Лазаровден е - най-красивите имена черпят днес
Днес е Лазаровден – осмият ден преди Великден (винаги събота). Православната Християнска Църква посвещава този ден на Лазар, който Иисус Христос възкресил на четвъртия ден след погребението му в символ на признателност за проявеното от него гостолюбие.
Според средновековните трудове Лазар живял още 30 години в непоколебим пост и самоограничение и бил провъзгласен за първи свещеник на град Китион на остров Кипър. Лазаровден е първият от трите огромни празника, свързани с чудото на Възкресението, следван от Цветница и Великден. Отбелязва се на преносима дата, постоянно в съботата преди Страстната седмица.
Според Библията, на този ден Исус отива в дома на своя другар Лазар и схваща, че от няколко дни е мъртъв. Божият наследник моли сестрите на починалия да му покажат пещерата, в която е заровено тялото. Заставайки пред входа й, Исус извиква „ Лазаре, излез на открито ” и момент по късно се появява неговият другар жив и здрав, възкръснал от мъртвите. Това знамение кара и най-скептичните поданици на Йерусалим да повярват в божествената мощ на Христос, само че по едно и също време с това му навлича ненавистта на еврейските първосвещеници. На този ден те вземат решение при първа опция да го уловят и предадат за екзекуция, което им се отдава напълно скоро.
А най-характерният български бит на този ден е Лазаруването. Момичетата, облечени в невестини облекла взети на заем, вървят от къща на къща и пеят за сватба, обич, здраве и изобилие. Интересното е, че лазарските песни се извършват само в този ден от годината.
С лазаруването се свързва с гадания за бъдеща сватба. Девойките, които могат да вземат присъединяване в него, би трябвало д бъдат навършили 16 години, а общият им брой не може да бъде по-малък от 14. На самия ден, събота преди изгрев, лазарките се събират рано на уреченото място и да запеят. След изпяването на песента лазарките потеглят по махалите. Лазарките пеят песни за здраве и изобилие, играят и обикалят къщите. Първата мома се назовава „ предна част “, втората е „ средница “, чиято задача е да събира парите, а последната е „ задна част “. Момата, която води хората се назовава „ танчерица “, а другите на хорото са „ шеталчици “.
Останалите лазарки са „ другарки “. Има специфични песни за всеки един от членовете на фамилията. Първата ария за домакина, който ги подарява с пари. След това се пеят песни за домакинята, за мома и ерген, за сватба, за малко дете и за млада булка. В множеството случаи лазарките се гощават в къщите с самун, сол, лук и праз, плодове, погача. Според вярванията момите, които не са лазарували, не могат да се омъжат. Лазаровден се чака с неспокойствие от всички, защото внася пролетно въодушевление и всички се приготвят за Великден. Обичаят приключва на идната заран с ритуала „ кумичене ”, при който девойките пускат венчетата си по реката. Тази, чиято китка дойде първа, се афишира за кумица и останалите й отдават респект през цялата година.
Именници: Лазар, Лазарка, Лазарина
Според средновековните трудове Лазар живял още 30 години в непоколебим пост и самоограничение и бил провъзгласен за първи свещеник на град Китион на остров Кипър. Лазаровден е първият от трите огромни празника, свързани с чудото на Възкресението, следван от Цветница и Великден. Отбелязва се на преносима дата, постоянно в съботата преди Страстната седмица.
Според Библията, на този ден Исус отива в дома на своя другар Лазар и схваща, че от няколко дни е мъртъв. Божият наследник моли сестрите на починалия да му покажат пещерата, в която е заровено тялото. Заставайки пред входа й, Исус извиква „ Лазаре, излез на открито ” и момент по късно се появява неговият другар жив и здрав, възкръснал от мъртвите. Това знамение кара и най-скептичните поданици на Йерусалим да повярват в божествената мощ на Христос, само че по едно и също време с това му навлича ненавистта на еврейските първосвещеници. На този ден те вземат решение при първа опция да го уловят и предадат за екзекуция, което им се отдава напълно скоро.
А най-характерният български бит на този ден е Лазаруването. Момичетата, облечени в невестини облекла взети на заем, вървят от къща на къща и пеят за сватба, обич, здраве и изобилие. Интересното е, че лазарските песни се извършват само в този ден от годината.
С лазаруването се свързва с гадания за бъдеща сватба. Девойките, които могат да вземат присъединяване в него, би трябвало д бъдат навършили 16 години, а общият им брой не може да бъде по-малък от 14. На самия ден, събота преди изгрев, лазарките се събират рано на уреченото място и да запеят. След изпяването на песента лазарките потеглят по махалите. Лазарките пеят песни за здраве и изобилие, играят и обикалят къщите. Първата мома се назовава „ предна част “, втората е „ средница “, чиято задача е да събира парите, а последната е „ задна част “. Момата, която води хората се назовава „ танчерица “, а другите на хорото са „ шеталчици “.
Останалите лазарки са „ другарки “. Има специфични песни за всеки един от членовете на фамилията. Първата ария за домакина, който ги подарява с пари. След това се пеят песни за домакинята, за мома и ерген, за сватба, за малко дете и за млада булка. В множеството случаи лазарките се гощават в къщите с самун, сол, лук и праз, плодове, погача. Според вярванията момите, които не са лазарували, не могат да се омъжат. Лазаровден се чака с неспокойствие от всички, защото внася пролетно въодушевление и всички се приготвят за Великден. Обичаят приключва на идната заран с ритуала „ кумичене ”, при който девойките пускат венчетата си по реката. Тази, чиято китка дойде първа, се афишира за кумица и останалите й отдават респект през цялата година.
Именници: Лазар, Лазарка, Лазарина
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ