Инфантилните революции и планетата на маймуните
Днес е годишнината от двата украински майдана, които се състояха с разлика от 9 години. На 21 ноември 2004 година ЦИК на Украйна разгласи успеха на Виктор Янукович на президентските избори. В нощта на 21 против 22 ноември последователите на победения Виктор Юшченко започнаха неопределен митинг на Крещатик, който приключи с назначението от Върховния съд на неконституционен трети тур на изборите, вследствие на който два месеца по-късно, на 23 януари, 2005 година Юшченко става президент.
На 21 ноември 2013 година на същото място, на Крещатик, започнаха да се събират последователи на „ европейския избор “ на Украйна, недоволни от обстоятелството, че държавното управление на Николай Азаров реши да отсрочи подписването на съглашение за асоцииране с Европейския съюз. Точно три месеца по-късно, на 21 февруари 2014 година, президентът Янукович напусна Киев. Властта в столицата (и през идващите няколко дни в цялата страна) мина в ръцете на бунтовниците.
По предписание двата майдана са разграничени и даже опълчени един на различен, като се подчертава върху обстоятелството, че първият е кротичък, а вторият е началото на революция и разпадането на украинската държавност.
Всъщност „ мирният “ темперамент на първия Майдан се изяснява с обстоятелството, че киевските управляващи непринудено се отхвърлиха от потреблението на мощ. Президентът Кучма не се кандидатира на тези избори и не пожела да даде съответните заповеди на правоприлагащите органи. Освен това близките чакаха, че битката, която надвишава конституционното поле, ще компрометира и двамата претенденти, което ще разреши на Кучма да резервира властта в ръцете си най-малко още един мандат.
В същото време един от водачите на Оранжевата гражданска война, който стана министър на превоза след нейната победа, Евгений Червоненко, незабавно след провъзгласяването на Юшченко за президент, съобщи, че има разполагаем няколкостотин бойци, въоръжени с късоцевни и ловни оръжия, подготвени да открият огън по чиновниците на реда при положение на опит за разпространяване на Майдана.
Тези изказвания в никакъв случай не са били доказани или опровергани от никой от водачите на Майдана, правоприлагащите органи не са ревизирали тяхната правота.
Само този финален факт подсказва, че Юшченко е имал какво да крие. Защото в случай че Червоненко се беше хвалил на вятъра, най-лесно щеше да е, да се заведе дело за опит за въоръжен прелом по неговите отчети, да се потвърди, че няма нищо сходно и да се затвори въпросът.
В допълнение, развиването на събитията на Майдана през 2014 година, където в сериозен миг се появиха въоръжени бойци, откриха огън по правоприлагащите органи, което докара до безнравственост на управляващите и тяхната капитулация пред Майдана, индиректно удостоверяват изказванията на Червоненко. И най-после, уединено, други хора също споделиха, че на Майдана през 2004 година е имало оръжия и протестиращите са били подготвени да ги употребяват.
Така че и двата пуча (2004-2005 година и 2013-2014 г.) бяха готови и осъществени по една и съща скица. Просто Янукович, за разлика от Кучма, се опита да употребява умерена мощ, с цел да сдържи Майдана.
Това беше точно за въздържане, а не за разпространяване, защото както през декември 2013 година, по този начин и през януари-февруари 2014 година полицейски сили навлизаха няколко пъти в Майдана и правиха съвсем цялостна чистка, само че всякога в последния миг бяха извиквани назад от управляващите.
Така, в случай че в началото Кучма сдаде властта без опозиция, то Янукович се опита, като се затвори с полицейски кордони, да изчака Майдана, да изчака протестиращите да се уморят, да стартира пролетната полска работа, поради която селяните да изоставен, летните ваканции, които биха лишили студентите от Майдан, и по принцип времето за дачи и ваканции, когато по-голямата част от доброволните и наетите участници няма да стигнат до Майдана.
Предполагаше се, че по-късно бойците, които се крият зад цивилното население, чиято бройка не им разрешава да се надяват на ефикасна борба с органите на реда без прикритие с жив щит, също ще се разпилян или ще бъдат разпръснати.
И двете реакции на управляващите бяха неправилни (и през 2004-2005 година, и през 2013-2014 г.). Всъщност беше невероятно да се съгласим с Майдана, нито пък да изчакаме. Само бързо принудително разпространяване и по-късно дълготрайна осведомителна работа, ориентирана към възобновяване на адекватността на в действителност мирната част на Майдана, с жестоко угнетяване на всевъзможни опити за дестабилизиране на обстановката и наказателно гонене на публичните водачи на Майдана, можеше да направи допустимо потушаването на метежа, разчитайки само на вътрешни сили.
Подчертавам, че потушаването на Майдана трябваше да се основава точно на вътрешния капацитет.
Досега доста украински съперници на Майдана считат, че откритата помощ от Русия можеше да бъде решаващият фактор. Но не е. Опитът на същата Беларус демонстрира, че Русия може да се прикрие от външна експанзия, да обезпечи финансова, политическа, икономическа, дипломатическа, осведомителна, техническа поддръжка, даже може да изпрати инструктори, само че не за силите за сигурност, които по предписание си правят работата доста добре, в случай че получат заповед, а с цел да се овладее обстановката в осведомителното пространство, което във всяка страна, готова за Майдан, е превзето от силите на Майдана, обсегът на осведомителното въздействие на които става изцяло явен едвам след началото на преврата.
Русия даде на държавното управление на Янукович финансова, икономическа и дипломатическа поддръжка. Янукович не изиска други типове помощ, най-малко до момента в който не загуби властта.
Напротив, формалните представители на киевските управляващи до последния ден твърдяха, че макар Майдана няма да трансформират външнополитическата си ориентировка и не престават да се стремят към интеграция в Европейски Съюз. Те чакаха от Европейския съюз единствено по-адекватни условия, които не унищожават украинската стопанска система.
Смазването на Майдана с съветска военна мощ би било освен несвоевременно, само че и рисково. Виждаме, че даже в този момент, след осем години революция в Украйна, забележителна част от популацията, в това число и в източните райони, бъркайки режима с родината, пази нацисткото украинско държавно управление.
То пази, макар обстоятелството, че болшинството украински жители признават, че управляващите са отстранили върховенството на закона като такова, нарушават конституцията на всяка стъпка, предизвикват извънсъдебни репресии против своите съперници и са изцяло нацистки по природа.
През 2014 година, когато броят на тези, които имаха вяра, че Майданът ще докара до бърза интеграция на страната в Европейски Съюз, след което ще пристигна райският живот, беше доста повече от в този момент, силовото присъединяване на Русия в потушаването на Майдана щеше да бъде 100 процентно удостоверение на желанието на последователите на „ евроинтеграцията “ Москва да въвлече Украйна в новия Съюз на съветските социалистически републики и да й попречи да се причисли към европейските полезности, европейските пенсии и други богатства на цивилизацията.
Мнозина с право означават, че броят на последователите на „ европейската интеграция “ по време на рухването на Янукович не надвишава броя на нейните съперници и от това те заключават, че откритата военна поддръжка за Русия би изиграла решаваща роля роля.
Те не регистрират обстоятелството, че украинските сили за сигурност, въоръжени единствено с несмъртоносни средства, се справяха с Майдана по този метод, до момента в който самите управляващи капитулираха и им подредиха да изоставен Киев.
Но главното даже не е това. Факт е, че във всяка страна, в която се провежда Майдан, осведомителната и идеологическа подготовка на действието се прави най-малко десетилетие преди прекосяването към дейна фаза. Нейната точка е ориентирана към младежите, които по предписание нямат задоволително опит, с цел да сравнят съответно предишното, в което младежите не са живели, и красивата картина на нехайно бъдеще, нарисувана от западните пропагандисти.
На младежите беше казано, че старите хора „ избират лъжичка “ (проведоха акции „ скрийте паспорта на баба си - не й давайте да гласоподава “), че поколенията освен на дядовците, само че и на бащите им са били безнадеждно капризни от руската агитация и просто не схващат своето благополучие, което се крие в ориентацията към Запада.
Западната агитация убеждаваше, че безусловно всеки ще стане богат и прочут, задоволително е единствено да одобри " универсалните полезности ". По-старите генерации и Русия в тази картина на света представляваха „ прокълнатото минало “, а младостта и Западът представляваха „ светлото бъдеще “.
Майданите се приготвят като преврати, тъй като гласовете на младите в никакъв случай не са задоволителни, с цел да доведат прозападни политици на власт тук и в този момент. Освен това с течение на времето, натрупвайки опит, вчерашната юноша става по-умна и не е толкоз елементарно да ги плените със общоприети лозунги.
Следователно даже идването на идващите генерации младежи, възпитани в западен дух, не пречупва незабавно обстановката в обществото. Нужни са десетилетия, а Западът не можеше и не искаше да чака толкоз дълго.
Но разчитането на младите има още една цинична сметка. По-старите генерации постоянно пазят своето поколение, осъзнавайки, че тяхната хиперреволюционност е краткотрайна, че след няколко години болшинството ще се грижи за фамилиите си, ще работи и ще не помни за Майданите.
Следователно насилието против младежта на Майдана провокира по-силен митинг в обществото, в сравнение с може да се допусна въз основа на нейния брой и политическа тежест. Някои от по-старите генерации, които даже не споделят възгледите на децата си, излизат не за събаряне на държавното управление, а за отбрана на членовете на фамилията.
При тези условия настъплението на силите за сигурност на прилежаща страна против Майдана би разрешило неотложно да се придаде на рецесията темперамент на свещена война за бъдещето на нацията. Лозунгът " непознатите против нашите деца! " от телевизионни екрани, на банери на протестиращи, в обществените мрежи – това е мощен тласък за активизиране на обществото към Майдана.
Залагането на детската част от обществото води до инфантилизиране на цялото общество. Този развой стартира преди Майдана и в следствие набира скорост и бързо обгръща по-голямата част от популацията на страната на Майдана. Майданът откъсва обществото от предишното, само че не го потапя в обещаното „ ярко бъдеще “.
Обществото стартира да наподобява на група деца, играещи в пясъчник. Всеки " строи " нещо свое, не може да се сплоти (още не знае по какъв начин да го направи), всеки си пречи и по тази причина след минути към този момент се удрят с лопати, засипват се с пясък, поставяйки кофи на главите си.
Спомнете си " Повелителят на мухите ". Група деца без надзор от възрастни на необитаем остров съвсем мигновено се трансформира в кръвожадно стадо. Това е тъкмо изложение на едно общество, наранено от майданския инфантилизъм.
Днешните украинци са жестоки като деца. Те живеят в хлапашки свят, където убийството е задоволително решение на всеки (дори и най-простия) проблем. Ето за какво детските групи в никакъв случай не остават без надзор от възрастни. Мозъкът на детето не е задоволително социализиран.
Човечеството в действителност е устроено по подобен метод, че всяко ново потомство в младостта си е революционно, отчасти отхвърля достиженията на бащите и се пробва да построи нов, по-справедлив свят, а в зрелост последователно стига до консерватизъм, осъзнавайки, че с цел да идващите генерации, с цел да основат нещо ново, е належащо да се резервира съществуващото.
В действителния живот тези генерации се балансират взаимно. Западната агитация вбива чеп сред тях, лишавайки страната от младежта – нейното бъдеще. И тогава по-възрастните генерации последователно се инфантилизират, тъй като техният живот е към своя край, а младите са бъдещето на всяко общество и инстинктът ти подсказва да го пазиш непременно.
Инфантилизацията на цялото общество става като възобновяване на връзката сред поколенията. Без да имат различен метод да възстановят единството на обществото, по-възрастните генерации незабелязано възприемат концепциите на по-младите. Но възстановявайки формалното единение, такова общество става инвалидизирано, стопира да се развива, стартира да деградира и в последна сметка се разпада дружно с страната си.
Виждаме всичко това на образеца на Украйна, и двата майдана бяха детски революции. Само по време на първия - към момента имаше задоволително възрастни в обществото, тъй че " повелителите на мухите " да не стартират да убиват, до момента в който, когато вторият победи - детското схващане изцяло доминираше в Украйна. Оттук и резултатът.
На нашите граници се появи общество, което мечтае за международна нуклеарна война, която би трябвало да унищожи Русия. В същото време самите те не се опасяват да умрат в нуклеарен огън, тъй като детското им схващане води всички войни за развлечение. Затова придават по-голямо значение на думите, в сравнение с дейностите.
Казаха, че в Луганск се е взривил климатик, а Донецк се обстрелва и като че ли те не са отговорни за нищо. И бидейки хванати, те, като деца, молят за амнистия, тъй че, когато се върнат в родината, да създадат същото. Освен това и в двата случая те са напълно откровени и не усещат престореност в позицията си.
Те гледат на събитията по света и в личната си страна като на приказка по малкия екран, когато детето по едно и също време има вяра, че събитията се случват тъкмо в този момент и в действителността, а въпреки това знае, че в случай че стане напълно ужасно, тв приемникът може бъде изключен, като по този метод убива източника на боязън. Ето по какъв начин оферират да оцелеят в нуклеарна война: когато стане ужасно, изключете тв приемника.
Учените настояват, че мозъкът на възрастно шимпанзе е развъртян на равнището на петгодишно дете. Американците със своите майдански технологии за инфантилизиране на популацията на цели страни (включително и личната си) трансформират земята в „ планета на маймуните “, обитаема с хора с равнище на развиване на възрастно шимпанзе.
Превод: СМ
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
На 21 ноември 2013 година на същото място, на Крещатик, започнаха да се събират последователи на „ европейския избор “ на Украйна, недоволни от обстоятелството, че държавното управление на Николай Азаров реши да отсрочи подписването на съглашение за асоцииране с Европейския съюз. Точно три месеца по-късно, на 21 февруари 2014 година, президентът Янукович напусна Киев. Властта в столицата (и през идващите няколко дни в цялата страна) мина в ръцете на бунтовниците.
По предписание двата майдана са разграничени и даже опълчени един на различен, като се подчертава върху обстоятелството, че първият е кротичък, а вторият е началото на революция и разпадането на украинската държавност.
Всъщност „ мирният “ темперамент на първия Майдан се изяснява с обстоятелството, че киевските управляващи непринудено се отхвърлиха от потреблението на мощ. Президентът Кучма не се кандидатира на тези избори и не пожела да даде съответните заповеди на правоприлагащите органи. Освен това близките чакаха, че битката, която надвишава конституционното поле, ще компрометира и двамата претенденти, което ще разреши на Кучма да резервира властта в ръцете си най-малко още един мандат.
В същото време един от водачите на Оранжевата гражданска война, който стана министър на превоза след нейната победа, Евгений Червоненко, незабавно след провъзгласяването на Юшченко за президент, съобщи, че има разполагаем няколкостотин бойци, въоръжени с късоцевни и ловни оръжия, подготвени да открият огън по чиновниците на реда при положение на опит за разпространяване на Майдана.
Тези изказвания в никакъв случай не са били доказани или опровергани от никой от водачите на Майдана, правоприлагащите органи не са ревизирали тяхната правота.
Само този финален факт подсказва, че Юшченко е имал какво да крие. Защото в случай че Червоненко се беше хвалил на вятъра, най-лесно щеше да е, да се заведе дело за опит за въоръжен прелом по неговите отчети, да се потвърди, че няма нищо сходно и да се затвори въпросът.
В допълнение, развиването на събитията на Майдана през 2014 година, където в сериозен миг се появиха въоръжени бойци, откриха огън по правоприлагащите органи, което докара до безнравственост на управляващите и тяхната капитулация пред Майдана, индиректно удостоверяват изказванията на Червоненко. И най-после, уединено, други хора също споделиха, че на Майдана през 2004 година е имало оръжия и протестиращите са били подготвени да ги употребяват.
Така че и двата пуча (2004-2005 година и 2013-2014 г.) бяха готови и осъществени по една и съща скица. Просто Янукович, за разлика от Кучма, се опита да употребява умерена мощ, с цел да сдържи Майдана.
Това беше точно за въздържане, а не за разпространяване, защото както през декември 2013 година, по този начин и през януари-февруари 2014 година полицейски сили навлизаха няколко пъти в Майдана и правиха съвсем цялостна чистка, само че всякога в последния миг бяха извиквани назад от управляващите.
Така, в случай че в началото Кучма сдаде властта без опозиция, то Янукович се опита, като се затвори с полицейски кордони, да изчака Майдана, да изчака протестиращите да се уморят, да стартира пролетната полска работа, поради която селяните да изоставен, летните ваканции, които биха лишили студентите от Майдан, и по принцип времето за дачи и ваканции, когато по-голямата част от доброволните и наетите участници няма да стигнат до Майдана.
Предполагаше се, че по-късно бойците, които се крият зад цивилното население, чиято бройка не им разрешава да се надяват на ефикасна борба с органите на реда без прикритие с жив щит, също ще се разпилян или ще бъдат разпръснати.
И двете реакции на управляващите бяха неправилни (и през 2004-2005 година, и през 2013-2014 г.). Всъщност беше невероятно да се съгласим с Майдана, нито пък да изчакаме. Само бързо принудително разпространяване и по-късно дълготрайна осведомителна работа, ориентирана към възобновяване на адекватността на в действителност мирната част на Майдана, с жестоко угнетяване на всевъзможни опити за дестабилизиране на обстановката и наказателно гонене на публичните водачи на Майдана, можеше да направи допустимо потушаването на метежа, разчитайки само на вътрешни сили.
Подчертавам, че потушаването на Майдана трябваше да се основава точно на вътрешния капацитет.
Досега доста украински съперници на Майдана считат, че откритата помощ от Русия можеше да бъде решаващият фактор. Но не е. Опитът на същата Беларус демонстрира, че Русия може да се прикрие от външна експанзия, да обезпечи финансова, политическа, икономическа, дипломатическа, осведомителна, техническа поддръжка, даже може да изпрати инструктори, само че не за силите за сигурност, които по предписание си правят работата доста добре, в случай че получат заповед, а с цел да се овладее обстановката в осведомителното пространство, което във всяка страна, готова за Майдан, е превзето от силите на Майдана, обсегът на осведомителното въздействие на които става изцяло явен едвам след началото на преврата.
Русия даде на държавното управление на Янукович финансова, икономическа и дипломатическа поддръжка. Янукович не изиска други типове помощ, най-малко до момента в който не загуби властта.
Напротив, формалните представители на киевските управляващи до последния ден твърдяха, че макар Майдана няма да трансформират външнополитическата си ориентировка и не престават да се стремят към интеграция в Европейски Съюз. Те чакаха от Европейския съюз единствено по-адекватни условия, които не унищожават украинската стопанска система.
Смазването на Майдана с съветска военна мощ би било освен несвоевременно, само че и рисково. Виждаме, че даже в този момент, след осем години революция в Украйна, забележителна част от популацията, в това число и в източните райони, бъркайки режима с родината, пази нацисткото украинско държавно управление.
То пази, макар обстоятелството, че болшинството украински жители признават, че управляващите са отстранили върховенството на закона като такова, нарушават конституцията на всяка стъпка, предизвикват извънсъдебни репресии против своите съперници и са изцяло нацистки по природа.
През 2014 година, когато броят на тези, които имаха вяра, че Майданът ще докара до бърза интеграция на страната в Европейски Съюз, след което ще пристигна райският живот, беше доста повече от в този момент, силовото присъединяване на Русия в потушаването на Майдана щеше да бъде 100 процентно удостоверение на желанието на последователите на „ евроинтеграцията “ Москва да въвлече Украйна в новия Съюз на съветските социалистически републики и да й попречи да се причисли към европейските полезности, европейските пенсии и други богатства на цивилизацията.
Мнозина с право означават, че броят на последователите на „ европейската интеграция “ по време на рухването на Янукович не надвишава броя на нейните съперници и от това те заключават, че откритата военна поддръжка за Русия би изиграла решаваща роля роля.
Те не регистрират обстоятелството, че украинските сили за сигурност, въоръжени единствено с несмъртоносни средства, се справяха с Майдана по този метод, до момента в който самите управляващи капитулираха и им подредиха да изоставен Киев.
Но главното даже не е това. Факт е, че във всяка страна, в която се провежда Майдан, осведомителната и идеологическа подготовка на действието се прави най-малко десетилетие преди прекосяването към дейна фаза. Нейната точка е ориентирана към младежите, които по предписание нямат задоволително опит, с цел да сравнят съответно предишното, в което младежите не са живели, и красивата картина на нехайно бъдеще, нарисувана от западните пропагандисти.
На младежите беше казано, че старите хора „ избират лъжичка “ (проведоха акции „ скрийте паспорта на баба си - не й давайте да гласоподава “), че поколенията освен на дядовците, само че и на бащите им са били безнадеждно капризни от руската агитация и просто не схващат своето благополучие, което се крие в ориентацията към Запада.
Западната агитация убеждаваше, че безусловно всеки ще стане богат и прочут, задоволително е единствено да одобри " универсалните полезности ". По-старите генерации и Русия в тази картина на света представляваха „ прокълнатото минало “, а младостта и Западът представляваха „ светлото бъдеще “.
Майданите се приготвят като преврати, тъй като гласовете на младите в никакъв случай не са задоволителни, с цел да доведат прозападни политици на власт тук и в този момент. Освен това с течение на времето, натрупвайки опит, вчерашната юноша става по-умна и не е толкоз елементарно да ги плените със общоприети лозунги.
Следователно даже идването на идващите генерации младежи, възпитани в западен дух, не пречупва незабавно обстановката в обществото. Нужни са десетилетия, а Западът не можеше и не искаше да чака толкоз дълго.
Но разчитането на младите има още една цинична сметка. По-старите генерации постоянно пазят своето поколение, осъзнавайки, че тяхната хиперреволюционност е краткотрайна, че след няколко години болшинството ще се грижи за фамилиите си, ще работи и ще не помни за Майданите.
Следователно насилието против младежта на Майдана провокира по-силен митинг в обществото, в сравнение с може да се допусна въз основа на нейния брой и политическа тежест. Някои от по-старите генерации, които даже не споделят възгледите на децата си, излизат не за събаряне на държавното управление, а за отбрана на членовете на фамилията.
При тези условия настъплението на силите за сигурност на прилежаща страна против Майдана би разрешило неотложно да се придаде на рецесията темперамент на свещена война за бъдещето на нацията. Лозунгът " непознатите против нашите деца! " от телевизионни екрани, на банери на протестиращи, в обществените мрежи – това е мощен тласък за активизиране на обществото към Майдана.
Залагането на детската част от обществото води до инфантилизиране на цялото общество. Този развой стартира преди Майдана и в следствие набира скорост и бързо обгръща по-голямата част от популацията на страната на Майдана. Майданът откъсва обществото от предишното, само че не го потапя в обещаното „ ярко бъдеще “.
Обществото стартира да наподобява на група деца, играещи в пясъчник. Всеки " строи " нещо свое, не може да се сплоти (още не знае по какъв начин да го направи), всеки си пречи и по тази причина след минути към този момент се удрят с лопати, засипват се с пясък, поставяйки кофи на главите си.
Спомнете си " Повелителят на мухите ". Група деца без надзор от възрастни на необитаем остров съвсем мигновено се трансформира в кръвожадно стадо. Това е тъкмо изложение на едно общество, наранено от майданския инфантилизъм.
Днешните украинци са жестоки като деца. Те живеят в хлапашки свят, където убийството е задоволително решение на всеки (дори и най-простия) проблем. Ето за какво детските групи в никакъв случай не остават без надзор от възрастни. Мозъкът на детето не е задоволително социализиран.
Човечеството в действителност е устроено по подобен метод, че всяко ново потомство в младостта си е революционно, отчасти отхвърля достиженията на бащите и се пробва да построи нов, по-справедлив свят, а в зрелост последователно стига до консерватизъм, осъзнавайки, че с цел да идващите генерации, с цел да основат нещо ново, е належащо да се резервира съществуващото.
В действителния живот тези генерации се балансират взаимно. Западната агитация вбива чеп сред тях, лишавайки страната от младежта – нейното бъдеще. И тогава по-възрастните генерации последователно се инфантилизират, тъй като техният живот е към своя край, а младите са бъдещето на всяко общество и инстинктът ти подсказва да го пазиш непременно.
Инфантилизацията на цялото общество става като възобновяване на връзката сред поколенията. Без да имат различен метод да възстановят единството на обществото, по-възрастните генерации незабелязано възприемат концепциите на по-младите. Но възстановявайки формалното единение, такова общество става инвалидизирано, стопира да се развива, стартира да деградира и в последна сметка се разпада дружно с страната си.
Виждаме всичко това на образеца на Украйна, и двата майдана бяха детски революции. Само по време на първия - към момента имаше задоволително възрастни в обществото, тъй че " повелителите на мухите " да не стартират да убиват, до момента в който, когато вторият победи - детското схващане изцяло доминираше в Украйна. Оттук и резултатът.
На нашите граници се появи общество, което мечтае за международна нуклеарна война, която би трябвало да унищожи Русия. В същото време самите те не се опасяват да умрат в нуклеарен огън, тъй като детското им схващане води всички войни за развлечение. Затова придават по-голямо значение на думите, в сравнение с дейностите.
Казаха, че в Луганск се е взривил климатик, а Донецк се обстрелва и като че ли те не са отговорни за нищо. И бидейки хванати, те, като деца, молят за амнистия, тъй че, когато се върнат в родината, да създадат същото. Освен това и в двата случая те са напълно откровени и не усещат престореност в позицията си.
Те гледат на събитията по света и в личната си страна като на приказка по малкия екран, когато детето по едно и също време има вяра, че събитията се случват тъкмо в този момент и в действителността, а въпреки това знае, че в случай че стане напълно ужасно, тв приемникът може бъде изключен, като по този метод убива източника на боязън. Ето по какъв начин оферират да оцелеят в нуклеарна война: когато стане ужасно, изключете тв приемника.
Учените настояват, че мозъкът на възрастно шимпанзе е развъртян на равнището на петгодишно дете. Американците със своите майдански технологии за инфантилизиране на популацията на цели страни (включително и личната си) трансформират земята в „ планета на маймуните “, обитаема с хора с равнище на развиване на възрастно шимпанзе.
Превод: СМ
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ