Толкова по-слаби ли са националите от Лудогорец и какво се случи със синята халфова линия в Гибралтар?
Днес е жребият за първия квалификационен кръг на ЕКТ. Преди акцията усещане прави, че България е на 24-а позиция в подреждането за държавен коефициент на УЕФА. Както е известно, форматът на европейските шампионати сега е от 24 отбора, което значи, че в случай че националният ни тим е на равнището на клубните такива в шампионатите, следва да хванем последния трен за огромния конгрес.
Уви, не сме играли на Европейско от 2004-а насам. Като " лъвовете " не съумяха да запишат даже една победа в първите си 4 мача от актуалното издание на Лигата на нациите.
В Дивизия " С " не надвихме Грузия на два пъти, Северна Македония и Гибралтар.
Любопитно е, че Грузия, Северна Македония и Гибралтар като държавен коефициент за последните 5 акции на клубно равнище събират общо актив... колкото България.
Нашият коефициент е образуван най-много поради участията на Лудогорец в евротурнирите, а и на ЦСКА изключително през миналите две акции.
И тук следва разумният въпрос - за какво " лъвовете " наподобяват толкоз по-слаби от " орлите " и " армейците "?
Антон Недялков, Кирил Десподов, Доминик Янков са играчи, които натрупаха стабилен опит в Лудогорец, следва да са и значима част от ядрото на националния ни отбор. Георги Терзиев и Спас Делев от " зелените " също са варианти пред А-отбора ни. В ЦСКА Иван Турицов и Георги Йомов са измежду най-важните играчи. С изключение на някои голове на Десподов за националния обаче не виждам необикновен " зелен " или " червен " подтик при " лъвовете ".
Обяснения с травми и не оптимална форма на играчите, също не смятам, че са главен фактор. Тъй като последната победа на националния ни тим при аудиенция датира от 2018-а.
Коментирайки Лудогорец и ЦСКА, в реда на нещата е да се означи, че и двата отбора бяха надиграни в шампионата за Купата на България от Левски. На процедура цялата халфова линия на " сините " пък излезе за " лъвовете " против Гибралтар. И не победихме. Неловко обаче ще е да съпоставяме гибралтарците с " орлите " и " армейците ".
Съчетано с това, че в националния ни състав има играчи основно в отбрана, които натрупат опит по италианските терени, а и най-малко още 5-6 момчета с капацитет състезаващи се също в чужбина.
И колкото и огромен фактор да са чужденци като Сотириу, Каули, Матей, Кайседо, Кордоба, Уелтън надлежно за Лудогорец, ЦСКА и Левски...
Изглежда, че представителният ни отбор не е толкоз слаб, колкото демонстрират резултатите.
Предстоят обичайни европейски квалификации. И ми се коства, че с нужната готовност на всички равнища свързани с представителния ни тим, не следва да се радваме на точка против Грузия. А без значение какъв е жребия да търсим класиране, колкото и илюзорно да звучи на мнозина. В противоположен случай наподобява, че сред " лъвовете " и водещите ни клубни сформира няма дупка, а бездна като класа.
И в случай че в реалност е налице сходна бездна, очевидно става въпрос за казус в историята на футбола ни.
Уви, не сме играли на Европейско от 2004-а насам. Като " лъвовете " не съумяха да запишат даже една победа в първите си 4 мача от актуалното издание на Лигата на нациите.
В Дивизия " С " не надвихме Грузия на два пъти, Северна Македония и Гибралтар.
Любопитно е, че Грузия, Северна Македония и Гибралтар като държавен коефициент за последните 5 акции на клубно равнище събират общо актив... колкото България.
Нашият коефициент е образуван най-много поради участията на Лудогорец в евротурнирите, а и на ЦСКА изключително през миналите две акции.
И тук следва разумният въпрос - за какво " лъвовете " наподобяват толкоз по-слаби от " орлите " и " армейците "?
Антон Недялков, Кирил Десподов, Доминик Янков са играчи, които натрупаха стабилен опит в Лудогорец, следва да са и значима част от ядрото на националния ни отбор. Георги Терзиев и Спас Делев от " зелените " също са варианти пред А-отбора ни. В ЦСКА Иван Турицов и Георги Йомов са измежду най-важните играчи. С изключение на някои голове на Десподов за националния обаче не виждам необикновен " зелен " или " червен " подтик при " лъвовете ".
Обяснения с травми и не оптимална форма на играчите, също не смятам, че са главен фактор. Тъй като последната победа на националния ни тим при аудиенция датира от 2018-а.
Коментирайки Лудогорец и ЦСКА, в реда на нещата е да се означи, че и двата отбора бяха надиграни в шампионата за Купата на България от Левски. На процедура цялата халфова линия на " сините " пък излезе за " лъвовете " против Гибралтар. И не победихме. Неловко обаче ще е да съпоставяме гибралтарците с " орлите " и " армейците ".
Съчетано с това, че в националния ни състав има играчи основно в отбрана, които натрупат опит по италианските терени, а и най-малко още 5-6 момчета с капацитет състезаващи се също в чужбина.
И колкото и огромен фактор да са чужденци като Сотириу, Каули, Матей, Кайседо, Кордоба, Уелтън надлежно за Лудогорец, ЦСКА и Левски...
Изглежда, че представителният ни отбор не е толкоз слаб, колкото демонстрират резултатите.
Предстоят обичайни европейски квалификации. И ми се коства, че с нужната готовност на всички равнища свързани с представителния ни тим, не следва да се радваме на точка против Грузия. А без значение какъв е жребия да търсим класиране, колкото и илюзорно да звучи на мнозина. В противоположен случай наподобява, че сред " лъвовете " и водещите ни клубни сформира няма дупка, а бездна като класа.
И в случай че в реалност е налице сходна бездна, очевидно става въпрос за казус в историята на футбола ни.
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ