Поклон и спомен за създателя на химна Горда Стара планина
Днес е една светла и почтена дата в историята ни, която би трябвало постоянно да си спомняме – навършват се 156 година от рождението на интелектуалеца Цветан Радославов, създателят на националния химн „ Горда Стара планина ”. Забравен и чужд на мнозина българи, това е един от най-чистите родолюбци, трансформирал делото си в част от актуалната ни национална еднаквост.
Радославов е роден на 19 април 1863 година в Свищов. Образова се на първо време при Емануил Васкидович и пораства в обкръжението на видни свищовлии, като Иван Шишманов и Алеко Константинов. След довеждане докрай на Априловската гимназия в Габрово, прекарва няколко години като студент по история и славистика във Виена, а през 1897 година пази докторска купа по философия в Лайпциг, Германия. Между 1888 и 1893 година е гимназиален преподавател в Габрово, а по-късно в Мъжката гимназия в Русе и в Трета мъжка гимназия в София.
През 1885 година, по пътя към бойното поле на Сръбско-Българската война, в която взе участие като доброволец, Цветан Радославов написа текста и композира песента " Горда Стара планина ". За мелодията Радославов употребява известното в родния му край Свищовско хоро. По-късно през 1905 година тя е обработена от композитора Добри Христов, а през 1964 година става химн на България. През 1895 песента е отпечатана в учебник по музика на Карел Махан.
Текстът е променян неведнъж. По време на комунизма в него беше вкаран куплет на Георги Джагаров, възхваляващ алената партия водителка. Последните промени датират от 1990 година, когато прославата на Българска комунистическа партия е отстранена. След приемането на първата демократична Конституция на страната, " Мила Родино " е още веднъж одобрена като народен химн на Република България.
Освен основател на българския химн Цветан Радославов е и ослепителен академик. Той е един от тримата българи (заедно с доктор Кръстьо Кръстев и Никола Алексиев), които са защитили доктората си при бащата на актуалната научна логика на психиката – Вилхелм Вунт. Интелектуалецът отхвърля всички предложения за преподавателска кариера във Виена, Лайпциг и Прага и се завръща в родината си, с цел да работи за съграждането на модерна България, като учи младите българи на западни и антични езици, логика на психиката, нравственос логичност. До края на дните си живее в дребна мансарда на улица " Ангел Кънчев " № 3, където през днешния ден има паметна плоча, направена от Георги Чапкънов.
Цветан Радославов умира през 1931 г в София. Но с " Мила Родино " българите постоянно ще настръхват от святост пред Отечеството и с тъга ще осъзнават, че земята Рай от ден на ден се трансформира в пустиня и Ад, от които злокобно прогонваме децата си, без да питаме – горда ли е още Стара планина?
Радославов е роден на 19 април 1863 година в Свищов. Образова се на първо време при Емануил Васкидович и пораства в обкръжението на видни свищовлии, като Иван Шишманов и Алеко Константинов. След довеждане докрай на Априловската гимназия в Габрово, прекарва няколко години като студент по история и славистика във Виена, а през 1897 година пази докторска купа по философия в Лайпциг, Германия. Между 1888 и 1893 година е гимназиален преподавател в Габрово, а по-късно в Мъжката гимназия в Русе и в Трета мъжка гимназия в София.
През 1885 година, по пътя към бойното поле на Сръбско-Българската война, в която взе участие като доброволец, Цветан Радославов написа текста и композира песента " Горда Стара планина ". За мелодията Радославов употребява известното в родния му край Свищовско хоро. По-късно през 1905 година тя е обработена от композитора Добри Христов, а през 1964 година става химн на България. През 1895 песента е отпечатана в учебник по музика на Карел Махан.
Текстът е променян неведнъж. По време на комунизма в него беше вкаран куплет на Георги Джагаров, възхваляващ алената партия водителка. Последните промени датират от 1990 година, когато прославата на Българска комунистическа партия е отстранена. След приемането на първата демократична Конституция на страната, " Мила Родино " е още веднъж одобрена като народен химн на Република България.
Освен основател на българския химн Цветан Радославов е и ослепителен академик. Той е един от тримата българи (заедно с доктор Кръстьо Кръстев и Никола Алексиев), които са защитили доктората си при бащата на актуалната научна логика на психиката – Вилхелм Вунт. Интелектуалецът отхвърля всички предложения за преподавателска кариера във Виена, Лайпциг и Прага и се завръща в родината си, с цел да работи за съграждането на модерна България, като учи младите българи на западни и антични езици, логика на психиката, нравственос логичност. До края на дните си живее в дребна мансарда на улица " Ангел Кънчев " № 3, където през днешния ден има паметна плоча, направена от Георги Чапкънов.
Цветан Радославов умира през 1931 г в София. Но с " Мила Родино " българите постоянно ще настръхват от святост пред Отечеството и с тъга ще осъзнават, че земята Рай от ден на ден се трансформира в пустиня и Ад, от които злокобно прогонваме децата си, без да питаме – горда ли е още Стара планина?
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ