Днес е Еньовден – български народен празник, който се чества

Днес е Еньовден – български национален празник, който се празнува на 24 юни всяка година. На същата дата Pравославната черква празнува рождението на св. Йоан Кръстител и постоянно обредите и традициите на двата празника се преплитат. В другите географски области името се произнася по друг метод – в област София името на празника е Яневден, в Струга – Иванден, в Охрид – Ивъндън, във Великотърновско – Иван бильобер или Драгийка.
Празникът съответствува с лятното слънцестоене, по тази причина и доста от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното величие и култа към него. Според народа, на Еньовден стартира далечното начало на зимата – споделя се: „ Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг “. Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява слънцето, то „ трепти “, „ играе “ и който види това, ще бъде здрав през годината.

Точно по изгрев, всеки би трябвало да се обърне с лице към него и през рамо да следи сянката си. Отразява ли се тя цяла, индивидът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се на половина – ще боледува, гласи националното вярване.

Вярва се, че преди да „ тръгне към зима “, слънцето се окъпва във водоизточниците и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада, е с особена магическа мощ. Затова всеки би трябвало да се измие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве.

За Еньовден е особено „ грабенето “ (краденето) и „ маменето “ на плодородието от нивите и добитъка, въпреки че ритуалът се прави и на Гергьовден. Казват, че дами – баятелки, магьосници, отиват на непозната равнища, събличат се голи и правят разнообразни ритуали. Тогава стръковете на равнищата им се покланят. Прав остава единствено един филиз и това е царят на равнищата. Тогава магьосницата го откъсва и го носи на своята равнища или на равнищата на този, който е поръчал „ краденето “.

Вярва се, че с царя потегля и плодородието на равнищата.

За предотвратяване от такова „ открадване “, против празника стопанинът самичък жъне своята равнища в средата или в четирите ъгъла, с цел да я откри „ житомамницата “ към този момент „ обрана “. Понякога стопаните в нощта против Еньовден отиват на нивите си, с цел да ги пазят от „ мамници “.

Грижата за запазване на реколтата и страхът от естествените сили са породили още един обред — възбраната да се жъне на Еньовден. Според поверието този ден е „ хаталия “, „ аталия “ (лош ден) и се има вяра, че „ Свети Еньо “ ще порази с гръм равнищата на оня, който не го е почел на празника му, а е отишъл да работи. Смята се, че

на Еньовден другите треви и билки имат най-голяма лечебна мощ, изключително на изгрев слънце.

Затова е най-добре да се берат рано сутринта преди изгрев слънце: дамите – баячки, магьосници, вървят сами и берат билки, с които след това лекуват и вършат вълшебства. Набраните за зимата билки би трябвало да са „ 77 и половина “ – за всички заболявания и за „ заболяването без име “.

От набраните билки, сред които преди всичко е еньовчето, дамите вършат еньовски китки и венци, вързани с червен конец. В някои региони вършат толкоз китки, колкото са членовете на фамилията, назовават ги поименно и ги оставят през нощта на открито. Сутринта по китката гадаят за здравето на този, комуто е наречена.

Еньовските китки и венци се окачват на разнообразни места из дома и през годината ги употребяват за лек – с тях кадят болните, запойват ги или ги окъпват с вода, в която са топили китките или венците. С тревите и цветята, набрани на празника, увиват огромен еньовски венец, през който се провират всички за здраве. Той също се резервира и се употребява за лечение.

Докато билките, които се берат на Гергьовден се употребяват за лечение на добитъка, то еньовденските билки се употребяват за лечение на хората.

С тях съгласно националните вярвания се лекуват бездетни дами, прогонват се зли духове, вършат се вълшебства за обич и ненавист.

Днес имен ден честват всички с имената: Еньо, Енчо, Йоана, Йоан, Яни, Яна, Янина, Янка, Янита, Янко, Янчо.

На Еньовден Православната черква чества рождението на св. Йоан Кръстител, именуван още Предтеча Господен поради това, че подготвил пътя за появяването на Спасителя, а по-късно самичък го кръстил във водите на река Йордан.

Йоан се родил в дните на цар Ирод, в фамилията на свещеника Захарий и жена му Елисавета, която била братовчедка на св. Ана, майката на Богородица. Двамата праведници живеели съгласно Бога, само че си нямали рожба, въпреки към този момент да били в преклонна възраст. Въпреки това те се молели интензивно на Бога да стори с тях знамение: да им даде наследник.

Така и станало. Ангел Господен се явил на Захарий и му възвестил Божията благосклонност: „ Твоята молитва бе чута: жена ти Елисавета ще ти роди наследник, и ще го наречеш с името Йоан... той ще бъде популярен пред Господа... и мнозина синове Израилеви ще обърне към техния Господ Бог... “. Ангелът заречен и че тоя негов наследник ще бъде популярен светец и предтеча на Изкупителя на човечеството.

Скоро Елисавета заченала. Благочестивите съпрузи топло благодарили на Бога, че показал към тях тази велика благосклонност. Вестта за всичко случило се обаче скоро се разчула. В избраното от пророците време се родил и Исус Христос.

Изпаднал в суматоха, жестокият и недоверчив юдейски цар Ирод, който се страхувал, че Исус е потомък на цар Давид и може да му отнеме престола,

издал заповед да бъдат избити всички младенци до двегодишна възраст във Витлеем и покрайнините му.

Йоан също бил заплашен с ликвидиране, по тази причина разтревожената майка се криела с него в някаква пустинна планинска пещера. Скоро престарелите родители умряли. Закрилян от Бога, техният наследник израснал в пустинята и останал там до деня, когато се явил на Израиля.