Днес е един от най-светлите празници за християнския свят –

Днес е един от най-светлите празници за християнския свят – Рождество Христово, рождението на Божия наследник Иисус Христос. 
Според Евангелието това се случило преди повече от 2000 година в град Витлеем, провинция Юдея. Празненствата не престават три дни. 

В мига на рождеството в небето пламнала чудна светлина, явил се ангел, който съобщил на намиращите се наоколо пастири, че на света е пристигнал Спасителят. Витлеемските пастири били първите хора, които се поклонили на Бога Син. Младенецът Исус бил почетен и от трима източни мъдреци, доведени във Витлеем от изгрялата над мястото на събитието звезда. 
Когато св. оракул Данаил предсказал, че Христос ще се яви 490 години след възобновяване на Йерусалимския храм, всички очаквания на юдеите се устремили към идващия Месия, споделя Евангелието.
Малко преди раждането на Христос, майка му Мария дружно с Йосиф отишли във Витлеем. Там не могли да намерят място в странноприемница и били принудени да се подслонят в пещера отвън града, където пастирите затваряли овцете. Именно в нея Мария родила сина си, повила го в пелени и го положила в ясли. С дишането си животните сгрявали Младенеца.

В църковното издание " Воскресные беседы " о. Александър Шмеман написа, че в Евангелието не е посочена точната дата на раждане на Иисус Христос. Не е посочено даже годишното време, когато това е станало, и съдейки по това, че в евангелското изложение се приказва за пастири, които пасат стадото си през нощта, може да се намерения, че става дума за лятото. Оттук и въпросът: от кое място и по какъв начин е зародила християнската дата на Рождество Христово – 25 декември? Отговаряйки на този въпрос, ние разбираме нещо и за същността на самата християнска религия, и по-точно за отношението, което демонстрират християните към външния свят, към момента непознаващ Христа и неповярвал в Него.

В началото на нашата епоха, паралелно с разпространяването на християнството, в гръко-римския свят с бързи темпове се популяризира и последната огромна езическа вяра – култът към слънцето. През 70-те години на III в. римският император Аврелиан (270-275) даже я прави публична вяра на цялата Римска империя. Тази вяра популяризира слънцето като източник на живота, а заради това и като висша божествена мощ. Както и при езичеството изобщо, и тук се следи обожествяване на природата и нейните живоносни сили. Най-важните празници на религията на слънцето са дните на така наречен зимно слънцестоене – последните дни на декември, когато след оптималното отдалечаване на земята от слънцето още веднъж стартира приближаването ѝ към него и надлежно увеличението на топлината и светлината, наближаването на пролетното възкресяване на природата и тържеството на живота над зимното умиране.
Разбира се, хората от онази ера към момента не са познавали астрономическите закони на въртенето на земята към слънцето. Победата на светлината над тъмнината и възкресяването на природата за тях е божествено знамение, в чийто център стои слънцето, което е източник на светлината и живота. Култът към слънцето става и последната велика вяра на към този момент наказаното на гибел езичество, а празникът на зимното слънцестоене през месец декември – последният огромен езически празник. Ето за какво християните схващат този фетиш като собствен основен съперник и противник, защото той оказва на християнството последна опозиция. 
В началото на IV в. римският император св. Константин Велики (306-337) се обръща към християнството, откакто до тогава е бил поддръжник таман на слънцето. Завършва епохата на гоненията и Християнската черква получава опцията намерено и гладко да устройва своя живот, да строи своите храмове и – което е най-важно – да проповядва свободно своята религия. По калкулации на историци, все още на превръщане на св. Константин Велики към християнството самите християните са не повече от 10% от общия брой на популацията на Империята, като съвсем всички те принадлежат към градското население. Земеделската каста съвсем не е допряна от християнството. Появява се нужда проповедта за Христос Спасителя да доближи таман до тези 90% и те да бъдат обърнати в новата религия. За тази цел пък е трябвало да бъде победено езичеството, освен това не с външни и насилствени ограничения, а от вътрешната страна – при откриване освен на превъзходството на самото християнство над езичеството, само че и на скрития в християнския мироглед универсализъм, на избавителната истина, която християнството носи в света. 
Основен способ на превръщане на езичниците става потреблението на самите техни вярвания, тяхната – по този начин да се каже – сублимация очистването на тези вярвания и изпълването им с християнски смисъл. И защото през декември езичниците честват рождение – рождението на слънцето – в същия този ден християните стартират да честват Рождеството на Иисус Христос. Този ден те честват като рождение на същинското, духовното Слънце, възхождане в света на същинската духовна светлина… Та белким даже и до през днешния ден в деня на Рождество Христово в основното песнопение на празника, не слушаме: „ Твоето рождество, Христе Боже наш, озари света със светлината на познанието. Защото в него… се научиха да се покланят на Тебе, Слънцето на правдата… ”. Както виждаме, християнството приема близката за езичниците и за цялата дохристиянска просвета тематика за слънцето като светлина и живот и я употребява за откриване на своята религия в Христос. Посланието на Църквата звучи почти по този начин: „ Вие вярвате в слънцето, само че белким самото това естествено физическо слънце не е знак, отблясък и оръдие на другото – висше, духовно и Божествено Слънце, в Което са и животът, и светлината, и победата… Вие прославяте раждането на физическото слънце, а ние ви зовем да въздигнете своите мозъци от него към духовното и невидимо Слънце ”. 
Така празникът Рождество Христово се трансформира в осъществяване на това, което чества и езичеството – празник на завършването и изпълняването на копнежите, упованията и вярванията на всички хора. Всичко това, което до тогава хората са влагали в поклонението си към слънцето – вярата в смисъла на света, в светлината, която той носи, в неговата разумност и божественост – на всичко това християнството дава ново име: Христос. Така поражда празникът Рождество Христово: увенчаване на всички човешки интуиции и упования и на неотнимаемата от хората жадност за смисъл и положително и – в това време – начало на нова религиозна ера, която към този момент не е време на обожествяване на природата и нейните слепи сили, а на поклонение пред Този, Който – въпреки да е отразен в природата – е над нея, Който самичък е източник, наличие и цел на целия живот. Така, с преместването на поклонението от творението към Твореца, езичеството е преодоляно от вътрешната страна и – с приемането от Христос на светлината на познанието – индивидът е освободен от робството си към света и природата. 
Светлината на познанието
„ Твоето рождество, Христе Боже наш, озари света със светлината на познанието… ” Така, с одобряването на това, че с Христос в света е влезнал освен обликът на съвършения човек, само че и по-висшето и всеобхватно признание на Смисъла, стартира тропарът на празника Рождество Христово. 
Светлината на познанието! Но белким таман тук не се води извечната борба срещу християнството и срещу самия Христос. Нима това не е повода, срещу Него да въстават всички тези, които мислят, че познанието е у тях и за тях и считат, че в името на разсъдъка и на разумността са длъжни да разрушат всичко, което е обвързвано с Младенеца от Витлеемската пещера. 
Този спор продължава към този момент съвсем две хиляди години. Ето, св. ап. Павел идва в Атина и излиза на Ареопага – там, където тържествено седят всички светила на науката и философията от това време. И там, в сърцето на античния свят, той проповядва за Христа, Разпнатия и Възкръсналия. Мъдреците му се присмиват: „ … различен път щем те послуша за това ” (Деян. 17:32). А зад тях стои цялата мощност на великата Римската империя. 
С християните се борят, преследват ги и ги избиват в продължение на съвсем три епохи. Те са вън от закона – хора, лишени от цивилен права, парии. Учението им е обект на насмешки, обредите биват осмивани, а самите те – клеветени. Но измежду целия този мрак и завист същият св. ап. Павел написа на християните с елементарни думи и най-спокоен звук: Смятат ни за измамници, само че ние сме истинни, за непознати, а сме добре познати; считат ни за умиращи, а ето, живи сме; санкционират ни, но не могат ни умъртви; огорчават ни, а ние постоянно сме радостни; небогати сме, а мнозина обогатяваме; нямаме нищо, а всичко притежаваме (2 Кор. 6:8-10).
Минават години. Лека-полека, последователно, философи и учени стартират да се замислят над учението, което до неотдавна им се е коствало по този начин неразбираемо, нерационално и необичайно. И не щеш ли в средата на II в. един мъдрец на име Юстин, който е прекарал целия си живот в търсене на истината, като е изучил всички науки, най-сетне стига до християнството. Ние познаваме неговите творби. Кое обаче е това, което го е довело до тази преследвана религия и до последвалата мъченическа гибел? На този въпрос той дава отговор: Светлината на познанието, висшата разумност, всеобхващащата мъдрост на християнското Откровение. Оказва се, че само християнството съумява да отговори на всички негови въпроси, до дъно да удовлетвори любознателността на човешкия му разум и жаждата на човешкото му сърце. 
Това е Логосът – разбиране, което на гръцки означава смисъл и разум. Нима обаче и в Евангелието не е казано, че Той е Логосът – смисълът и разсъдъкът на всичко? Минават още няколко десетилетия и пред нас е различен представител на античния Олимп – Климент Александрийски. При него християнската религия също се открива като връх на познанието, като лимит и осъществяване на всички търсения и всички човешки копнежи. Колко доста още са хората като Юстин и Климент. Най-накрая и самата Империя скланя глава пред разпнатия Учител – Същия, Когото тя в продължение на толкоз дълго време е презирала. 
Така започва християнската ера от историята на човешкото развиване и просвета. Възможно ли е обаче да забравим корените, от които израства всичко това, с което ние живеем и дишаме? Християнството влиза в плътта и кръвта на нашия живот. Без него през днешния ден не може да бъде разбирано нито изкуството, нито философията, нито науката. Но не щеш ли в наши дни гордостта на човешкия разум още веднъж въстава срещу съкровищницата на познанието, положителното и хубостта. Нека се вгледаме в това въставане – какво го крепи? Единствено силата. Къде тук остават разногласието и убеждението? Оказва се, че в последна сметка враговете на християнството в никакъв случай не са разполагали с други причини, с изключение на клеветите и пропагандата. 
С каква мощ обаче – в отговор на всичко това – из храмовете се носи тържествуващата ария: „ Твоето рождество, Христе Боже наш, озари света със светлината на познанието ”. Уверено и твърдо изповядваме, че там, където имачестно търсене, където има жадност за истината и обич към нея, те, рано или късно, водят при Христа. Защото „ … в Него имаше живот, и животът беше светлината на човеците… И светлината – продължава евангелистът – в мрака свети, и мракът я не обзе ” (Иоан. 1:4-5). 
В това одобряване и изповядване е и смисълът на празника Рождество Христово. Това е удостоверение, че дошлата на този ден и засияла в нашия свят Светлина на познанието не си е отишла от нас, не е угаснала. Така надалеч сме стигнали през днешния ден в проучването на света и не щеш ли най-хубавите мозъци на нашето време стартират да усещат славата Божия, светлината на Божия разсъдък в този необхватен космос – в неговите закони и в неговата хубост. Звездата, която води мъдреците към пещерата, престава да бъде съчувствен роман и ние още веднъж слушаме предвечната истина, засвидетелствана в думите на псалмопевеца: „ Небесата проповядват славата на Бога, и за делата на ръцете Му възвестява твърдта! ” (Пс. 18:1). Целият свят се стреми към единение, мир и обич. Къде обаче светът може да откри това? Нима в стопанската система? Или в звънтенето на оръжията? Или в съперничеството? 
Все по-очевидно нараства тъгата ни по нещо, което в действителност да влезе в нашите сърца, сходно на освещаващата всичко светлина на живота. Човекът обаче няма друго сърце с изключение на Христос. За него няма различен път с изключение на даруваната му от Христос заповед на любовта. Няма нито друга мъдрост, нито друга цел, с изключение на възвестеното му от Христос Царство Божие. Няма други пътища, с изключение на пътя на заповяданото му от Христос съвършенство: „ Бъдете съвършени, както е идеален и Небесният ваш Отец! ” (Мат. 5:48). 
Ето галактическата обич, с която гори, и светлината, с която сияе денят на Христовото Рождество. С духовния си слух още веднъж чуваме тържествуващото небесно войнство: „ Слава във висините Богу, и на земята мир, сред индивидите снизхождение ” (Лук. 2:14). С духовния си поглед виждаме същата тази Светлина на познанието и с духовния си глас отговаряме на радостната новина с ария на признателност: „ Христос се ражда – славете Го! Христос е на земята – срещнете Го! Христос е на земята – възнесете се! ” 
Богомладенецът
„ Отроче младо – Предвечен Бог! ” – с това ликуващо отъждествяване на Младенеца, родил се във Витлеемската пещера, приключва едно от най-важните песнопения, формирани през 6 в. от популярния византийски химнописец св. Роман Сладкопевец. Ето и неговият текст в превод: 
Днес Девицата ражда Предвечния; 
а земята предлага пещера на Непристъпния; 
ангели дружно с пастирите славословят, 
а мъдреци по (указание на) звездата пътешестват; 
тъй като поради нас се роди младо Отроче – Предвечният Бог! 
Отрочето е Бог и Бог е Отроче… И за какво даже и у хора, които са топло-хладни към вярата, даже и измежду невярващи, продължава това изключително стесняване на сърцето, когато съзерцават в тези рождественски дни единствената по рода си и с нищо не сравнима картина: майката с нейното отроче на ръце, а към тях – мъдреците от изтока, пастирите в нощното поле, животните, небето и звездите? Защо с такава убеденост знаем и още веднъж и още веднъж узнаваме, че на тази наша скръбна земя няма нищо по-прекрасно и по-радостно от тази картина, която столетията не са могли да изтрият от паметта ни? Към нея се завръщаме постоянно, когато няма повече къде да идем, когато, измъчени от живота, търсим нещо, което би могло да ни избави. Наистина в евангелския роман за раждането на Иисус Христос Неговата Майка не споделя нищо; нищо не споделя, несъмнено, и Младенецът. И това е по този начин, тъй като не са нужни никакви слова, тъй като с никакви думи не може да бъде пояснен, избран и предаден смисълът на това, което се е случило и направило тогава. 
И въпреки всичко дано опитаме. Не с цел да обясняваме и тълкуваме, а тъй като – както е казано и в Писанието – „ от претъпкано сърце приказват устата ” (Мат. 12:34). А за индивида не е допустимо да не показа с останалите това обилие. Защото точно в тези слова – Отроче и Бог – е заключено най-поразяващото признание на рождественската загадка. В избран бездънен смисъл тази загадка е обърната на първо място към това дете, което продължава скрито да живее във всеки възрастен. Към детето, което към момента продължава да слуша това, което възрастният към този момент не чува, и да дава отговор на него с тази наслада, на която нашият отегчителен, възрастен, изтощен и безсрамен свят към този момент не е кадърен. 
Да, празникът на Христовото Рождество е детски празник, само че той не е подобен единствено тъй като за децата са предопределени светещите елхи, а и в доста по-богат смисъл: тъй като евентуално единствено децата са тези, които не биха се удивили да схванат, че на земята Бог идва в облика на Дете. Именно този облик на Бога-Дете продължава да свети за нас от иконите и да се въплъщава в безчет доста творби на изкуството: тъкмо тъй като това, което е най-важно, последно и радостно в християнството се крие точно тук – в това вечно детство на Бога. 
 
Възрастният, даже и тогава, когато беседва на религиозни тематики, желае и търси от религията пояснения, разбор, има нужда всичко да е научно и съществено. По същия сериозен и, в края на краищата, скучен начин разсъждава за религията и нейният зложелател – атеистът, който я обстрелва със своите „ научни ” пушеци. Няма по-презрително отношение – без значение от обекта, към който то е ориентирано – от отношението, отразеното в думи от вида на „ това е за дребни деца ”. Това значи, че обектът на това отношение не е за възрастни, умни и съществени хора. Но децата порастват и стават също толкоз съществени и скучни. 
А Христос е споделил: „ Бъдете като деца ” (срв. Мат. 18:3). Но какво значи това? Кое е това, което нормално отсъства при възрастния или, по-точно, кое при възрастния човек е разрушено, удавено и заглушено от дебелия пласт на неговата възрастност? Не е ли това на първо място по този начин свойствената на децата дарба да се възхищават, да се радват и най-много да бъдат цялостни – както в насладата, по този начин и в тъгата? И още: способността да се доверяват, да се отдават, да обичат и да имат вяра с цялото си създание? И, най-после, на сериозно да одобряват това, което към този момент не е кадърен да възприема възрастният, да мечтаят и оставят настрани всичко това, което подкопава делничния ни опит – нашето цинично недоверие; да възприемат дълбочината на тайните на света и на всичко в него – нещо, което се открива на светците, на децата и на поетите. 
Ето за какво, само пробивайки си път към детето, което скрито живее в нас, радостната загадка на пришествието на Бога при нас в облик на дете може да стане и наше притежание. 
Детето не има нито власт, нито мощ. И въпреки всичко, точно в своето безредие то се оказва цар; точно в безсилието му и в неговата безпомощност е неговата удивителна мощ. Отрокът от далечната Витлеемска пещера също не би желал да се опасяваме от Него. Той влиза в нашите сърца не със опасност, не с доказателства за Своята мощ и власт, а единствено с обич. Като дете, Той ни се отдава и – още веднъж като дете – ние можем да Го обикнем и, на собствен ред, да Му се отдадем. 
В света царстват властта и силата, страхът и робството. Именно от тях ни освобождава Богомладенецът Христос. Той желае от нас само любовта ни – свободна и радостна, желае да Му отдадем сърцата си. И ние се отдаваме на Него, беззащитния, до дъно доверил ни се Младенец. 
На празника на Христовото Рождество Църквата ни демонстрира радостната загадка – тайната на свободата и на никого ненатрапената обич. На любовта, която е способна да забележи Богомладенеца, да Го познае, да възлюби Бога и се трансформира в подарък на новия живот. 
След Рождество
Но не щеш ли едвам сме се докоснали до насладата от Рождеството, до този празник на мира и благоволението, които излъчва обликът на витлеемския Младенец, и Евангелието ни приканва да станем очевидци на най-страшния изблик на злобата към Него – завист, която от този миг и отсега нататък в никакъв случай няма да се приключи и в никакъв случай няма да отслабне: А когато се роди Иисус във Витлеем Иудейски в дните на цар Ирода, ето, мъдреци от изток пристигнаха в Иерусалим и споделяха: де е родилият се Цар Иудейски? Защото видяхме звездата Му на изток и дойдохме да Му се поклоним. Като чу, цар Ирод се смути… И като събра всички първосвещеници и книжници национални, питаше ги: де би трябвало да се роди Христос? А те му споделиха: във Витлеем Иудейски, тъй като така е писано посредством пророка… Тогава Ирод скрито повика мъдреците и разбра от тях тъкмо за времето, когато се е появила звездата, и, като ги изпрати във Витлеем, сподели: идете, разпитайте грижливо за Младенеца и, като Го намерите, обадете ми, с цел да ида и аз да Му се поклоня. Те изслушаха царя и отпътуваха. И ето, звездата, която бяха видели на изток, вървеше пред тях, до момента в който пристигна и се спря над мястото, дето беше Младенецът. А като видяха звездата, те се зарадваха с прекомерно огромна наслада. И като влязоха в къщата, откриха Младенеца с майка Му Мария и паднаха, та Му се поклониха; и като отвориха съкровищата си, принесоха Му блага: злато, ливан и смирна. И като получиха насъне признание да се не връщат при Ирода, те отпътуваха по различен път за страната си. А откакто си отидоха, ето, Ангел Господен се явява насъне Иосифу и споделя: стани, вземи Младенеца и майка Му, и бягай в Египет, и остани там, докле ти кажа; тъй като Ирод ще търси Младенеца, с цел да Го погуби. Той стана, взе Младенеца и майка Му нощем, и отпътува за Египет… Тогава Ирод, като се видя осмян от мъдреците, прекалено много се ядоса и прати, та мазета всички младенци във Витлеем и във всичките му лимити, от две години и надолу, съгласно времето, което бе тъкмо разбрал от мъдреците. Тогава се сбъдна реченото от оракул Иеремия, който споделя: „ глас бе чут в Рама, рев и стенание, и вик голям; Рахил плачеше за децата си, и не искаше да се утеши, тъй като ги няма ” (Мат. 2:1-18).
Такъв е евангелският роман. Ние ще оставим настрани въпросите, които самият той безспорно провокира у актуалния четец: кои са били тези мъдреци, пристигнали от изток, с цел да се поклонят на Христос; по какъв начин да разбираме появяването на звездата, застанала над Витлеем; кои пророци са възвестявали за раждането на Спасителя във Витлеем и така нататък? С всички тези въпроси доста са се занимавали учените откриватели на свещения текст и техните отговори са в действителност забавни. Най-важното в този роман обаче е друго – реакцията на Ирод. От историята знаем, че Ирод, който цари в Палестина със знанието на римските окупатори и под тяхно застъпничество, е нечовечен и неправдив. В евангелския роман ни се дава сякаш безконечния облик на стълкновението на земната власт, която не преследва други цели, с изключение на да господства и с всички сили да укрепва и обкръжава себе си, с това, в което тя вижда за себе си опасност и заплаха. Колко познато ни наподобява всичко това! На първо място тук вършат усещане страхът и подозрителността на Ирод. С какво – бихме споделили – го заплашва Младенецът, за Чието раждане даже не се е намерило друго място, с изключение на пещерата? Достатъчно е обаче някой – в тази ситуация са тайнствените мъдреци от изтока – да назова незнайния, безсилен и безпаричен Отрок цар, с цел да бъде пуснат в ход цялостен механизъм от разузнаване, следствие и гонене. „ Тогава Ирод тайноповика мъдреците… ”. Наистина това деяние би трябвало да е скрито, тъй като сходен вид власт знае, че не може да работи по никакъв различен метод, с изключение на скрито, а това на собствен ред значи – беззаконно и незаслужено. И по-нататък: „ … идете – споделя цар Ирод на мъдреците – разпитайте грижливо за Младенеца ”. Тук виждаме заповедта на следователя. Трябва да бъде създадено дело, което да бъде квалифицирано подробно, тъй че да бъдат избегнати всички неверни ходове в подготвяната кавга. След това идва ред и на лъжата: „ Като Го намерите, обадете ми, с цел да ида и аз да Му се поклоня ”. Колко такива неистини сме виждали и какъв брой пъти сме преживявали този последователно подготвян удар! И, най-после, идва ред на безсмислената кървава кавга: с цел да бъде погубен един, биват избивани стотици. Действа се без риск, необмислено и само с оглед запазването на тази въжделена власт, която не има никакви други опори, с изключение на насилието, жестокостта и готовността да убиваш… От едната страна имаме светлината на Рождеството, а от другата – тъмнината на властта на злобата, която е развратена от страха и съмнението. „ Слава във висините Богу, и на земята мир, сред индивидите снизхождение ” – това чуваме от едната страна. От другата се сблъскваме със страшното и в никакъв случай неумиращо зловолие, с умъртвяващото дихание на една мъртва власт. Това е злоба към света, към мира, свободата и любовта; предпочитание те да бъдат изкоренени без излишък. Това е неявяване на всякаква жал – даже към рева и риданието на майките, които не могат и не желаят да се утешат. 
 
Оттогава са минали съвсем две хилядолетия. Но опълчването сред двете управляващи – властта на властолюбците, слепи в своя боязън и страшни в жестокостта си, и светлата власт на витлеемския Младенец – не престават да си противостоят една на друга на нашата многострадална земя. На пръв взор наподобява, че цялата мощ и мощност принадлежат на земната власт, на нейната полиция, на нейните следователи, на нейните безсмъртни доносници. Но това е по този начин единствено на пръв взор. Защото над света постоянно се извисява и свети витлеемската звезда. Защото над света постоянно сияе обликът на Младенеца в ръцете на Неговата Майка. И песента в никакъв случай не замлъква: „ Слава във висините Богу… ” Не умират нито вярата, нито вярата, нито любовта. Христовото Рождество остава в предишното, само че неговата светлина остава с нас вечно. 
 
източник: dveri.bg
  25 Дек 202255923 Дек 2022302922 Дек 2022308022 Дек 20221101921 Дек 2022446320 Дек 20224393КоментариМери25 Дек 2017 13:38ч.
Христос се роди, другари! Да сме здрави и да доживеем по-достойни дни! От нас зависи, не го забравяйте!
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати бойкий25 Дек 2017 17:54ч.
Истинският человек Божий: умен дъртак в главата и непълнолетен младенец в белезите на пола.
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати Името ми е Червен26 Дек 2017 7:48ч.
Като имаме поради, че тримата влъхви (магове) са били водени от така наречен Витлеемска звезда, очевидно те са имали астрологически (по това време еднакво и на астрономически) знания. Най-вероятните впечатляващи астрономически феномени от това време са прекосяването на Халеевата комета (12. година пр.н.е) и експлоадирането на свръхнова (5. година пр.н.е.). И двете са били следени по за към два месеца, тъй че за точна дата не може да се приказва. Има и други, само че по-малко евентуални феномени.
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати Рождество25 Дек 2022 10:19ч.
11 септември
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати Helleborus26 Дек 2017 15:10ч.
Христос не е в никакъв случай бил всеобщо одобряван, всеобщо е била одобрявана единствено изопачената версия за Него. В множествата Той провокира доста яд, тъй като им лишава очакванията за благополучие без обич и примирение пред Твореца. Според учението Му човек би трябвало да води война горе долу против самичък себе си или по-точно против силите, които затварят душата в апатия и яростен нарцисизъм, при който индивидът съществува, с цел да източва. Както през днешния ден всичко живо източва, било средства, било силите и труда на околните си и служащите си, в това число заробва деца и млади девойки, за полови удоволствия. Примитивната ни природа копнее да живее като пиявица. Тази вампирска природа би трябвало да бъде сменена от друга, умишлено подчиняваща се на Закон, който те дисциплинира, овладява и те приобщава с твоите качества и труд, към общия организъм на света, с цел да даваш приноси, това е учението на Сина. Това държание, " цивилизованите " нации са наричали безчовечие. Християнството е безчовечие за свят, който е живял посредством разграбване, войни и употреба на хора и се е развивал в областта на изтънчените удоволствия. Висшите корумпирани съсловия, водещи лек живот на гърба на народите си, са се превъзнасяли над същински просветените нации и общества, чиито владетели са били в оня ред. И са ги наричали варвари и примитивни единствено за това, че не тичат с тях в крайностите на разврата и удоволствията. Нима в този момент не е същото? Като набедения за безчовечен тракийски народ, носил вярата в свещения Логос, Дион Исус. Чиито управници от най-древни времена се обричат в завет, съгласно който Бог ще ги пази, в случай че те пазят народа си и Бог ще им бъде татко, в случай че и те са татковци за народа си. И до момента в който по нашите земи царува ред, нарушителите са осъдени посредством труд, а не изтезания, а иго няма, гръцките хомосексуални политици се хвалят с достиженията на цивилизацията си, ще рече лекия живот на хайлайфа. Докато самото население на Атина са окаяни плебеи. Християнството в никакъв случай не е било признато от политиката, апостолското християнство е завлядяно и видоизменено, сменено от имперското християнство, посредством което царе са траяли да безчинстват над народите. То е отглеждано от страните, от политиците. Апостолското християнство е преследвано като разкол. Нима някой мисли, че християнството по нашите земи е пристигнало с убийството на най-видните родове? Та те са били християни, а не езичници. И какво общо може да има сходно изтребване на хора с Христос? Какво общо с Него може да имат войни, гонене на ереси, лов на вещици, угодничество пред човешки управляващи. Хората си откриха своите си нови фарисеи и още веднъж са в печален тандем с тях, а същинският Христос още веднъж е тайнствен и прикрит. Макар покрай всеки един човек.
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати В. Николова 26 Дек 2017 17:27ч.
Честито Рождество Христово. Нека Бог Отец Син и Светия Дух закрилят положителните хора! Амин!
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати Форумните умници оцапаха и празника25 Дек 2022 9:39ч.
с невежите разсъждения на плоските си полирани мозъчета! Хай починете си малко, че пръстите ви ще заловен тендовагинит от клавиатурите, и се пробвайте да мислите, вместо да дрънкате бла-бла-бла или, казано на български: дъра-бъра!
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати ченгесарницата вездесъща, символизираща всяко царство " от тоя свят " 25 Дек 2022 9:53ч.
Ето това е най-знаменателно като признание за всички земни царства: " (...) да назова незнайния, безсилен и безпаричен Отрок цар, с цел да бъде пуснат в ход цялостен механизъм от разузнаване, следствие и гонене ".
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати Мери25 Дек 2022 10:20ч.
Сърдечни поздрави и признателност на Мъжете на годината доцентите Мангъров и Сарийски! Поздрави и на " Гласове " за разнообразните и качествени материали и преводи. Господ ни пази, то е ясно, а ние да мислим повече за достолепието си!
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати На остаряла коза яре25 Дек 2022 10:33ч.
Аз съм безбожник и нямам доверие в никакви бог и сходни.По малко еуфория.Защото търговците изместиха даже тази фантазия,идея,химера, химера,приказка,легенда и прочие.И тъкмо тия с брадите(не имам предвид този човек а въобще всички) са пращали едни против други цели нации. " И господ да пази америка " и бомбите политаха...Та зад имена като господ, народ,а в този момент полезности доста закононарушения се вършеха и ще се.Просто 1 мотив да се съберат родственици и толкоз.А тия които вЕрват да си вЕрват само че това не трансформира хищниците към тях които стават още по алчни.И ги будалкат с илюзии. Да минава,че и 31 да минава и да си седнат на задниците.
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати Честито Рождество Христово!25 Дек 2022 10:50ч.
Слава във висините Богу, мир на Земята и снизхождение сред индивидите!
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати Необичаен25 Дек 2022 11:13ч.
Спаси Господи! Честит празник!
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати Димов25 Дек 2022 11:49ч.
Честито Рождество Христово! Осанна! Благословен Идещият в името Господне! Слава във висините Богу и на земята мир, сред индивидите снизхождение! Амин.
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати Мария...25 Дек 2022 13:07ч.
Честито Рождество Христово!
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати Мери25 Дек 2022 13:23ч.
До На остаряла коза яре 25 Дек 2022 10:33ч. Обещавам към този момент да не те наскърбявам и да не те назовавам дърта коза, само че малко ми е жалост, като казваш, че си безбожник.... Твоя си работа. Когато минат тези светли празници, ще ти опиша единствено две случки от моя не доста дълъг, само че много занимателен и назидателен живот.... Със сигурност има някой от горната страна....За финален път дърта коза!
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати colibri25 Дек 2022 13:35ч.
Честито Рождество Христово! Поздравявям и всички именници-нека бъдат доста здрави, щастливи, да осъществен фантазиите си.
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати AAAAAAAAAAAAAA25 Дек 2022 13:37ч.
" Световният стопански конгрес подреди на главните медии да стартират да прокарват антиколедната агитация и желае да вкара интернационална политика, която ще изисква от държавните управления последователно да отстранен коледните обичаи в своите страни в интерес на чествания с „ неутрални въглеродни излъчвания. Тази година демократичните CNN желаят публиката им да анулира проектите си за Коледа поради изменението на климата. The Guardian, различен глобалистки рупор, твърдо под контрола на WEF, сподели на своите читатели, че даването на дарове и наслаждаването на обичайни коледни ястия е „ вулгарно “ и би трябвало да спре. Вместо пуйка и всички гарнитури, Guardian желае да отмените обичайното си коледно ядене и да го замените с инсекти, буболечки, щурци и синтетичното подправено месо на Бил Гейтс. "
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати Марио25 Дек 2022 13:43ч.
Запазете вярата в себе си и в Господ. Това е единствения метод положителните хора да победят. Светла Коледа на всички!
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати сащ са сатанисти25 Дек 2022 13:48ч.
Скоро публично ще забранят да празнувате Коледа и Нова Година! Всъщност към този момент е реалност! Бъдете " горди " европ(г)ейци, ще сте без български лев, без да празнувате Коледа и Нова Година, без страна,... само че сте в (сата)нато и в ес - небогати, без морал, без полезности, без религия, заменят християнството с извращенията на сащ!
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати ААААААААААААА25 Дек 2022 13:49ч.
" СИФ приканва коледните празнични обичаи да бъдат анулирани: Никой от президентството, Министерския съвет или някой настоящ политик не участва на литургията в " Св. Александър Невски ". Световният стопански конгрес приканва коледните празнични обичаи да бъдат анулирани през идващите години като част от напъните за запазване на околната среда. " Гарантирам, че на еврейските празници и на мюсюлманските празници всички антибългарски политици ще идат, а русофоб и самозванец светлочервен радеф ще иде в синагогата и ще постави такето на главата си! Ето това са безродници! Импийчмънт за шарлатанина светлочервен радеф!
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати Дай Боже25 Дек 2022 13:54ч.
повече нематериалност, с цел да устоим в сложните времена!
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати съждител25 Дек 2022 16:28ч.
Честита Коледа! Поздравявам домакините, приветствам колежките и сътрудниците, които оценявам и обичам, приветствам даже и тези, с които всекидневно единствено се хапем! Бъдете здрави, дръжте се крепко за ръце с околните си хора, устоявайте на бурите, не губете вяра и оптимизъм! Страшно е, само че и по-страшно е било, а нас още ни има! Дръжте се за традицията и за вярата - те ни приключват като индивиди! Те ни отделят от тъмната мощ и тъмната страна, която мощно и богоборчески се надига! Вярвайте в съзидателната мощ на Твореца, а за невярващите - просто приемете, че има едно неосезаемо етично начало (наречете го даже другояче), което е като пътеводна светлина, въпреки и от време на време забулена в облаци. Мнозинството сме се трансформирали в ситуационни ортодоксални християни, само че все пак продължаваме да сме надалеч по-стойностни от тези дехуманизирани и човеконенавистни двуличници, които се пробват жестоко да командват живота ни. От опит знам, че всеобщият случай е да не се познава даже смисъла и произхода на думата Коледа, та ето и малко домашно - ХИПОТЕЗА Е: КОЛЕДА - ИНДОИРАНСКО ПОНЯТИЕ, ОЗНАЧАВАЩО " ГОДИНА, НАЧАЛО НА ГОДИНА " https://protobulgarians.com/Statii%20za%20prabaalgarite/HIPOTEZI%20ZA%20PRABAALGARITE/Hipoteza%202%20-%20Koleda%20-%20sanscritsko%20ponyatie.htm
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати Словата на Мъдреца25 Дек 2022 17:53ч.
На мнозина Христос предложи нов Път, нова култуРа, предложения ги към нов живот, само че всички се отхвърлиха. Те избраха да се занимават с нивите си, да превземат земи, да уголемяват границите си. Евреите бяха първата категория хора, които се отхвърлиха под претекст, че би трябвало да обработват нивите си. Те споделиха на Христа: “Не сме съгласни с твоето еретическо обучение. ” След това Го разпнаха. Христос уточни новия Път и на латинската раса, която се занимаваше с петте чифта волове, само че и тя се отхвърли. В края на краищата, тя сътвори инквизицията в името на Христа. Историята споделя, че петдесет милиона хора са потърпевши от инквизицията. Третата категория хора са актуалните, които се женят и се отхвърлят от новата просвета. Те споделят: “Защо ни би трябвало нова просвета, нов живот? Докато има какво да ядем и да пием, ще ядем, ще пием и ще се веселим с дамите си и със своите деца. ” – Това не е особена философия. Така е споделил и Соломон, който имал триста дами и шестстотин наложници. След като опита всички богатства на земния живот, Соломон сподели: " Суета на суетите, всичко е суетност! " Днес и вярващи, и безверници цитират мисълта, която Соломон в миналото споделил, като имат поради и физическия, и духовния живот. Не е по този начин. Соломон извадил това умозаключение, откакто опитал всички преходни богатства на земята.  Иде Божият Дух в света да работи и да подтикне всички хора към работа. Свършиха се към този момент тези времена на мира и отмора. Днес от всички се желае работа.
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати ЧетениКоментирани14 Дек 202285309 Дек 2022122117 Дек 2022118317 Дек 2022400
Ние и нашите сътрудници използваме технологии като за персонализиране на наличието и рекламите, които виждате, както и с цел да проучваме трафика на уеб страницата. Изберете “Приемам ”, с цел да приемете потреблението на тези технологии. З