Почитаме Деня на народните будители
Днес е Денят на националните будители – общобългарски празник, ознаменуващ делото на нашите просветители, книжовници, революционери и свети будители на възраждащия се народен дух, блян към обучение и словесност. Отбелязва се годишно с факелни шествия на 1 ноември. Духовното просвещение на българския народ даде подтик на национално-освободителното придвижване по българските земи.
В освободена от османско господство България както интелигенцията, по този начин и всеобщият човек осъзнава подвига на възрожденските писатели и революционери, които основали атмосферата и довели българския дух до решимостта да поведе битка за държавен суверенитет. Много градове и села желаят да отдадат заслужената благодарност към националните будители освен като кръщават улици, читалища и учебни заведения на тяхно име.
По тази причина Стоян Омарчевски, министър на националното просвещение на България, през 1922 година внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на българските национални будители. На 28 юли 1922 година Министерството на националното просвещение излиза с окръжно номер 17 743, съгласно което 1 ноември е избран за „ празник на българските будители, ден за отдаване на респект към паметта на огромните българи, далечни и близки строители на модерна България “. На 31 октомври 1922 година, излиза разпореждане на Министерския съвет за оповестяване на празника.
На 13 декември същата година 19 Обикновено Народно заседание приема Закон за допълнение Закона за празниците и неделната отмора. Цар Борис III подписва закона за въвеждането на Деня на националните будители на 3 февруари 1923 година За първи път празникът е празнуван импровизирано в Пловдив през 1909 година, а от 1922 до 1945 година е общонационален празник. От 1945 година празникът е анулиран от комунистическата власт, само че непокътнат в паметта на българския народ. В доста селища на България този Ден се отбелязваше импровизирано: в региона на град Пирдоп на този Ден учениците от началните учебни заведения изработваха фенерчета с изписани букви от българската писменост осветени от вътрешната страна и дефилираха пред обществото на селището облечени тържествено, в доста случай с национални носии.
След дълго спиране, със Закона за допълнение на Кодекса на труда, признат от 36 Народно заседание, на 28 октомври 1992 година, се възобновява традицията на празника. Първи ноември публично е разгласен за Ден на националните будители и задочен ден за всички образователни заведения в страната. Идеята за възобновяване му е на професор Петър Константинов, ръководител на Общонародното съдружие „ МАТИ БОЛГАРИЯ “.
Сред най-тачените български национални будители са Свети Иван Рилски, Константин Костенечки, Григорий Цамблак, Йоасаф Бдински, Владислав Граматик, Димитър Кантакузин, Петър Парчевич, Петър Богдан, Паисий Хилендарски, Матей Граматик, поп Пейо, Неофит Бозвели, Неофит Рилски, Иван Селимински, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов, Иван Вазов, Григор Пърличев и доста други.
По мотив оповестяване празника за общонационален министър Стоян Омарчевски споделя: „ …първата наша грижа е да обърнем погледа на нашата юноша към всичко скъпо и ярко от нашето минало и да я приобщим към това минало, с цел да почерпи тя от него жизненост и очакване, мощ и подтик към активност и творчество. Нашата юноша би трябвало да знае, че животът единствено тогава е скъп, когато е въодушевен от идейност, от стремеж; единствено тогава животът е изчерпателен и логичен, когато е налегнат от идеализъм, когато душите и сърцата трептят за хубавото, националното, идеалното, а това е вложено в облиците и творенията на всички ония наши дейци, които будиха нашия народ в дните на неговото иго, които го водиха към култура и национална независимост през епохата на възраждането и които му сътвориха безконечни културни полезности през неговия свободен живот…
Министерството на националното просвещение дефинира деня 1 ноември, деня на св. Йоана Рилски за празник на българските будители, за празник, да го назовем, на огромните българи, посредством който празник, организиран системно и редовно, да се сплотяват всички старания в това направление, като тоя ден се трансформира в фетиш на българския национален талант: отдавайки респект към паметта на националните будители, към ония, които като самоотвержени воини, водеха българския народ в предишното към култура, към независимост, към просвета, да вдъхновим младежта посредством техните светли облици към национални и културни идеали “.
В освободена от османско господство България както интелигенцията, по този начин и всеобщият човек осъзнава подвига на възрожденските писатели и революционери, които основали атмосферата и довели българския дух до решимостта да поведе битка за държавен суверенитет. Много градове и села желаят да отдадат заслужената благодарност към националните будители освен като кръщават улици, читалища и учебни заведения на тяхно име.
По тази причина Стоян Омарчевски, министър на националното просвещение на България, през 1922 година внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на българските национални будители. На 28 юли 1922 година Министерството на националното просвещение излиза с окръжно номер 17 743, съгласно което 1 ноември е избран за „ празник на българските будители, ден за отдаване на респект към паметта на огромните българи, далечни и близки строители на модерна България “. На 31 октомври 1922 година, излиза разпореждане на Министерския съвет за оповестяване на празника.
На 13 декември същата година 19 Обикновено Народно заседание приема Закон за допълнение Закона за празниците и неделната отмора. Цар Борис III подписва закона за въвеждането на Деня на националните будители на 3 февруари 1923 година За първи път празникът е празнуван импровизирано в Пловдив през 1909 година, а от 1922 до 1945 година е общонационален празник. От 1945 година празникът е анулиран от комунистическата власт, само че непокътнат в паметта на българския народ. В доста селища на България този Ден се отбелязваше импровизирано: в региона на град Пирдоп на този Ден учениците от началните учебни заведения изработваха фенерчета с изписани букви от българската писменост осветени от вътрешната страна и дефилираха пред обществото на селището облечени тържествено, в доста случай с национални носии.
След дълго спиране, със Закона за допълнение на Кодекса на труда, признат от 36 Народно заседание, на 28 октомври 1992 година, се възобновява традицията на празника. Първи ноември публично е разгласен за Ден на националните будители и задочен ден за всички образователни заведения в страната. Идеята за възобновяване му е на професор Петър Константинов, ръководител на Общонародното съдружие „ МАТИ БОЛГАРИЯ “.
Сред най-тачените български национални будители са Свети Иван Рилски, Константин Костенечки, Григорий Цамблак, Йоасаф Бдински, Владислав Граматик, Димитър Кантакузин, Петър Парчевич, Петър Богдан, Паисий Хилендарски, Матей Граматик, поп Пейо, Неофит Бозвели, Неофит Рилски, Иван Селимински, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов, Иван Вазов, Григор Пърличев и доста други.
По мотив оповестяване празника за общонационален министър Стоян Омарчевски споделя: „ …първата наша грижа е да обърнем погледа на нашата юноша към всичко скъпо и ярко от нашето минало и да я приобщим към това минало, с цел да почерпи тя от него жизненост и очакване, мощ и подтик към активност и творчество. Нашата юноша би трябвало да знае, че животът единствено тогава е скъп, когато е въодушевен от идейност, от стремеж; единствено тогава животът е изчерпателен и логичен, когато е налегнат от идеализъм, когато душите и сърцата трептят за хубавото, националното, идеалното, а това е вложено в облиците и творенията на всички ония наши дейци, които будиха нашия народ в дните на неговото иго, които го водиха към култура и национална независимост през епохата на възраждането и които му сътвориха безконечни културни полезности през неговия свободен живот…
Министерството на националното просвещение дефинира деня 1 ноември, деня на св. Йоана Рилски за празник на българските будители, за празник, да го назовем, на огромните българи, посредством който празник, организиран системно и редовно, да се сплотяват всички старания в това направление, като тоя ден се трансформира в фетиш на българския национален талант: отдавайки респект към паметта на националните будители, към ония, които като самоотвержени воини, водеха българския народ в предишното към култура, към независимост, към просвета, да вдъхновим младежта посредством техните светли облици към национални и културни идеали “.
Източник: newsbg.eu
КОМЕНТАРИ