Днес е Международният ден за човешка солидарност. За първи път започва

Днес е Международният ден за човешка взаимност. За първи път стартира да се отбелязва през 2006 година по самодейност на Организация на обединените нации.

На този ден се празнува нашето единение в многообразието. Той цели и да напомни на всички нации за смисъла на солидарността и нейната основна роля в нашия живот.

Основната концепция на Международния ден на човешката взаимност е обществеността да изостри вниманието си и да се замисли върху следните въпроси: „ Какво е това взаимност? “ и „ Как може да избегнем мизерията като обществено положение? “.

Солидарността е единствената допустима логичност, с цел да се отговори с триумф на днешните провокации като глада, епидемиите, неравноправното систематизиране на ресурсите и тероризма.

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

1604 г. – отпечатан е първият образец на книгата Дон Кихот от Мигел де Сервантес – първия бестселър в историята, пуснат в продажба на 16 януари1605.

1699 г. – Петър I променя потребления тогава руски календар и въвежда Нова година на 1 януари, вместо на 1 септември.

1803 г. – САЩ купуват Луизиана от Франция.

1879 г. – Томас Едисон извършва проява на основаната от него електрическа лампа.

1894 г. – 8 нормално национално събрание приема Закон за висшето учебно заведение, с което се вкарват правилото на академичната автономност, факултетите като структурни звена и длъжността декан.

1917 г. – основана е първата съветска тайна полиция – Общоруска комисия за битка с контрареволюцията и саботажите (ВЧК), с председател Феликс Дзержински.

1927 г. – Правителството на България пренебрегва някои клаузи на Ньойския кротичък договор и стартира възобновяване на постоянна и боеспособна българска войска.

1943 г. – Втора международна война: Британско-американската авиация прави ІV-та бомбардировка над София, при отбраната на която умира българският летец Димитър Списаревски. В интервенцията „ Point Blank “ умират над 4000 мирни жители.

1943 година – Партизанско придвижване в България: В село Ястребино са разстреляни 18 партизани, измежду които Шестте ястребинчета.

1944 г. – в България започват съвещанията на по този начин наречения Народен съд.

1944 – Министерският съвет приема Наредба-закон за трудововъзпитателните общежития за политически рисковите лица и Наредба-закон за трудововъзпитателните общежития, с което стартира основаването на концлагери в Народна република България.

1951 г. – в САЩ влиза в употреба първата АЕЦ.

1960 г. – Сформиран е Виет Конг – Националния фронт за избавление на Виетнам.

1968 г. – Българската православна църква възстановява (след преустановяване през 1916 г.) поправения Юлиански календар, с което се вкарва празнуването на 25 декември на Рождество Христово, на 1 януари – Васильовден, 6 януари – Богоявление (Йордановден), 25 март (Благовещение) и други

1973 г. – Баски терористи убиват испанския министър-председател адмирал Луис Кареро Бланко.

1977 г. – приключва първото българско околосветско корабоплаване на яхтата Кор Кароли с капитан Георги Георгиев.

1987 г. – при морска злополука край крайбрежията на Филипините между пътнически кораб и нефтен танкер загиват над 1500 души.

1989 г. – Американско навлизане в Панама: САЩ изпращат в Панама военни сили за премахване на режима на генерал Мануел Нориега.

1990 г. – в България е сформирано коалиционно правителство на Димитър Попов.

1990 година – Учредена е Алфа-банк.

1995 г. – НАТО започва мироопазваща задача в Босна и Херцеговина.

1999 г. – Върховният съд на Върмънт решава, че хомосексуалните двойки имат същите цивилен права като хетеросексуалните.

1999 година – Португалия предава суверенитета на Макао на Китайската национална република след 442-годишно колониално ръководство.

2000 г. – в Нидерландия стават законни еднополовите бракове.

2000 година – Парламентът на Великобритания разрешава клонирането за медицински цели.

Родени

1537 г. – Йохан III, крал на Швеция († 1592 г.)

1786 г. – Пиетро Раймонди, италиански композитор († 1853 г.)

1841 г. – Фердинан Бюисон, френски пацифист, Нобелов лауреат († 1932 г.)

1845 г. – Франц Тоула, австро-унгарски геолог († 1920 г.)

1853 г. – Константин Лекарски, български агроном († 1935 г.)

1868 г. – Димитър Страшимиров, български историк и публицист († 1939 г.)

1878 г. – Абрам Рабинович, литовско-руски шахматист († 1943 г.)

1880 г. – Стефан Ненков, български държавник († 1967 г.)

1884 г. – Хидеки Тоджо, японски пълководец и политик († 1948 г.)

1890 г. – Ярослав Хейровски, чешки химик, Нобелов лауреат през 1959 г. († 1967 г.)

1900 г. – Васил Ильоски, македонски публицист († 1995 г.)

1901 г. – Робърт Ван де Грааф, американски физик († 1967 г.)

1908 г. – Петър Шапкарев, български икономист († 1997 г.)

1915 г. – Азиз Несин, турски писател-сатирик († 1995 г.)

1923 г. – Ацо Шопов, публицист от СР Македония († 1982 г.)

1924 г. – Фридерике Майрьокер, австрийска поетеса

1926 г. – Джефри Хау, английски политик и общественик

1926 година – Иван Тонев, български артист († 1994 г.)

1943 г. – Георги Константинов, български публицист

1946 г. – Джон Спенсър, американски артист († 2005 г.)

1949 г. – Греъм Фрай, английски посланик

1951 г. – Маргарита Хранова, българска естрадна певица

1957 г. – Ана Виси, гръцка певица

1964 г. – Огняна Душева, българска състезателка

1966 г. – Крис Робинсън, американски рокмузикант

1977 г. – Кирил Божков, български футболист

1980 г. – Ашли Коул, британски футболист

1983 г. – Луси Пиндер, британски фотомодел

1985 г. – Илиян Мицански, български футболист

Починали

217 г. – Зефирин, римски папа (* ? г.)

217 г. – Каликст I, римски папа (* ? г.)

1355 г. – Стефан Душан, сръбски цар (* 1308 г.)

1765 г. – Луи, дофин на Франция, дофин на Франция (* 1729 г.)

1838 г. – Франсоа Пуквил, френски посланик (* 1770 г.)

1849 г. – Уилям Милър, създател на адвентисткото движение (* 1782 г.)

1943 г. – Димитър Списаревски, български авиатор (* 1916 г.)

1967 г. – Георги Апостолов, български проектант (* 1891 г.)

1968 г. – Джон Стайнбек, американски публицист, Нобелов лауреат през 1962 г. (* 1902 г.)

1972 г. – Гюнтер Айх, немски стихотворец и белетрист (* 1907 г.)

1973 г. – Луис Кареро Бланко, министър-председател на Испания умрял при атентат (* 1903 г.)

1982 г. – Артур Рубинщайн, полски пианист (* 1887 г.)

1983 г. – Павел Вежинов, български публицист (* 1914 г.)

1984 г. – Дмитрий Устинов, руски политик (* 1908 г.)

1990 г. – Руси Христозов, български политик (* 1914 г.)

1993 г. – Уилям Едуардс Деминг, американски статистик (* 1900 г.)

1996 г. – Карл Сейгън, американски астроном (* 1934 г.)

1998 г. – Алън Ходжкин, английски физиолог, Нобелов лауреат през 1963 г. (* 1914 г.)

1998 г. – Юрий Тухаринов, руски офицер (* 1927 г.)

1999 г. – Рикардо Фреда, италиански режисьор (* 1909 г.)

2001 г. – Леопол Седар Сенгор, първи президент на Сенегал (* 1906)

2005 г. – Иван Илиев Иванов, български държавник (* 1923 г.)

2009 г. – Британи Мърфи, американска актриса (* 1977 г.)

2010 г. – Хелмут Прайслер, немски стихотворец и преводач (* 1925 г.)

Празници

Православна църква – Свети свещеномъченик Игнатий Богоносец (Игнажден)

България – Професионален празник на Сметната палата – Отбелязва се от 2000 г. по решение на управлението на Сметната палата

Реюнион – Годишнина от премахването на робството

 

Obekti.bg