Днес е денят за почит към жертвите на комунизма
Днес е денят за респект към жертвите на комунизма.
На тази дата през 1945 година първи и втори висш състав на Народния съд белязват историята на Третата българска страна с най-масовото изговаряне на смъртни присъди над политици, написа " Епицентър.бг ".
Произнесени са и са изпълнени смъртните присъди против наказаните български политици по Дело № 1 на така наречен Народен съд.
До завършването на процесите на Народния съд през април 1945 на гибел са наказани 2 730 души.
Датата 1 февруари 1945 година остава в историята с най-масовото изговаряне на смъртни присъди над политици
Осъдени на гибел са 67 депутати от ХХV национално заседание, трите държавни управления за интервала януари 1941 година до 3 септември 1944 година отпред с министър-председателите Богдан Филов, Добри Божилов и Иван Багрянов (общо 23 политици), както и тримата регенти на малолетния Симеон ІІ – княз Кирил Преславски, проф. Богдан Филов и ген. Никола Михов.
Така нареченият Народен съд е ексклузивен правосъден орган, основан след окупацията на Царство България от Червената войска и преврата на 9 септември 1944 година от властта на Отечествения фронт. Органът, основан в нарушаване на настоящата по това време Търновска конституция, действа от декември 1944 година до април 1945 година
На 17 септември 1944 година министър-председателят Кимон Георгиев афишира програмата на държавното управление, която включва и „ Народен съд над виновниците за издевателствата над борците за националните свободи и над мирното население в България ".
Близо 30 000 души са задържани, като над 10 000 от тях са подсъдими.
За да водят делата са основани 13 висши правосъдни състава и 125 елементарни. Първи висш състав поема някогашните министри, регенти и царски съветници, а Втори висш състав – депутатите от 25-то Народно заседание (1940-1944).
Приемането на Наредбата трябвало да постави завършек на своеволията, убийствата и терора из страната на взелите властта след 9 септември 1944 година комунисти и земеделци. В този смисъл на 5 октомври 1944 година министър-председателят Кимон Георгиев моли да се постави завършек на произволите и злоупотребите с властта.
В същото време Георги Димитров, който тогава управлява Международния отдел на Централен комитет на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики), свежда наставления в специфични телеграми от Москва. В тях той написа до висшите ръководители в партията в София Трайчо Костов и Вълко Червенков:
„ Никой не би трябвало да бъде оневинен! И никакви съображения за човечност и състрадание не би трябвало да играят каквато и да е роля ".
По-голямата част от съдиите се избират от Отечествения фронт „ от най-хубавите жители ", а останалите (включително ръководителите на съставите) – от министъра на правораздаването Минчо Нейчев, т.е. от политически орган/изпълнителната власт.
Обвинителите и основният обвинител са назначени от Министерския съвет. Изискване за учебен ценз, в това число и юридически, няма.
Главните подсъдими са тримата регенти на малолетния тогава цар Симеон II - принц Кирил Преславски Сакскобургготски, Богдан Филов и ген. Никола Михов. Разпитът и следствието против тях и няколко генерали от армията са извършени в Народния комисариат на вътрешните работи (НКВД) в Москва, само че те са върнати в София малко преди началото на делото.
По-голямата част от основните правосъдни процеси се организират в Съдебната палата, само че и в аулата на Софийския университет. Властта взема ограничения в образователното заведение да не се позволяват външни лица, в това число и околните на подсъдимите. В същото време са проведени групи от ремсисти, които скандират пред начело " Смърт на националните врагове! ".
Народеният съд издава общо 9550 присъди в 135 правосъдни процеса, като измежду наказаните са освен политици и военни, а и писатели, художници, публицисти.
На 3 юли 1945 година основният национален обвинител Георги Петров рапортува, че са произнесени 2618 смъртни, 1226 доживотни тъмнични, 8 – 20-годишни, 946 – 15-годишни, 687 – 10-годишни и 3741 по-кратки присъди. Много от наказаните на затвор умират директно след съда от побой и изтезания.
Конфискувани са над 200 предприятия и голям брой недвижими парцели и движимости. Изселени са 4325 фамилии на близки на наказани, като броят на членовете им възлиза на близо 12 000 души.
По подигравка на ориста, наказан, въпреки и не на гибел, е и спасителят на българските евреи Димитър Пешев - неговата присъда е 15 години затвор „ за фашистка активност и антисемизъм ".
Посмъртно е наказан и известният художник, карикатурист и фейлетонист Райко Алексиев, който в края на 1944 година е задържан, подложен на изтезания и в последна сметка пребит до гибел. Присъдата е за " антисъветска " агитация поради карикатурите му на съветския комунистически водач Йосиф Сталин.
Константин Муравиев е единственият оживял министър-председател на България отпреди 9 септември 1944 година
За съпоставяне - на Нюрнбергския развой в Германия са наказани 19 души, от които на гибел едвам 12.
Спомените на Царица Йоанна: Екзекутори с автомати
„ На наказаните, преди да ги убият, бе отнета последната вяра да видят още веднъж околните си, защото фамилиите бяха депортирани и това бе повода, заради която желаех да ги видя един по един преди изтезанието ", написа кралица Йоанна Българска - брачна половинка на цар Борис III и майка на Симеон Сакскобургготски, в записките си, издадени през 1964 година
" Ескортът беше спретнат в двора на Съдебната палата от входа към ул. „ Алабинска ". По този път се простираше ескорт от шест камиона, към които бяха отправени жертвите. Беше дадена заповед да се удря и убива всеки, който протестираше, повишавайки глас. Един млад народен представител, Иван Батембергски, извика: „ Помощ ", само че незабавно му бе строшен черепа с приклад.
Друг, министърът Тодор Кожухаров, неработоспособен от войната и ослепителен публицист, вървеше, опирайки се на бастун; внезапно извика: „ Не би трябвало да плачем за нас, а за България ". И запя националния химн „ Шуми Марица ". Бе погубен с удар от револвер. Тримата регенти Кирил, Филов и Михов бяха изведени последни дружно с двама тежко заболели наказани. Качиха ги на един полупразен камион... ", написа още кралица Йоанна, която през 1964 година е принудена да напусне страната със фамилията си.
"...В гробищата на София бяха паднали няколко бомби, отваряйки доста необятни изкопи. Осъдените бяха накарани да слязат на дребни групи наоколо до тези „ към този момент подготвени " ями. Някой, не виждайки строен наказателния взвод, попита дали ще би трябвало да чакат на това място и с този ужасяващ северен вятър. Бе отговорено небрежно, че ще бъдат убити един по един. Наистина, двама екзекутори бяха подготвени с автомати в ръце... Върху телата на жертвите бяха изсипани камиони със сгурия. Надяваха се по този начин да отклонят вниманието и националните поклонения ", споделя още кралица Йоанна.
Отмяната на присъдите
Чак през 1996 година Върховният съд анулира присъдите с претекст - голям брой процесуални нарушавания.
През 1998 година Конституционният съд одобри, че Народният съд „ не е съдът, действителен и настоящ към оня миг като част от правосъдната система на страната, а е един ексклузивен съд с избрани по време пълномощия... От позиция на в този момент настоящата Конституция по този начин издадените присъди не могат да се окачествят като правосъдни актове ".
През 2000 година 38-то Народно заседание одобри Закон за оповестяване комунистическия режим в България за незаконен, в който беше записано, че присъдите на Народния съд са едно от закононарушенията.
През 2010 година 41-то Народно заседание одобри смяна в Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, импортирана от Съюз на демократичните сили, с която бяха оправдани наказаните участници в комисиите за следствие на убийствата на 22 000 полски офицери и интелектуалци в Катин и Виница, разстреляни от Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) по заповед на Сталин през 1939 година
През 2011 година държавното управление на Бойко Борисов разгласи датата 1 февруари за Ден на респект към жертвите на комунистическия режим. Това стана по предложение на президентите Желю Желев и Петър Стоянов. На този ден доста жители се събират пред параклиса и мемориалната стена до НДК.
В началото на тази година от Министерството на образованието оповестиха, че понятия като комунизъм, наказателен уред, Народен съд, гнет, атентат, съветизация, реквизиция, безпартиен режим и трудововъзпитателни общежития ще бъдат въведени в новата образователна стратегия по история и цивилизации за 10 клас, която влиза в действие за образователната 2019/2020 година
Пред мемориала на жертвите на комунистическия режим в градинката на НДК на възпоменателната гала от 11 часа ще участва ръководителят на Народното събрание Цвета Караянчеа.
В същия час паметта на жертвите ще почетат ДСБ, " Да, България ", Български земеделски народен съюз, Деос и Зелените.
Председателят на Съюз на демократичните сили Божидар Лукарски, членове на партията и симпатизанти ще положат венци и цветя в 10.30 ч.
Решението на 1 февруари да се уважава паметта на жертвите на Народния съд беше взето през 2011 година от кабинета " Борисов ", който одобри предлагането на двама президенти – Желю Желев (1990 – 1997) и Петър Стоянов (1997 – 2002).
На тази дата през 1945 година първи и втори висш състав на Народния съд белязват историята на Третата българска страна с най-масовото изговаряне на смъртни присъди над политици, написа " Епицентър.бг ".
Произнесени са и са изпълнени смъртните присъди против наказаните български политици по Дело № 1 на така наречен Народен съд.
До завършването на процесите на Народния съд през април 1945 на гибел са наказани 2 730 души.
Датата 1 февруари 1945 година остава в историята с най-масовото изговаряне на смъртни присъди над политици
Осъдени на гибел са 67 депутати от ХХV национално заседание, трите държавни управления за интервала януари 1941 година до 3 септември 1944 година отпред с министър-председателите Богдан Филов, Добри Божилов и Иван Багрянов (общо 23 политици), както и тримата регенти на малолетния Симеон ІІ – княз Кирил Преславски, проф. Богдан Филов и ген. Никола Михов.
Така нареченият Народен съд е ексклузивен правосъден орган, основан след окупацията на Царство България от Червената войска и преврата на 9 септември 1944 година от властта на Отечествения фронт. Органът, основан в нарушаване на настоящата по това време Търновска конституция, действа от декември 1944 година до април 1945 година
На 17 септември 1944 година министър-председателят Кимон Георгиев афишира програмата на държавното управление, която включва и „ Народен съд над виновниците за издевателствата над борците за националните свободи и над мирното население в България ".
Близо 30 000 души са задържани, като над 10 000 от тях са подсъдими.
За да водят делата са основани 13 висши правосъдни състава и 125 елементарни. Първи висш състав поема някогашните министри, регенти и царски съветници, а Втори висш състав – депутатите от 25-то Народно заседание (1940-1944).
Приемането на Наредбата трябвало да постави завършек на своеволията, убийствата и терора из страната на взелите властта след 9 септември 1944 година комунисти и земеделци. В този смисъл на 5 октомври 1944 година министър-председателят Кимон Георгиев моли да се постави завършек на произволите и злоупотребите с властта.
В същото време Георги Димитров, който тогава управлява Международния отдел на Централен комитет на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики), свежда наставления в специфични телеграми от Москва. В тях той написа до висшите ръководители в партията в София Трайчо Костов и Вълко Червенков:
„ Никой не би трябвало да бъде оневинен! И никакви съображения за човечност и състрадание не би трябвало да играят каквато и да е роля ".
По-голямата част от съдиите се избират от Отечествения фронт „ от най-хубавите жители ", а останалите (включително ръководителите на съставите) – от министъра на правораздаването Минчо Нейчев, т.е. от политически орган/изпълнителната власт.
Обвинителите и основният обвинител са назначени от Министерския съвет. Изискване за учебен ценз, в това число и юридически, няма.
Главните подсъдими са тримата регенти на малолетния тогава цар Симеон II - принц Кирил Преславски Сакскобургготски, Богдан Филов и ген. Никола Михов. Разпитът и следствието против тях и няколко генерали от армията са извършени в Народния комисариат на вътрешните работи (НКВД) в Москва, само че те са върнати в София малко преди началото на делото.
По-голямата част от основните правосъдни процеси се организират в Съдебната палата, само че и в аулата на Софийския университет. Властта взема ограничения в образователното заведение да не се позволяват външни лица, в това число и околните на подсъдимите. В същото време са проведени групи от ремсисти, които скандират пред начело " Смърт на националните врагове! ".
Народеният съд издава общо 9550 присъди в 135 правосъдни процеса, като измежду наказаните са освен политици и военни, а и писатели, художници, публицисти.
На 3 юли 1945 година основният национален обвинител Георги Петров рапортува, че са произнесени 2618 смъртни, 1226 доживотни тъмнични, 8 – 20-годишни, 946 – 15-годишни, 687 – 10-годишни и 3741 по-кратки присъди. Много от наказаните на затвор умират директно след съда от побой и изтезания.
Конфискувани са над 200 предприятия и голям брой недвижими парцели и движимости. Изселени са 4325 фамилии на близки на наказани, като броят на членовете им възлиза на близо 12 000 души.
По подигравка на ориста, наказан, въпреки и не на гибел, е и спасителят на българските евреи Димитър Пешев - неговата присъда е 15 години затвор „ за фашистка активност и антисемизъм ".
Посмъртно е наказан и известният художник, карикатурист и фейлетонист Райко Алексиев, който в края на 1944 година е задържан, подложен на изтезания и в последна сметка пребит до гибел. Присъдата е за " антисъветска " агитация поради карикатурите му на съветския комунистически водач Йосиф Сталин.
Константин Муравиев е единственият оживял министър-председател на България отпреди 9 септември 1944 година
За съпоставяне - на Нюрнбергския развой в Германия са наказани 19 души, от които на гибел едвам 12.
Спомените на Царица Йоанна: Екзекутори с автомати
„ На наказаните, преди да ги убият, бе отнета последната вяра да видят още веднъж околните си, защото фамилиите бяха депортирани и това бе повода, заради която желаех да ги видя един по един преди изтезанието ", написа кралица Йоанна Българска - брачна половинка на цар Борис III и майка на Симеон Сакскобургготски, в записките си, издадени през 1964 година
" Ескортът беше спретнат в двора на Съдебната палата от входа към ул. „ Алабинска ". По този път се простираше ескорт от шест камиона, към които бяха отправени жертвите. Беше дадена заповед да се удря и убива всеки, който протестираше, повишавайки глас. Един млад народен представител, Иван Батембергски, извика: „ Помощ ", само че незабавно му бе строшен черепа с приклад.
Друг, министърът Тодор Кожухаров, неработоспособен от войната и ослепителен публицист, вървеше, опирайки се на бастун; внезапно извика: „ Не би трябвало да плачем за нас, а за България ". И запя националния химн „ Шуми Марица ". Бе погубен с удар от револвер. Тримата регенти Кирил, Филов и Михов бяха изведени последни дружно с двама тежко заболели наказани. Качиха ги на един полупразен камион... ", написа още кралица Йоанна, която през 1964 година е принудена да напусне страната със фамилията си.
"...В гробищата на София бяха паднали няколко бомби, отваряйки доста необятни изкопи. Осъдените бяха накарани да слязат на дребни групи наоколо до тези „ към този момент подготвени " ями. Някой, не виждайки строен наказателния взвод, попита дали ще би трябвало да чакат на това място и с този ужасяващ северен вятър. Бе отговорено небрежно, че ще бъдат убити един по един. Наистина, двама екзекутори бяха подготвени с автомати в ръце... Върху телата на жертвите бяха изсипани камиони със сгурия. Надяваха се по този начин да отклонят вниманието и националните поклонения ", споделя още кралица Йоанна.
Отмяната на присъдите
Чак през 1996 година Върховният съд анулира присъдите с претекст - голям брой процесуални нарушавания.
През 1998 година Конституционният съд одобри, че Народният съд „ не е съдът, действителен и настоящ към оня миг като част от правосъдната система на страната, а е един ексклузивен съд с избрани по време пълномощия... От позиция на в този момент настоящата Конституция по този начин издадените присъди не могат да се окачествят като правосъдни актове ".
През 2000 година 38-то Народно заседание одобри Закон за оповестяване комунистическия режим в България за незаконен, в който беше записано, че присъдите на Народния съд са едно от закононарушенията.
През 2010 година 41-то Народно заседание одобри смяна в Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, импортирана от Съюз на демократичните сили, с която бяха оправдани наказаните участници в комисиите за следствие на убийствата на 22 000 полски офицери и интелектуалци в Катин и Виница, разстреляни от Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) по заповед на Сталин през 1939 година
През 2011 година държавното управление на Бойко Борисов разгласи датата 1 февруари за Ден на респект към жертвите на комунистическия режим. Това стана по предложение на президентите Желю Желев и Петър Стоянов. На този ден доста жители се събират пред параклиса и мемориалната стена до НДК.
В началото на тази година от Министерството на образованието оповестиха, че понятия като комунизъм, наказателен уред, Народен съд, гнет, атентат, съветизация, реквизиция, безпартиен режим и трудововъзпитателни общежития ще бъдат въведени в новата образователна стратегия по история и цивилизации за 10 клас, която влиза в действие за образователната 2019/2020 година
Пред мемориала на жертвите на комунистическия режим в градинката на НДК на възпоменателната гала от 11 часа ще участва ръководителят на Народното събрание Цвета Караянчеа.
В същия час паметта на жертвите ще почетат ДСБ, " Да, България ", Български земеделски народен съюз, Деос и Зелените.
Председателят на Съюз на демократичните сили Божидар Лукарски, членове на партията и симпатизанти ще положат венци и цветя в 10.30 ч.
Решението на 1 февруари да се уважава паметта на жертвите на Народния съд беше взето през 2011 година от кабинета " Борисов ", който одобри предлагането на двама президенти – Желю Желев (1990 – 1997) и Петър Стоянов (1997 – 2002).
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ