Християните почитат днес Света Богородица
Днес е Голяма Богородица - денят, в който християнската черква уважава Света Богородица като настойничка на майчинството, дамите и фамилното огнище.
По традиция българският патриарх Неофит ще оглави празничната Света литургия в Троянския манастир " Успение Богородично ", който в този ден отбелязва храмовия си празник. Празничната Света литургия е от 9 часа, а в 11 чл ще стартира литийно шествие с чудотворната икона на Пресвета Богородица Троеручица от храма до параклиса, построен на мястото, където е направила първото знамение. Очаква се в него да се включат духовници и миряни от цялата страна.
Според Светото писание това е денят, в който Божията майка, на 64-годишна възраст, напуща земния си живот и отива при сина си. Три дни преди гибелта й Архангел Гавраил оповестява на Пресвета Богородица, че Бог е поискал да я вземе при себе си в своето царство, с цел да цари постоянно с него. Последното й предпочитание е да види Светите апостоли дружно. По чудноват метод те се придвижват пред вратите на дома й в Йерусалим.Три дни по-късно, самичък Исус Христос в небесна популярност, обграден от благ ликове и светци, слиза от небесата за душата на Света Богородица. Погребват я в една пещера край Гетсимания и затварят входа й с камък. Когато няколко дни по-късно го отварят, с цел да се поклони пред светицата закъснелият деятел Тома, намират единствено плащеницата й. Ставайки от трапезата, апостолите чуват ангелско пеене и виждат в облаците пречистата Божия майка, обкръжена от ангели, която им споделя: " Радвайте се, тъй като съм с вас през всичките дни. " В памет на явяването на Пресвета Богородица пред апостолите, църквата дефинира в този ден да се отслужва тържествена литургия и да се прави " въздигане на хляба ".
Според националната традиция, празникът се назовава Голяма Богородица, за разлика от Малката Богородица, когато се празнува рождението на Христовата майка. На Голяма Богородица, след тържествена литургия в църквата, се освещават обредни хлябове, които дамите по-късно раздават за здраве и за умрелите близки. Вярващите търсят покровителството на Света Богородица за житейските си проблеми.
На този ден се вършат родови срещи, свързани с жертвоприношение - с курбан за живот, за здраве, за плодородна година, срещу инциденти и заболявания. Традиционни ястия на трапезата са прясна питка, украсена с орнамент, пиле каша, варено жито, царевица и тиква. Непременно се ядат любеница и грозде.
По традиция българският патриарх Неофит ще оглави празничната Света литургия в Троянския манастир " Успение Богородично ", който в този ден отбелязва храмовия си празник. Празничната Света литургия е от 9 часа, а в 11 чл ще стартира литийно шествие с чудотворната икона на Пресвета Богородица Троеручица от храма до параклиса, построен на мястото, където е направила първото знамение. Очаква се в него да се включат духовници и миряни от цялата страна.
Според Светото писание това е денят, в който Божията майка, на 64-годишна възраст, напуща земния си живот и отива при сина си. Три дни преди гибелта й Архангел Гавраил оповестява на Пресвета Богородица, че Бог е поискал да я вземе при себе си в своето царство, с цел да цари постоянно с него. Последното й предпочитание е да види Светите апостоли дружно. По чудноват метод те се придвижват пред вратите на дома й в Йерусалим.Три дни по-късно, самичък Исус Христос в небесна популярност, обграден от благ ликове и светци, слиза от небесата за душата на Света Богородица. Погребват я в една пещера край Гетсимания и затварят входа й с камък. Когато няколко дни по-късно го отварят, с цел да се поклони пред светицата закъснелият деятел Тома, намират единствено плащеницата й. Ставайки от трапезата, апостолите чуват ангелско пеене и виждат в облаците пречистата Божия майка, обкръжена от ангели, която им споделя: " Радвайте се, тъй като съм с вас през всичките дни. " В памет на явяването на Пресвета Богородица пред апостолите, църквата дефинира в този ден да се отслужва тържествена литургия и да се прави " въздигане на хляба ".
Според националната традиция, празникът се назовава Голяма Богородица, за разлика от Малката Богородица, когато се празнува рождението на Христовата майка. На Голяма Богородица, след тържествена литургия в църквата, се освещават обредни хлябове, които дамите по-късно раздават за здраве и за умрелите близки. Вярващите търсят покровителството на Света Богородица за житейските си проблеми.
На този ден се вършат родови срещи, свързани с жертвоприношение - с курбан за живот, за здраве, за плодородна година, срещу инциденти и заболявания. Традиционни ястия на трапезата са прясна питка, украсена с орнамент, пиле каша, варено жито, царевица и тиква. Непременно се ядат любеница и грозде.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ