Днес е денят, в който трябва да се помолим за

Днес е денят, в който би трябвало да се помолим за душите на жертвите на комунизма, само че би трябвало да отправим своя зов към живите, към бъдещите генерации, да не не помнят, да помнят, че положителното постоянно побеждава, само че борбата е сложна. Това съобщи ръководителят на Народното събрание Росен Желязков пред Мемориала на жертвите на комунизма, където бе почетена паметта на жертвите на комунистически режим в България през интервала 1944 – 1989 година.

За първи път тази година молебствия бяха отправени от православен духовник и от мюсюлмански свещеник в памет на жертвите – православни и мюсюлмани, които дружно са осъждани и лежали в концелагерите. Жертвите уважиха президентът (2012-2017) Росен Плевнелиев, посланикът на Украйна в България Олеся Илашчук, народни представители, общински съветници, репресирани от комунистическия режим и десетки жители.

Днес отдаваме респект към жертвите на комунизма, само че означаваме и този мракобесен интервал в българската история, който постави своето начало преди близо 100 години и който мина през аления гнет директно след септември 1944 година, съобщи Росен Желязков. По думите му това е интервал, който беляза живота на генерации българи, на които освен им беше отречено правото да имат своята история, беше им измислено тяхното настояще, само че беше неразрешено тяхното бъдеще. Това са годините на мракобесие, на обезсмисляне на човешкото битие, годините, в които никой не вярваше, че положителното може да победи злото, сподели Желязков. Той подсети, че злото не е оставено в предишното, то дебне отвред и би трябвало да бъдем доста деликатни, тъй като тътенът на този интервал се чува и през днешния ден. Днес се чува в плахите опити за реституция на комунизма, от тези слова, които зоват към забравяне на жертвите и тяхната история, уточни ръководителят на Народното събрание. Според него нашата памет би била безусловно безсмислена, в случай че не предаваме научените уроци.

Поклонението пред жертвите на комунизма..

„ Нека сведем глава пред жертвите на този доста черен ден за България – унищожаването на политически, боен, стопански, научен хайлайф на българската нация “, съобщи евродепутатът Андрей Ковачев в словото си. Трябва да предадем паметта за тях на младите генерации. Ако тази памет не се предава, то доста елементарно младите могат да станат още веднъж жертва на популисти, сподели Ковачев. Той сподели, че в последните над 10 години е представял свидетелствата от случилото се в България след 1944 година пред европейските другари на България, тъй като по думите му страната ни и до момента е считана за най-верния спътник на Съюз на съветските социалистически републики. Ковачев подсети, че нашите предшественици са се противоставили на тоталитарния режим, само че са грубо смачкани. Той уточни, че историята би трябвало да е основана на обективната историческа памет, на документи, на мемоари на очевидци, а не на политическа интерпретация.

Депутатът Халил Летифов съобщи, че през днешния ден е една значима и черна дата, дата наизуст на грешките на властта, с която хиляди заплатиха на живота си, а стотици хиляди със своята независимост и достолепие. Трябва да си напомним, че комунистическият режим, като всички режими в продължение на десетилетия оскърбяваше и нарушаваше човешките права, уточни Летифов. Тази черна статискита приключва с прогонването на над 360 хиляди мюсюлмани от техните домове в България, напомни депутатът. Около 1 милион души бяха подложени на оскърбление, бяха им отнети човешките права, имената, достолепието, достойнството, религията, собствеността. Това беше известно като възродителен развой, сподели Летифов. По думите му тази тежка асимилация в действителност беше дело на властта. Днес ние не търсим реваншизъм, а желаеме да помним. Всички имаме задължението да пазим толерантността и добротата, сподели Халил Летифов.