Днес е Игнажден. Вярва се, че от този ден започват

Днес е Игнажден. Вярва се, че от този ден стартират Новата година и коледните празници. В националните поверия този ден се счита за начало на Мръсните дни (от Игнажден до Богоявление) и прехода от остарялата към новата година.

Вечерта против празника е първата Кадена вечер. За нея подготвят постни храни. На трапезата се поставя сурово жито и орехи. Върху хляба или житото се възпламенява свещ, а най-възрастния обхожда с тамян и въглен и кади. Пепелта, свеща и орехите се резервират за останалите кадени вечери. Според християнската традиция от този ден стартират родилните страдания на Богородица. Това е интервалът, през който младите и нераждали дами, наричани " мъченици " не работят, с цел да забременяват и раждат по-леко своите деца.

Българите тачат този огромен християнски празник под имената: “Игнажден ”, “Идинак ” (Северна България), “Идинажден ”, “Игнатьовден ” (Родопите), “Полаз ” или “Полязов ден ” (Котленско) или “Млада година ”. За него е характерен обредът “полязване ” или “булезене ”. През целия ден домакините наблюдават какъв човек ще прекрачи на първо време прага им. Щом първият посетител е доброжелателен и състоятелен собственик, имат вяра, че годината ще е имотна. Има вярване, че в случай че този пришелец пък е момиченце, ще се плодят женски животни.

Първият гостенин се кани на трапезата и се гощава щедро, както изисква българското гостолюбие. Стопаните го черпят с ракия и вино и му дават специфичен “игнатски кравай ”. За благословията си той е отрупан с пшеница и сушени плодове - за изобилие. Стопаните може да го дарят с риза, чорапи, забрадка или къделя вълна. Ако годината се окаже изобилна, на идващия Игнажден те канят още веднъж същия човек да споходи първи дома им.