Трафикът на хора — глобална рана, лична трагедия и бизнес за милиарди
Днес е ден в който обръщаме взор към едно от най-тежките и в същото време скрити закононарушения на нашето време - трафикът на хора. Темата е комплицирана, многопластова, мъчителна и по тази причина е толкоз значима и не трябва да бъде подценявана.
Прочетете още
18 октомври е Европейският ден за битка с трафика на хора , а Пловдив беше хазаин на конференция под наслов „ Ние можем “, проведена и отдадена на тематиката. В ПУ „ Паисий Хилендарски “ в продължение на няколко часа бяха прегледани редица аспекти от този световен проблем - профилът на жертвите, механизмите на употреба, ролята на медиите и образованието, както и нужните интердисциплинарни тактики, като участниците в конференцията показаха фактологичен, изчерпателен и човешки взор върху казуса.
Какъв е профилът жертвата?
Най-честите жертви на трафик на хора са във възрастовия диапазон сред 17-50 години , като се следи възходяща периодичност и в групата 60-70 години . В риск най-често са младежи, младежи, както и групи с невисок обществен статус и разнообразни типове зависимости. Не дребна част от жертвите са образовани и дейни хора, най-често неудовлетворени от трудовата си реализация в България. Често трафикът на хора се реализира с присъединяване на „ утвърждението на родителите “, излъгани от медиатори, стимулирани от „ премеждие “ и потребност от опит.
На-честити аргументи за тарфик на хора остава половата употреба , само че огромен растеж в последните години бележи и трудовата употреба — обичайно форма за сякаш „ подобаваща работа “. Много известна през последните години е и употребата за милостиня . Въпреки, че се вижда спад в трафика на деца, все по-често се следи и нов тип онлайн употреба , която употребява обществените мрежи като инструмент за набиране, надзор и изнудване на малолетни. Това демонстрира какъв брой съвременни и софтуерно обвързани са днешните режими на трафик.
Какво споделят статистиките за Европа и България?
Всяка година в Европейски Съюз се записват над 10 000 жертви на трафик на хора, като по-голямата част от тях са дами или девойки. По отношение на България, страната е измежду тези, с най-често записаните жертви в Европейски Съюз. Формите на употреба са многочислени и не престават да нарастват, което е удостоверение, че битката с този тип закононарушение би трябвало да е необятна, гъвкава, обхващаща разнообразни групи и контексти.
Как действа употребата и какви са механизмите?
Механизмите, посредством които незаконните мрежи осъществят трафик и употреба, са извънредно умели, прикрити и постоянно легализирани на пръв взор. Механизмите на трудова употреба постоянно са видимо законни оферти за работа — нормално в чужбина, с обещания за положителни условия и приходи. В следствие се замаскират посредством сключване на контракти с неразбираеми клаузи или на непознат език, като жертвата постоянно не схваща изцяло уговорките. В множеството случаи хората се доверяват на нерегистрирани медиатори, които злоупотребяват с уязвимостта им („ това е късмет “, „ ще създадем всичко за теб “). В следствие се постанова цялостен надзор върху служащия - лишаване на документи, ограничение на напредване, задлъжняване, закани.
Защо разкриването на този тип закононарушения е мъчно и постоянно недоказуемо?
Най-често жертвите се опасяват да приказват и описват , а показанията им са главното доказателство против трафикантите. В случаите свързани с трафик на хора, постоянно има неразбираема граница сред административно нарушаване и закононарушение, което затруднява уговорката на институциите. Това от своя страна води до лимитирани пълномощия на обособените институции и липса на съгласуваност сред тях.
В Европейски Съюз трафикът на хора се прави оценка като промишленост, която генерира до милиарди евро . Престъплението е с висока социална заплаха, тъй като визира директно фундаментални права на хората - независимост, достолепие, труд, сигурност и се характерира като „ закононарушение против личността “. У нас то се санкционира с отнемане от независимост от 2 до 8 години, санкция и конфискация на имуществото.
Трафикът на хора се подрежда на трето място по противозаконен доход на средства , след противозаконната продажбата на оръжия и наркотрафика. Често се маскира и като законен бизнес като се нанася ограмна вреда на държавните бюджети. Международни незаконни групи, най-много са формирани или ръководени от нигерийци . До сегашния миг обаче, никой няма съдействие с нигерийската страна.
Прочетете още
18 октомври е Европейският ден за битка с трафика на хора , а Пловдив беше хазаин на конференция под наслов „ Ние можем “, проведена и отдадена на тематиката. В ПУ „ Паисий Хилендарски “ в продължение на няколко часа бяха прегледани редица аспекти от този световен проблем - профилът на жертвите, механизмите на употреба, ролята на медиите и образованието, както и нужните интердисциплинарни тактики, като участниците в конференцията показаха фактологичен, изчерпателен и човешки взор върху казуса.
Какъв е профилът жертвата?
Най-честите жертви на трафик на хора са във възрастовия диапазон сред 17-50 години , като се следи възходяща периодичност и в групата 60-70 години . В риск най-често са младежи, младежи, както и групи с невисок обществен статус и разнообразни типове зависимости. Не дребна част от жертвите са образовани и дейни хора, най-често неудовлетворени от трудовата си реализация в България. Често трафикът на хора се реализира с присъединяване на „ утвърждението на родителите “, излъгани от медиатори, стимулирани от „ премеждие “ и потребност от опит.
На-честити аргументи за тарфик на хора остава половата употреба , само че огромен растеж в последните години бележи и трудовата употреба — обичайно форма за сякаш „ подобаваща работа “. Много известна през последните години е и употребата за милостиня . Въпреки, че се вижда спад в трафика на деца, все по-често се следи и нов тип онлайн употреба , която употребява обществените мрежи като инструмент за набиране, надзор и изнудване на малолетни. Това демонстрира какъв брой съвременни и софтуерно обвързани са днешните режими на трафик.
Какво споделят статистиките за Европа и България?
Всяка година в Европейски Съюз се записват над 10 000 жертви на трафик на хора, като по-голямата част от тях са дами или девойки. По отношение на България, страната е измежду тези, с най-често записаните жертви в Европейски Съюз. Формите на употреба са многочислени и не престават да нарастват, което е удостоверение, че битката с този тип закононарушение би трябвало да е необятна, гъвкава, обхващаща разнообразни групи и контексти.
Как действа употребата и какви са механизмите?
Механизмите, посредством които незаконните мрежи осъществят трафик и употреба, са извънредно умели, прикрити и постоянно легализирани на пръв взор. Механизмите на трудова употреба постоянно са видимо законни оферти за работа — нормално в чужбина, с обещания за положителни условия и приходи. В следствие се замаскират посредством сключване на контракти с неразбираеми клаузи или на непознат език, като жертвата постоянно не схваща изцяло уговорките. В множеството случаи хората се доверяват на нерегистрирани медиатори, които злоупотребяват с уязвимостта им („ това е късмет “, „ ще създадем всичко за теб “). В следствие се постанова цялостен надзор върху служащия - лишаване на документи, ограничение на напредване, задлъжняване, закани.
Защо разкриването на този тип закононарушения е мъчно и постоянно недоказуемо?
Най-често жертвите се опасяват да приказват и описват , а показанията им са главното доказателство против трафикантите. В случаите свързани с трафик на хора, постоянно има неразбираема граница сред административно нарушаване и закононарушение, което затруднява уговорката на институциите. Това от своя страна води до лимитирани пълномощия на обособените институции и липса на съгласуваност сред тях.
В Европейски Съюз трафикът на хора се прави оценка като промишленост, която генерира до милиарди евро . Престъплението е с висока социална заплаха, тъй като визира директно фундаментални права на хората - независимост, достолепие, труд, сигурност и се характерира като „ закононарушение против личността “. У нас то се санкционира с отнемане от независимост от 2 до 8 години, санкция и конфискация на имуществото.
Трафикът на хора се подрежда на трето място по противозаконен доход на средства , след противозаконната продажбата на оръжия и наркотрафика. Често се маскира и като законен бизнес като се нанася ограмна вреда на държавните бюджети. Международни незаконни групи, най-много са формирани или ръководени от нигерийци . До сегашния миг обаче, никой няма съдействие с нигерийската страна.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ