Лазаровден е! Красиви имена празнуват, вижте обичаите и трад...
Днес е Лазаровден, един от трите огромни християнски празници, предхождащи Пасха. По традиция на този ден се откъсват зелени върбови клончета, които ще красят вратите на идващия ден — Връбница (Цветница).
Празнуват всички с имена Лазар, Лазарка, Лазарин и производните им.
Тези имане са знак на здраве и дългоденствие.
Според Библията на този ден Иисус Христос връща към живота приятеля си Лазар четири дни след неговата гибел. Бог споделя „ Лазаре, излез вън! ", и съживява Лазар, който излиза от гробницата си. Ето за какво името Лазар е знак на здраве и дългоденствие.
Възкресяването на Лазар
Лазаровото възкресение станало непосреден мотив за смъртната присъда на Спасителя. Затова точно от най-дълбока античност било открито случилото се да се спомня преди началото на Страстната седмица (Седмицата на Христовите страдания).
В IV век Лазаровото възкресение се смятало за общоцърковен и церемониален празник, което се вижда от множеството поуки на този ден от св. Иоан Златоуст, блаж. Августин, и други В VII-VIII век светите църковни песнописци св. Андрей Критски, Козма Маюмски и Иоан Дамаскин съставили особени песнопения и догми, отдадени на празника, които са в Църквата употребява до ден сегашен.
Обичаите
На този ден се извършват обичаят лазаруване и поминалните обреди. Според вярванията в Североизточна България на Връбница " разпускат, пускат умрелите " от гробовете. За да засвидетелстват почитта си към тях, устройва се Лазарската задушница.
В навечерието на Лазаровден дамите вървят на гробището, прекадавят и преливат с вино гробовете на своите близки и раздават за душите им рангелов кравай, жито. Същата вечер или на Лазаровден всяка господарка раздава в селото дребни просфорки съгласно с броя на умрелите, само че постоянно нечетно число.
Вярването за разпускането на мъртвите поражда и паленето на огън при гробовете, което се прави преди изгрев слънце на Връбница.
Лазаруване
В лазаруването вземат участие моми и девойки, които стартират да се готвят още от постите, групират се по възраст и по чети. В четата има пеячки, шеталици, една от лазарките носи кошничка с яйца.
Обхождат селото в събота от обяд и неделя до обяд, като влизат във всяка къща, пеят ария за всеки член от фамилията. Играят несключено лазарско хоро. Стопаните ги подаряват с яйца. Когато завърши лазаруването, лазарките си поделят събраното.
Традициите
В българската традиция Лазаровден е празник на нивите, пасищата и горите, само че и празник на девойките, които откакто лазаруват могат обществено да се момеят, да се обличат и държат по този начин, че да ги харесват ергените, да имат обичан, да се омъжват.
Денят се назовава още Лазарова събота, Лазарица, Лазар. Три обредни ритуала са свързани с него - лазаруване, избиране на кумица и боенек. И трите са свързани с прехода към моминството, с любовта и задомяването.
Празнуват всички с имена Лазар, Лазарка, Лазарин и производните им.
Тези имане са знак на здраве и дългоденствие.
Според Библията на този ден Иисус Христос връща към живота приятеля си Лазар четири дни след неговата гибел. Бог споделя „ Лазаре, излез вън! ", и съживява Лазар, който излиза от гробницата си. Ето за какво името Лазар е знак на здраве и дългоденствие.
Възкресяването на Лазар
Лазаровото възкресение станало непосреден мотив за смъртната присъда на Спасителя. Затова точно от най-дълбока античност било открито случилото се да се спомня преди началото на Страстната седмица (Седмицата на Христовите страдания).
В IV век Лазаровото възкресение се смятало за общоцърковен и церемониален празник, което се вижда от множеството поуки на този ден от св. Иоан Златоуст, блаж. Августин, и други В VII-VIII век светите църковни песнописци св. Андрей Критски, Козма Маюмски и Иоан Дамаскин съставили особени песнопения и догми, отдадени на празника, които са в Църквата употребява до ден сегашен.
Обичаите
На този ден се извършват обичаят лазаруване и поминалните обреди. Според вярванията в Североизточна България на Връбница " разпускат, пускат умрелите " от гробовете. За да засвидетелстват почитта си към тях, устройва се Лазарската задушница.
В навечерието на Лазаровден дамите вървят на гробището, прекадавят и преливат с вино гробовете на своите близки и раздават за душите им рангелов кравай, жито. Същата вечер или на Лазаровден всяка господарка раздава в селото дребни просфорки съгласно с броя на умрелите, само че постоянно нечетно число.
Вярването за разпускането на мъртвите поражда и паленето на огън при гробовете, което се прави преди изгрев слънце на Връбница.
Лазаруване
В лазаруването вземат участие моми и девойки, които стартират да се готвят още от постите, групират се по възраст и по чети. В четата има пеячки, шеталици, една от лазарките носи кошничка с яйца.
Обхождат селото в събота от обяд и неделя до обяд, като влизат във всяка къща, пеят ария за всеки член от фамилията. Играят несключено лазарско хоро. Стопаните ги подаряват с яйца. Когато завърши лазаруването, лазарките си поделят събраното.
Традициите
В българската традиция Лазаровден е празник на нивите, пасищата и горите, само че и празник на девойките, които откакто лазаруват могат обществено да се момеят, да се обличат и държат по този начин, че да ги харесват ергените, да имат обичан, да се омъжват.
Денят се назовава още Лазарова събота, Лазарица, Лазар. Три обредни ритуала са свързани с него - лазаруване, избиране на кумица и боенек. И трите са свързани с прехода към моминството, с любовта и задомяването.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ




