Коледни пости - Ден 22: Как се случиха един сандвич с хумус и усещането за Коледа.
Днес е ден на подготовка. Все отново е и би трябвало да се погрижим за шарана. Сутринта го извадих от вакуумирания плик, Както чаках, оказа се гол шаран с два реда люспи по гърба, най-малко ще мога да спазя традицията на да си сложим люспа от шаран в портфейла. Редом до фън шуй монетите ми, ще им е добре. Дано да се изпълнят поличбите.
Шаранът е добре изчистен. Измивам го, подсушавам го добре. Натърквам със сол и пъхам в коремчето му резени лимони. Оставям го отново на студено. Плънката е чак тази вечер.
За обяд подготвям сандвич с франзела, маруля и хумус. Нарязах му малко маслинки. Оригиналната рецепта. Имайте поради, че би трябвало да накиснете нахута предния ден, както и.
Предколедните дни са доста напрегнати от време на време. Ето, ският шаран и неговото търсене, след това стартират коледните тържества по градини и учебни заведения, коледни банкети в офиса. Украсата, подаръците, трапезата. Трябва да планираш, да съчетаваш и да изстискваш колкото се може повече от 24 часовия ден. На всичкото от горната страна от нас, дамите, се чака да сме издокарани, със сияйна кожа и без торбички под очите. Никой не те пита, дали си правил сладки през нощта, наваксвал си с работа късно или те болят ръцете и краката от обикалане по магазините. Никой не те пита и финансово по какъв начин да издържиш празниците. Трябва да си радостен, благополучен и да прегърнеш цялата коледна магия. Трябва и да я усетиш с цялото си сърце. Та, за Бога, това е Коледа!
“Истината е, че Коледа е празник, който се случва вътрешно. И е чувство. ”
Сега ще ви кажа, по какъв начин Коледа се случи и на мен.
В града има Коледен Базар, незадълбочено сходства на огромните. Един от щандовете е обособен за благотворителни начинания. За избран интервал от време на този щанд ще се показват произведения от обществени институции в района – домове за сираци, за умствено изостанали, за хора с психологични разстройства. Там отидох аз нощес целеустремено, да разлгедам. Посрещнаха ме две дами, служителки в дома и аз фотографирам, подпитвам. Те на драго сърце описаха доста за дома, за работата си, за хората там и техните творби.
Зад всяка движимост, направена с доста усърдие, стои история на човек. Човек не като нас, друг. Без бъдеще, без дом, без коледни банкети, без подарък от мама, без явен разум. Но пък с неприятни гени, със срамно минало, с драма в живота, със загуба, с тежка диагноза. Не ви карам и аз самата не се усещам отговорна за тях, само че има и такава страна на живота, тя е действителна, въпреки да си затваряме или да ни затварят очите за нея.
Купихме, несъмнено едно- две неща. Това, което взех за мен е правено от Вероника, на 30 години, колкото мен. През пубертета се отключва шизофрения, прогресивна. Сега е в предпазено жилище за възрастни умствено изостанали хора. И дамата от това жилище сподели, че макар, че е доста зле, Вероника няма самообладание да пристигна Коледа и да и дадат да бродира. За през останалото време няма средства.
избродирано от Вероника
Значи едно шизофренично момиче, с раздрана идентичност, няма самообладание за Коледа, а ние нямаме самообладание да се оправим някак с нея и тя да отмине?! Направо не знам по какъв начин да ви обясня какво изпитах.
“И тогава Коледата в мен се случи. ”
Не мога да кажа, дали е от постите, само че за пръв път изживявам по този начин интензивно това „ идване ”. Сякаш се разтваряш във въздуха. Такава лекост те обзема и като че ли се издигаш над всичко дребнаво и злободневно, над дребните пристрастености и страхове, паниката и недоволството. И всички хора са ти близки някак, имаш възприятието за единство, за това, че си част от това неблагодарно човечество и макар всичките му дефекти, го обичаш. Твърде доста.
И там, под звездите на Коледния базар, Коледата ми се случи и въображаемо прегърнах Вероника, която в никакъв случай няма да има две деца, мъж и личен дом, да бъде по този начин обичана, както съм аз. И не забравих да благодаря за всичко, което имам, което съм и което ще се случва в бъдеще.
Ако желаете да наблюдавате Коледните пости ден по ден,
Шаранът е добре изчистен. Измивам го, подсушавам го добре. Натърквам със сол и пъхам в коремчето му резени лимони. Оставям го отново на студено. Плънката е чак тази вечер.
За обяд подготвям сандвич с франзела, маруля и хумус. Нарязах му малко маслинки. Оригиналната рецепта. Имайте поради, че би трябвало да накиснете нахута предния ден, както и.
Предколедните дни са доста напрегнати от време на време. Ето, ският шаран и неговото търсене, след това стартират коледните тържества по градини и учебни заведения, коледни банкети в офиса. Украсата, подаръците, трапезата. Трябва да планираш, да съчетаваш и да изстискваш колкото се може повече от 24 часовия ден. На всичкото от горната страна от нас, дамите, се чака да сме издокарани, със сияйна кожа и без торбички под очите. Никой не те пита, дали си правил сладки през нощта, наваксвал си с работа късно или те болят ръцете и краката от обикалане по магазините. Никой не те пита и финансово по какъв начин да издържиш празниците. Трябва да си радостен, благополучен и да прегърнеш цялата коледна магия. Трябва и да я усетиш с цялото си сърце. Та, за Бога, това е Коледа!
“Истината е, че Коледа е празник, който се случва вътрешно. И е чувство. ”
Сега ще ви кажа, по какъв начин Коледа се случи и на мен.
В града има Коледен Базар, незадълбочено сходства на огромните. Един от щандовете е обособен за благотворителни начинания. За избран интервал от време на този щанд ще се показват произведения от обществени институции в района – домове за сираци, за умствено изостанали, за хора с психологични разстройства. Там отидох аз нощес целеустремено, да разлгедам. Посрещнаха ме две дами, служителки в дома и аз фотографирам, подпитвам. Те на драго сърце описаха доста за дома, за работата си, за хората там и техните творби.
Зад всяка движимост, направена с доста усърдие, стои история на човек. Човек не като нас, друг. Без бъдеще, без дом, без коледни банкети, без подарък от мама, без явен разум. Но пък с неприятни гени, със срамно минало, с драма в живота, със загуба, с тежка диагноза. Не ви карам и аз самата не се усещам отговорна за тях, само че има и такава страна на живота, тя е действителна, въпреки да си затваряме или да ни затварят очите за нея.
Купихме, несъмнено едно- две неща. Това, което взех за мен е правено от Вероника, на 30 години, колкото мен. През пубертета се отключва шизофрения, прогресивна. Сега е в предпазено жилище за възрастни умствено изостанали хора. И дамата от това жилище сподели, че макар, че е доста зле, Вероника няма самообладание да пристигна Коледа и да и дадат да бродира. За през останалото време няма средства.
избродирано от Вероника
Значи едно шизофренично момиче, с раздрана идентичност, няма самообладание за Коледа, а ние нямаме самообладание да се оправим някак с нея и тя да отмине?! Направо не знам по какъв начин да ви обясня какво изпитах.
“И тогава Коледата в мен се случи. ”
Не мога да кажа, дали е от постите, само че за пръв път изживявам по този начин интензивно това „ идване ”. Сякаш се разтваряш във въздуха. Такава лекост те обзема и като че ли се издигаш над всичко дребнаво и злободневно, над дребните пристрастености и страхове, паниката и недоволството. И всички хора са ти близки някак, имаш възприятието за единство, за това, че си част от това неблагодарно човечество и макар всичките му дефекти, го обичаш. Твърде доста.
И там, под звездите на Коледния базар, Коледата ми се случи и въображаемо прегърнах Вероника, която в никакъв случай няма да има две деца, мъж и личен дом, да бъде по този начин обичана, както съм аз. И не забравих да благодаря за всичко, което имам, което съм и което ще се случва в бъдеще.
Ако желаете да наблюдавате Коледните пости ден по ден,
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ