Светослав Иванов: Доверието е истинската валута
Днес е ден, в който думата „ евро “ ще е най-споменаваната, освен на този конгрес. Но като човек, обвързван на първо място със словото, аз ще стартира с една друга дума – доверие. Защото цената на всеки един паричен знак или валута, монета, банкнота, влог, заем и инвестиция, не е в златото или в среброто. Стойността постоянно е била обвързвана най-много с доверието.
С тези думи журналистът на bTV Светослав Иванов откри форума ШУМЪТ НА ПАРИТЕ 2025, който се организира през днешния ден в Hyatt Regency Sofia, ден откакто стана ясно, че България извършва условията за присъединение към еврозоната от 1 януари 2026 година
Ето и останалата част от обръщението на Светослав Иванов към лекторите и публиката на форума:
Финикийците прокарвали търговски направления от дребната морска линия на сегашен Ливан, създавайки цяла икономическа империя. Но това, което в действителност те са изграждали е мрежа от доверие, което може да пътува през далечни земи, морета и нации. Всяка комерсиална договорка и тогава, и през днешния ден е главно - контракт за доверие в цената. Тоест, цената във финансовия смисъл на думата, идва от доверието.
Сред вас през днешния ден има доста опитни и уважавани икономисти, финансисти, които ще ни споделят своите скъпи познания и прогнози. За да бъдете чути и разбрани обаче, вие знаете, какъв брой доста труд сте положили, най-вече с цел да спечелите доверието на вашите сътрудници, чиновници, а чак по-късно – и на цялото общество.
Сигурен съм, че вашите сътрудници от северните страни са ви разказвали за термина „ Скандинавско злато “ като ключ към икономическия триумф, който разказва най-ясно цената не на златото, а на доверието. Една стопанска система пораства там, където хората имат вяра на своите институции, само че най-много имат вяра едни на други и едни във други!
Вярваш в способността на другия да е търпелив, да съблюдава закона, да ти помогне, в случай че имаш потребност. Вярваш, че институциите ще те оценят вярно, в случай че си добър жител и ще санкционират тези, които нарушават законите. Това моделира държанието и светогледа ти. А по-късно – прави мощна и стопанската система ти.
Всяко потомство обича да споделя, че светът минава през доста мъчно време. Съвременниците виждат събитията изключително трагично, тъй като засягат техния живот. Това е толкоз особено за човешката душа. В исторически подтекст обаче си даваме сметка, че светът, Европа и България са прекосявали през доста по-трудни времена.
Безспорно обаче днешното време ни изправя пред рецесия на доверието. А това е изключително рисково за всяко общество през днешния ден, тъй като разрушава цената на общите ни старания. Във времената на логаритмите, които ни затварят в балоните на личните ни стандарти и предварителни настройки към една или друга тематика, във времето на огромния звук и тактиките за въздействие, в миг, в който обществените мрежи предизвикват конфликтите, а не разговора, единственият верен ход или тактика е работа посредством доказателства. Не викове, не етикети, не експанзия.
Преди три седмици, с екипа ми заминахме за Брюксел, откъдето излъчихме „ 120 минути “. Тогава, при откриването на това предаване от Европейския парламент споделих, че с приемането на еврото приключва цяла ера за България, свързани с десетилетни старания в българското общество и в това време стартира нова. Оттук нататък дали това ще е сполучливо зависи най-вече от нашата дарба да повярваме още веднъж в нашите лични сили и обща сила. Дали ще съумеем да използваме оптимално всички плюсове от общата валута като прецизният надзор, по-ниските лихви, по-бързият метод за правене на бизнес, доближаването на финансовата ни система с доста по-големи и мощни стопански системи.
Всички подозрения и страхове са преодолими единствено с работа и доказателства, че всичко това е за положително - постепенно, методично с почитание към всеки. Защото в последна сметка ние сме общество, което дружно минава през днешния свят. Ако еврото ни донесе по-добри дни, няма да има и помен от днешните разногласия и в ретроспекция те ще ни се костват ненужни, както е през днешния ден в доста страни от еврозоната. Искрено имам вяра в това.
В последна сметка, огромната борба на днешния ден е обвързвана не с убеждаването на един или различен човек, а с метода, по който приказваме между тях. Когато има разделения по една или друга тематика, нямаш избор с изключение на да го правиш с самообладание. Да подценяваш потребността от пояснения е неточност, която би означавала подценяване на действителността и надменност. Това единствено би подхранило раздялите. Това е главната задача през днешния ден – във времето на раздялите, борбата е за доверие, което е освен в основата на финансовите системи по света, а и на способността на обществата да вървят напред.




