Днес е един от онези дни в историята на любимия

Днес е един от тези дни в историята на обичания клуб, когато въздухът е по-особен и тежък.

Мъката не се отмива с годините, а споменът за Георги Аспарухов и Никола Котков става все по-ярък.

Днес, 51 години след нещастието на Витиня, левскарите и футболна България към момента помнят своите огромни спортисти и персони. Хора, които бяха събитие, надхвърлящо границите на футбола.

Тъгата по Гунди и Котков не е просто горест по двама велики играчи. Не е горест единствено на спортната общност, тъй като от загубата на доблестни хора постоянно боли.

Имената на Гунди и Котков напомнят, че има митове, които не умират. Затова и приказката за Георги Аспарухов и Никола Котков се споделя от татковци на синове до ден сегашен и не разрешава пламъкът на величието им да угасне.
За кариерата им е написано и казано всичко. Победите и попаденията с „ Левски “, и с националния тим ще се помнят вечно. Те бяха всенародни любимци и по тази причина до наши дни не секва скръбта по ранната им крах.

А за нас… За нас остава да следваме ярката светлина на тези неугасващи доблестни мъже, с цел да можем най-малко малко да се докоснем до величието им!

Ръководството, футболистите, чиновниците и последователите на ПФК „ Левски “ се покланят пред паметта на Георги Аспарухов и Никола Котков.