Майка ми казваше: „Когато мен ме няма, всичко ще разбереш“
Днес е една година, откогато мама я няма.
Тя постоянно ми споделяше: „ Когато мен ме няма – всичко ще схванеш! “ В тази фраза сякаш беше заложен тротилът на бъдещите ми премеждия, зазиданото дадено от мама осъзнаване на нейната справедливост по всички въпроси.
Тя си отиде ненадейно.
Мама боледуваше тежко доста години и доста пъти беше на ръба, само че всякога се измъкваше, крепко държейки се за живота, който в последните години беше с епревърнал за нея в мъка.
Седмица преди гибелта мама внезапно и видимо стана по-добре. Много по-добре.
Появи се от дълго време изгубен интерес към живота. Искаше чорба и баница, да се разхожда и се обади на сестра си.
Обикновено аз й предлагах всичко това, съвсем умолявайки я.
– Искаш ли чорба?
– Не желая.
– Искаш ли да се обадиш на вуйна Галя?
– Не бива.
– Да отворя прозореца.
– Все ми е тая.
– Какво искаш тогава?
– Искам да умра…
И тогава изведнъж…
Медицинската сестра с екстаз разказваше новините.
– Днес се облече! Каза, че желае нов пуловер. Бял или червен. Под панталоните..
Аз се радвах за мама. Добър знак е когато жена желае да се облича.
А през нощта се появи тромб. И това беше всичко. И никакви знаци.
Вечерта разговаряхме с нея за това, че с децата ще дойдем на следващия ден на обяд, като се събудим и закусим. Да ни чака.
Това беше последното, което споделих на мама.
И нямах никакви интуиции.
А след това – позвъняване от сестрата, което раздра моето утро… Утрото в деня, когато трябваше да я посетим цялото семейство. Към обяд.
Първата ми мисъл беше: „ Не ме дочака! “
А втората мисъл: „ Ето в този момент всичко ще схвана! “
Какво ще схвана? Не зная…
Измина година. 365 дни.
Днес отидох на гроба на мама да й кажа, че нищо не съм схванала.
Нищо.
Без нея ми е… възрастно.
Сега ходя по живота и към този момент не се обръщам.
А преди постоянно се обръщах към мама и уплашено сгушвах глава в раменете й. Чаках утвърждение и поддръжка. Да ми каже: „ Добро дете! “ и да ми пораснат криле.
Исках да й кажа доста неща. А в този момент към този момент е късно…
