и основава британската композиторска школа.
А ние оставяме Бах, Хендел и Букстехуде и отиваме в друга ера.
Лудвиг ван Бетовен
Няколкостотин години преди музиката на Бетовен да се окаже обидна за някои наши съвременници и да стартира да звучи като " гневно обезчестяване " според някои музиковеди в Съединените щати, самият Бетовен е млад, тъкмо е почнал да оглушава и написа първата си същински велика симфония. Симфония номер 3 - " Ероика ".
По това време Бетовен е почитател на Наполеон Бонапарт. Наполеон е пичага, воин и има всички аргументи да се употребява със благосклонностите на младия Лудвиг. Бетовен написа тази велика симфония в продължение на 2 години - стартира я 1803 година и я приключва през 1804 година. И таман я е приключил, нашият готин воин Наполеон внезапно се самообявява за император - Наполеон I. Бетовен къса първата страница на симфонията заедно с посвещението. И написа ново посвещение - на Франц Йозеф Максимилиан декор Лобковиц - княз, генерал-майор от австрийската войска и филантроп на Бетовен и Хайдн (да, тогава е имало меценати на класическата музика, единствено за сведение ви го казвам).
Години по-късно Бетовен споделя: " Това, че втората част на тази симфония е погребален марш, го приписвам на предчувствието си за Наполеон. "
Но ние ще оставим Бетовен на мира и ще се гмурнем напред, в бъдещето.
Джон Кейдж
Впрочем, мнозина, когато чуят класическа музика, стартират да викат: " Спри го това, не мога да чувам, желая тишина!!! ".
Знам, знам. И Джон Кейдж е знаел това, когато през 1955 написа паметната си и емблематична творба за пиано, озаглавена " 4,33 ".
Творбата е с елементарна структура. На сцената излиза пианист. Сяда пред пианото. Пуска хронометър и стартира да гледа в инструмента. Хронометърът отброява тъкмо 4,33 минути - нормална дължина за една концертна пиеса. След това пианистът става, покланя се и си потегля под изумените овации на публиката....
Какво, това ви се вижда скандално? Я отново? На мен ми се вижда скандално, че слушате Амед и Камелия, но си мълча. Е, не си мълча, а ругая като водач на ТИР, само че това е признание, с което не мисля да ви натоварвам повече - аз си ругая, а някои си мятат салфетки и гюбеци и всичко е тъкмо.
Впрочем, в случай че тази творба на Кейдж ви се коства скандална, по какъв начин ви звучи неговата Еуро Опера, в която оркестърът свири щимове от 50 опери по едно и също време, а артистите пеят партии от разнообразни опери и също така от монитори се излъчват още най-малко 20 опери вкупом?
Освен това на сцената осветяване има, когато няма никой, а когато излязат артистите, то гасне и те си светят с фенерчета?
Ако на някого му звучи авангардно, да ви кажа, че и на мен ми е авангардно, когато Луна пусне прессъобщение, че си е махнала 2 ребра, само че млъкни сърце...
Има още доста истории, свързани с музиката. Но одеве получих изравнителната си сметка от Топлофикация и мисля, че единствената музика, която ми се върти в главата, е обвързвана с чупене на прозорци, удряне с криви железа и сходни благозвучни акомпанименти и трели.
Честит празник на музиката. И да знаете - в случай че Бах се беше оженил за дъщерята на Букстехуде, в случай че Бетовен въпреки всичко беше преглътнал трансформацията на Наполеон и в случай че Джон Кейдж беше написал пиеса, в която пианистът свири 4 минути и 33 секунди, в този момент нямаше да има какво да ви описвам...
Но музиката за това е музика - тъй като, както бе споделил някой, стартира там, където свършват думите.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ