Днес е Международен ден за борба с расизма
Днес е Международен ден за битка с расизма, фашизма, антисемитизма и ксенофобията
Днешният ден е избран за по концепция на европейската мрежа " Обединени за дейности сред културите ". Той се отбелязва най-много в Европа от 1988 година насам.
Вечерта на 9 против 10 ноември 1938 година в Германия и Австрия избухва проведена експанзия от страна на немците и поддръжниците на Хитлер против евреите, техните синагоги и благосъстоятелност. В историята довечера остава като Кристалната нощ поради всеобщо изпочупените стъкла на витрини и частни домове на евреи.
Стихийните нападения против имуществото на еврейските поданици на Германия и Австрия е осъществено по заповед на Хитлер и проведено от Хайнрих Химлер - шеф на елитната военна организация SchutzStaffel (SS), и Паул Йозеф Гьобелс - министър на пропагандата в Третия Райх (нацистка Германия).
По време на акцията са разрушени 267 синагоги и 815 магазина, а повече от 30 хиляди евреи са отведени в концлагери. Своите дейности властимащите стимулират с убийството на консултант на немски дипломат, което се допуска, че е осъществено от евреин, станало причина немският народ да търси отмъщение.
Алберт Айнщайн е награден с Нобелова премия за физика за неговата работа по фотоелектричния резултат
Явлението фотоелектричен резултат се състои в отделянето на електрони от повърхността на обещано вещество при облъчването му със светлина. Фотоефектът е открит от Хайнрих Херц през 1887 година, а законът, с който се изяснява, е изведен от Алберт Айнщайн през 1905 година
Според квантовата доктрина светлината се излъчва, гълтам и популяризира на порции – кванти. Според тази доктрина светлината взаимодейства с веществото като парченце, наречена фотон. Вероятността да бъдат погълнати по едно и също време два или повече фотона е доста дребна при елементарните светлинни интензивности, само че с откриването на лазерите това става допустимо.
Фотоефектът бива външен и вътрешен. При външния фотоефект избитите електрони напущат повърхността на облъченото вещество, до момента в който при вътрешния фотоефект те остават в размера му и покачват неговата проводимост.
Полицията и държавни сили потушават Бирения пуч на нацистите
Биреният пуч или Биреният протест е опит за прелом на 8 ноември 1923 година, почнал в една от най-големите бирарии в Мюнхен – „ Бюргербройкелер “, предвождан от Ерих Лудендорф и Адолф Хитлер от Националсоциалистическата немска работническа партия за събаряне на локалното ръководство на Бавария и централното държавно управление на Германия. До протеста се стига след сполучливия поход към Рим на Мусолини и вземането на властта от италианските фашисти. Това дава убеденост на Хитлер, че може да повтори триумфа му в Германия.
Вечерта на 8 ноември Хитлер дружно с Херман Гьоринг, Алфред Розенберг, Рудолф Хес, Ернст Ханфщенгл, Улрих Граф и други нахлува в „ Бюргербройкелер “, където са се събрали близо 3000 души. Хитлер стреля във въздуха, с цел да спре шума на тълпата, качва се на стол и извиква „ Националната гражданска война избухна! Залата е обградена от 600 мъже. Никой не може да излиза! “ Той декларира, че баварското държавно управление е свалено и афишира образуването на ново държавно управление с Ерих Лудендорф. Баварската полиция и Райхсвера в Мюнхен обаче му се опълчват, а жителите на Мюнхен отхвърлят всеобщо да го последват. До сутринта на 9 ноември протестът е сподавен като въоръжените групи на Националсоциалистическата партия са разпръснати от правилните на управляващите служители на реда и бойци.
Бунтът и опитът за поход към Берлин приключват несполучливо на 9 ноември в Мюнхен след интервенция на полицията. Хитлер съумява да избяга, само че три дни по-късно е задържан и упрекнат в държавна измяна. Адолф Хитлер и Рудолф Хес са вкарани в пандиза с 5-годишни присъди. Адолф Хитлер излежава единствено 8 месеца, по което време диктува на Хес Моята битка.
В Нацистка Германия е осъществен първият всеобщ разгром над евреи, прочут като Кристалната нощ след гибелта на Ернст декор Рат.
Кристалната нощ е антиеврейски разгром в Германия и Австрия в нощта на 9 против 10 ноември 1938 година.
Погромът е проведен от Щурмабтайлунг, паравоенната организация на ръководещата Националсоциалистическа немска работническа партия, по самодейност на нейния лидер Адолф Хитлер. Разграбени и опожарени са 191 синагоги (от които 76 изцяло унищожени) и 815 магазина, принадлежали на евреи. 30 000 евреи са задържани и изпратени в концлагери, а 40 души са убити.
Роден на този ден е Йордан Йовков
Йордан Стефанов Йовков е български публицист, класик на българската литература.
Роден на 9 ноември през 1880 година Йовков минава детските и юношеските години в родното си място (Жеравна). Учи в Жеравна, а по-късно в 1895 година приключва главното си обучение в Котел. Завършва гимназия в София в 1900 година. Учителят му по литература – поетът Иван Грозев, му предсказва бъдеще на публицист.
След дипломирането си живее в Добруджа, където се преселва фамилията му. През 1900 година се преселва в село Долен извор. Завършва школата за запасни офицери в Княжево (1902 – 1904), като по време на образованието си разгласява първата си творба – стихотворението „ Под тежкия кръст “ (вестник „ Съзнание “, бр. 9, 26 октомври 1902 година). В началото на 1904 година се записва в Юридическия факултет на Софийския университет, само че гибелта на татко му осуетява следването му.
Есента на 1904 година Йовков се завръща в Долен извор и учителства в разнообразни добруджански села до 1912 година, когато е мобилизиран. Участва в Балканската и Междусъюзническата война като пълководец на рота в 41 пехотен полк. През юни 1913 година е ранен по време на борбата край Дойран, а месец по-късно е нараснал в чин.
След войните Йовков се открива в София и работи като редактор на списание „ Народна войска “, където в брой № 1 разгласява етюд за Балканската война – „ Утрото на паметния ден “. След като списанието престава да излиза, Йовков е заставен да търси работа и благодарение на Григор Василев е назначен за библиотекар и редактор на списание „ Преглед на Министерството на вътрешните работи и националното здраве “ в Отделението за обществени грижи и щедрост.
Остава на работа до есента на 1915 година, когато още веднъж е мобилизиран и изпратен в град Ксанти, a година по-късно е командирован в редакцията на списание „ Военни вести “. След края на Първата международна война настава един от най-тежките интервали в живота на Йовков. Втората национална злополука го заварва в Добрич.
След сложни дни, изпълнени с душевни терзания и материални неволи, и откакто Добруджа е върната на Румъния, Йовков минава незаконно границата и се открива във Варна, където е преподавател до есента на 1920 година. В 1920 година единомислещо е определен за член на Съюза на писателите. След покровителство на другари от София е назначен в българската легация в Букурещ. През 1920 – 1927 година е постоянен помощник по печата; непрекъснато е понижаван в служба, заради което в края на 1927 година напуща легацията.
Последните 10 години от живота му са изпълнени с креативен труд и изтощително напрежение, което се отразява на здравето му. През есента на 1937 година отпътува на лекуване в Хисаря. Поради влошеното му положение е откаран в Пловдив и опериран по неотложност в Католическата болница в Пловдив. Открит е рак на стомаха в напреднало, безнадеждно положение. Също рак в жлъчката, също така – апандисит. На 15 октомври 1937 година Йовков умира. Погребението му в София се трансформира в израз на национална обич и благодарност. Погребан е в имот 35 на Централните софийски гробища.
Днешният ден е избран за по концепция на европейската мрежа " Обединени за дейности сред културите ". Той се отбелязва най-много в Европа от 1988 година насам.
Вечерта на 9 против 10 ноември 1938 година в Германия и Австрия избухва проведена експанзия от страна на немците и поддръжниците на Хитлер против евреите, техните синагоги и благосъстоятелност. В историята довечера остава като Кристалната нощ поради всеобщо изпочупените стъкла на витрини и частни домове на евреи.
Стихийните нападения против имуществото на еврейските поданици на Германия и Австрия е осъществено по заповед на Хитлер и проведено от Хайнрих Химлер - шеф на елитната военна организация SchutzStaffel (SS), и Паул Йозеф Гьобелс - министър на пропагандата в Третия Райх (нацистка Германия).
По време на акцията са разрушени 267 синагоги и 815 магазина, а повече от 30 хиляди евреи са отведени в концлагери. Своите дейности властимащите стимулират с убийството на консултант на немски дипломат, което се допуска, че е осъществено от евреин, станало причина немският народ да търси отмъщение.
Алберт Айнщайн е награден с Нобелова премия за физика за неговата работа по фотоелектричния резултат
Явлението фотоелектричен резултат се състои в отделянето на електрони от повърхността на обещано вещество при облъчването му със светлина. Фотоефектът е открит от Хайнрих Херц през 1887 година, а законът, с който се изяснява, е изведен от Алберт Айнщайн през 1905 година
Според квантовата доктрина светлината се излъчва, гълтам и популяризира на порции – кванти. Според тази доктрина светлината взаимодейства с веществото като парченце, наречена фотон. Вероятността да бъдат погълнати по едно и също време два или повече фотона е доста дребна при елементарните светлинни интензивности, само че с откриването на лазерите това става допустимо.
Фотоефектът бива външен и вътрешен. При външния фотоефект избитите електрони напущат повърхността на облъченото вещество, до момента в който при вътрешния фотоефект те остават в размера му и покачват неговата проводимост.
Полицията и държавни сили потушават Бирения пуч на нацистите
Биреният пуч или Биреният протест е опит за прелом на 8 ноември 1923 година, почнал в една от най-големите бирарии в Мюнхен – „ Бюргербройкелер “, предвождан от Ерих Лудендорф и Адолф Хитлер от Националсоциалистическата немска работническа партия за събаряне на локалното ръководство на Бавария и централното държавно управление на Германия. До протеста се стига след сполучливия поход към Рим на Мусолини и вземането на властта от италианските фашисти. Това дава убеденост на Хитлер, че може да повтори триумфа му в Германия.
Вечерта на 8 ноември Хитлер дружно с Херман Гьоринг, Алфред Розенберг, Рудолф Хес, Ернст Ханфщенгл, Улрих Граф и други нахлува в „ Бюргербройкелер “, където са се събрали близо 3000 души. Хитлер стреля във въздуха, с цел да спре шума на тълпата, качва се на стол и извиква „ Националната гражданска война избухна! Залата е обградена от 600 мъже. Никой не може да излиза! “ Той декларира, че баварското държавно управление е свалено и афишира образуването на ново държавно управление с Ерих Лудендорф. Баварската полиция и Райхсвера в Мюнхен обаче му се опълчват, а жителите на Мюнхен отхвърлят всеобщо да го последват. До сутринта на 9 ноември протестът е сподавен като въоръжените групи на Националсоциалистическата партия са разпръснати от правилните на управляващите служители на реда и бойци.
Бунтът и опитът за поход към Берлин приключват несполучливо на 9 ноември в Мюнхен след интервенция на полицията. Хитлер съумява да избяга, само че три дни по-късно е задържан и упрекнат в държавна измяна. Адолф Хитлер и Рудолф Хес са вкарани в пандиза с 5-годишни присъди. Адолф Хитлер излежава единствено 8 месеца, по което време диктува на Хес Моята битка.
В Нацистка Германия е осъществен първият всеобщ разгром над евреи, прочут като Кристалната нощ след гибелта на Ернст декор Рат.
Кристалната нощ е антиеврейски разгром в Германия и Австрия в нощта на 9 против 10 ноември 1938 година.
Погромът е проведен от Щурмабтайлунг, паравоенната организация на ръководещата Националсоциалистическа немска работническа партия, по самодейност на нейния лидер Адолф Хитлер. Разграбени и опожарени са 191 синагоги (от които 76 изцяло унищожени) и 815 магазина, принадлежали на евреи. 30 000 евреи са задържани и изпратени в концлагери, а 40 души са убити.
Роден на този ден е Йордан Йовков
Йордан Стефанов Йовков е български публицист, класик на българската литература.
Роден на 9 ноември през 1880 година Йовков минава детските и юношеските години в родното си място (Жеравна). Учи в Жеравна, а по-късно в 1895 година приключва главното си обучение в Котел. Завършва гимназия в София в 1900 година. Учителят му по литература – поетът Иван Грозев, му предсказва бъдеще на публицист.
След дипломирането си живее в Добруджа, където се преселва фамилията му. През 1900 година се преселва в село Долен извор. Завършва школата за запасни офицери в Княжево (1902 – 1904), като по време на образованието си разгласява първата си творба – стихотворението „ Под тежкия кръст “ (вестник „ Съзнание “, бр. 9, 26 октомври 1902 година). В началото на 1904 година се записва в Юридическия факултет на Софийския университет, само че гибелта на татко му осуетява следването му.
Есента на 1904 година Йовков се завръща в Долен извор и учителства в разнообразни добруджански села до 1912 година, когато е мобилизиран. Участва в Балканската и Междусъюзническата война като пълководец на рота в 41 пехотен полк. През юни 1913 година е ранен по време на борбата край Дойран, а месец по-късно е нараснал в чин.
След войните Йовков се открива в София и работи като редактор на списание „ Народна войска “, където в брой № 1 разгласява етюд за Балканската война – „ Утрото на паметния ден “. След като списанието престава да излиза, Йовков е заставен да търси работа и благодарение на Григор Василев е назначен за библиотекар и редактор на списание „ Преглед на Министерството на вътрешните работи и националното здраве “ в Отделението за обществени грижи и щедрост.
Остава на работа до есента на 1915 година, когато още веднъж е мобилизиран и изпратен в град Ксанти, a година по-късно е командирован в редакцията на списание „ Военни вести “. След края на Първата международна война настава един от най-тежките интервали в живота на Йовков. Втората национална злополука го заварва в Добрич.
След сложни дни, изпълнени с душевни терзания и материални неволи, и откакто Добруджа е върната на Румъния, Йовков минава незаконно границата и се открива във Варна, където е преподавател до есента на 1920 година. В 1920 година единомислещо е определен за член на Съюза на писателите. След покровителство на другари от София е назначен в българската легация в Букурещ. През 1920 – 1927 година е постоянен помощник по печата; непрекъснато е понижаван в служба, заради което в края на 1927 година напуща легацията.
Последните 10 години от живота му са изпълнени с креативен труд и изтощително напрежение, което се отразява на здравето му. През есента на 1937 година отпътува на лекуване в Хисаря. Поради влошеното му положение е откаран в Пловдив и опериран по неотложност в Католическата болница в Пловдив. Открит е рак на стомаха в напреднало, безнадеждно положение. Също рак в жлъчката, също така – апандисит. На 15 октомври 1937 година Йовков умира. Погребението му в София се трансформира в израз на национална обич и благодарност. Погребан е в имот 35 на Централните софийски гробища.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ