Днес е Ден на почит към жертвите на комунистическия режим. Черният четвъртък в българската история!
Днес е Ден на респект към жертвите на комунистическия режим.
Навършват се 78 години от първите присъди на така наречен Народен съд.
На 1 февруари 1945 година Първи и Втори състав на така наречен Народен съд изпращат на разстрел към 150 души, измежду които и трима царски регенти, трима министър-председатели, депутати, висши военни и царски съветници.
Присъдите са изпълнени в същия ден. Това е денят, когато се произнасят най-масовите смъртни присъди в българската история.
На 12 септември 1944 година Министерският съвет взема решение да се задържат всички министри от кабинетите през времето от 1 януари 1941 година до 9 септември 1944 г.; всички народни представители от XXV Обикновено национално събрание; всички военни лица, станали „ причина за слагане на страната пред злополука ”.
Арестувани са с изключение на министри и народни представители, също по този начин и чиновници на Двореца, царски съветници, професори, писатели, голям брой публицисти. Същия ден министър-председателят К. Георгиев държи тирада по радиото, в която изрежда по точки какво е направил неговият кабинет за миналите три дни
Сред убитите е братът на цар Борис III, княз Кирил Преславски, един от регентите на малолетния тогава Симеон II. Разстреляни са и тримата министър председатели - Богдан Филов, Добри Божилов и Иван Багрянов. Богдан Филов също е регент по това време. Третият регент - военачалник Никола Михов, също е измежду свиреп умъртвените в нощта на 1 февруари…
В нощта на 1 против 2 февруари 1945 година край Орландовци, отвън Централните софийски гробища, в изровена от бомбардировките над столицата яма се дава началото на това, което в България е известно като " Кървавият четвъртък " - изпълнени са първите публични смъртни присъди, произнесени от Народния съд, и стартира избиването на огромна част от тогавашния хайлайф на нацията.
Официално присъдата на наказаните се чете в късния следобяд на 1 февруари към 16.30 ч. Излъчва се по радиото, само че доста от роднините на задържаните към този момент са изселени из страната, където радиото в ония години е било разкош, а достъпът до правосъдната зала е бил строго стеснен. Вестниците излизат със забавяне на идващия ден - 2 февруари. Тогава присъдите още веднъж са прочетени по радиото - когато регентите, министрите и депутатите са към този момент разстреляни.
Преди изтезанието в Централен комитет на Българска комунистическа партия има спор по какъв начин да бъдат убити наказаните. Вълко Червенков упорства за класическия метод ‘чрез обесване’. По този метод той желае да отмъсти за своите приятели, наказани поради жестокия атентат в църквата ‘Св. Неделя’ през 1925 година. Надделява обаче мнението на Трайчо Костов, който предлага изтезанието са се организира по болшевишки - с пистолетен изстрел в тила.
За задачата е ангажирана група главорези, които са предвождани от Фердинанд Козовски - предстоящ ръководител на Народното събрание, Изидор Леви - палач-следовател, специфичен сътрудник на Лаврентий Берия от болшевишкото Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) и Лев Главинчев - садист, участник в доста комунистически зверства още преди 1944 година. Именно те дават отговор присъдите да се изпълнят с нужната свирепост, експедитивност и мистериозност. За да им се дадат подробни указания, тримата са извикани от Централен комитет на пртията от фронта…
Мястото в софийските гробища, несъмнено за изтезанието, е осветено с автомобилни фарове. Повечето от убийците са цивилни, а не униформени, въоръжени с шмайзери. Те стрелят в тила на наказаните, а труповете падат в яма.
След разстрелите палачите стартират да обират жертвите си - взимат от тях всичко скъпо - пръстени, часовници, златни халки. Един от палачите даже събува ботушите на убития княз Кирил…
За интервала 20 декември 1944 година - 2 април 1945 г.съдилищата на Народния съд издават общо 2816 смъртни присъди. За по-малко от четири месеца са задържани 28 630 души (това са публични данни, а съгласно откриватели те са доста повече). Обвинения са повдигнати на близо 11 000 души, а на 9155 от тях са произнесени присъди.
Военният, политическият и част от интелектуалният хайлайф на нацията отпреди войната в действителност е погубен. Главният „ национален ” обвинител Георги Петров назовава безогледното очистване със и без съд на държавния, нравствен и икономически хайлайф „ кастриране ”.
Истината за така наречен Народен съд в никакъв случай не е била еднопосочна. В годините на прехода тази тематика постоянно се употребява с идеологически привкус и агитация, без значение от чия позиция.
Но не трябва да си затваряме очите за злокобния факт: за по-малко от година новата комунистическа власт избива повече български генерали и висши офицери, в сравнение с са починали във всички войни, които България е водила от Освобождението си насам.
С право назовават Народния съд неизживяната покруса на българския народ.
На процедура с Народния съд властта на Отечествения фронт узаконява почналите незабавно след преврата на 9 септември 1944 г.масови убийства без съд и присъдa
Някои откриватели показват минимум 18 000 жертви на комунистическия гнет - убити и безследно изчезнали - в първите месеци на режима. Управлението тогава в действителност употребява изключителната правосъдна процедура за кавга с съперниците на съветизацията и комунизацията на страната.
Създадени са 13 висши правосъдни състава (всеки с 13 членове) и 69 регионални (петчленни). Съставите, обвинените и присъдите се дефинират на процедура от централното и локалните управления на комунистическата партия. От „ националните съдии “ не се изисква даже юридическо обучение или подготовка. Адвокати всеобщо отхвърлят от боязън да поемат отбраната на задържаните. За основен национален обвинител е избран Георги Петров. Започва „ законна чистка “ във всички институции.
Черният четвъртък
- по този начин назовават нощта на 1 против 2 февруари 1945 година Тогава в Орландовци, гробищата на София, под прикритието на нощта, в изровена от бомбардировките яма, с безмилостна свирепост е убит елитът на нацията. Осъдени на гибел са 67 депутати, трите държавни управления за интервала януари 1941 година
- 3 септември 1944 година отпред с министър-председателите Богдан Филов, Добри Божилов и Иван Багрянов (общо 23 политици). На гибел са наказани и тримата регенти на малолетния Симеон II - княз Кирил Преславски, проф. Богдан Филов и ген. Никола Михов, девет секретари към двореца, издатели на централни вестници и журналисти, 47 генерали и полковници. Останалите депутати и министри се отървават с разнообразни периоди затвор.
Оцеляват единствено един министър председател - Константин Муравиев, и неговият кабинет, управлявал страната от 3 септември до 9 септември 1944 година и свален с преврата (Муравиев получава доживотна присъда и излиза от пандиза през 1961 г.).
Присъдата над тях е произнесена в 4 ч. следобяд на 1 февруари пред 150-хиляден протест в центъра на София.
Изпълнена е след няколко часа, а протокол от изтезанието няма. Гроб също няма. Осъдените на гибел са лишени и от утехата да прегърнат за последно родителите си, децата и съпругите си, а те - даже от човешкото право да оплачат и погребат своите мъртви.
Навързани на вериги, хората са откарани с камиони до една дупка от паднала бомба в региона на Софийските гробища. На тази екзекуция липсват прокурор, духовник. Разстрелвани са един по един. Първият патрон е за княз Кирил Преславски, брат на цар Борис III.
Според свидетелства преди осъществяването на присъдите пораждат пререкания кой кого персонално да разстреля, като най-големи апетити били проявени точно към него (кои са другите вижте най-долу).
Ужасен от хаоса и некадърната пукотевица, при която хората падат ранени, само че не и убити, професор Александър Станишев, фамозен кардиолог и някогашен министър на здравето, моли убийците да му разрешат да откри гибелта им, с цел да не ги хвърлят полуживи в гроба. Накрая убиват него - прострелват го с револвер в тила, както е коленичил над последния разстрелян. Труповете са съборени в трапа и зарити със сгурия.
Въпреки тайната доста бързо след злокобната нощ из София се разнася истината за избиването на държавниците на България
През идващите дни и месеци близки на починалите носят цветя и свещи на мястото. За да предотвратят това, комунистите вършат от горната страна сметище.
Царица Йоанна написа в спомените си: „ Върху телата на жертвите бяха изсипани камиони със сгурия. Надяваха се по този начин да отклонят вниманието и националните поклонения. Узна се обаче кого прикриваха тези черни могили. Жени - и млади, и остарели, се спираха храбро да се молят на тази земя. И аз самата, придружавана от една или друга от моите дами, отивах да падам на колене край този общ гроб. Носех цялостен траур… “
След 10 ноември 1989 година историците разгласиха телеграмите на Георги Димитров от Москва от декември 1944 година до април 1945 година с разпоредби до Централен комитет на комунистическата партия, измежду които се открояват две забележителни „ рекомендации “: „ Никой не би трябвало да бъде оневинен “ (21 декември 1944 година, написана на съветски!) “ и „ И никакви съображения за човечност и състрадание не би трябвало да играят каквато и да е роля “ (януари 1945 г.).
Скалъпени каузи и за интелектуалците
На 12 март 1945 година сутринта се открива първото съвещание на Шести състав на така наречен Народен съд. Дело № 6, на интелектуалците, е продължение на серията от скалъпени каузи. Подсъдимите са били 101 - писатели, художници, публицисти, сред тях и мъртвите Йордан Бадев, Данаил Крапчев, Райко Алексиев и Петър Амзел. Свидетелите са 145 души - техни сътрудници. По това дело е наказан Димитър Павлов, публицист и основен редактор на в. „ Демократичен сговор “ и в. „ Мир “. Присъдата е за „ скудоумие и национализъм “. Осъдена е и писателката Фани Попова-Мутафова за прогерманското й държание.
Разстрелват регенти, министри, генерали
Принц Кирил Преславски - регент, брат на цар Борис III
Проф. доктор Богдан Филов - международен академик, археолог, регент, някогашен министър-председател
Генерал-лейтанант Никола Михов - регент и боен министър
Проф. Александър Станишев - български хирург, доктор и академик със международна популярност, министър на здравето
Димитър Шишманов - посланик, министър на външните работи
Д-р Иван Вазов - племенник на Иван Вазов, капитан - пълководец на Балканския полк, воин от войните. Носител на три кръста „ за смелост “ и медал „ Австрийски орел “.
Д-р Иван Бешков - 49 година, брат на художника Илия Бешков. Герой от Първата международна война, с два ордена „ За смелост “, народен представител, министър на земеделието.
Александър Сталински - изтъкнат правист, министър на правораздаването
Д-р Борис Йоцов - академик, министър на просвещението
Инж. Борис Колчев - министър на железниците, пощите и телеграфите
Павел Груев - шеф на дворцовата канцелария
Ген. Теодоси Даскалов - български офицер, воин, притежател на всички оценки на Царство България, министър на войната, внук на Бачо Киро
Генерал-лейтенант Руси Русев - боен министър
Генерал-лейтенант Константин Лукаш - глaвен контрольор на войската и шеф на щаба
Генерал-лейтенант Никола Стойчев - пълководец на Трета българска войска
Генерал-лейтенант Атанас Стефанов - пълководец на Четвърта българска войска
Генерал-лейтенант Никола Наков - пълководец на Първа българска войска
Генерал Никола Жеков - командващ българската войска през 1915-1918 година
Генерал-лейтенант Димитър Айранов - пълководец на Военновъздушни сили
Контраадмирал Асен Тошев - пълководец на Морските войски
Ген. Борис Димитров - воин от войните, един от създателите на Военното учебно заведение. Признат за най-ерудирания български офицер след 1939 година Комендант на жандармерията
и още 20-ина генерали…
Смъртните присъди над нашия политически, боен и нравствен хайлайф са поради това, че го считат за отговорен за замесване на България във войната. А истината е, че нашите държавници са имали една цел - нито един български боец да не взе участие в бойните дейности. И те реализират тази цел.
По предложение на президентите на България Желю Желев (1990-97) и Петър Стоянов (1997-2002) означаваме тази дата като Ден на благодарност и респект към жертвите на комунистическия режим.
Навършват се 78 години от първите присъди на така наречен Народен съд.
На 1 февруари 1945 година Първи и Втори състав на така наречен Народен съд изпращат на разстрел към 150 души, измежду които и трима царски регенти, трима министър-председатели, депутати, висши военни и царски съветници.
Присъдите са изпълнени в същия ден. Това е денят, когато се произнасят най-масовите смъртни присъди в българската история.
На 12 септември 1944 година Министерският съвет взема решение да се задържат всички министри от кабинетите през времето от 1 януари 1941 година до 9 септември 1944 г.; всички народни представители от XXV Обикновено национално събрание; всички военни лица, станали „ причина за слагане на страната пред злополука ”.
Арестувани са с изключение на министри и народни представители, също по този начин и чиновници на Двореца, царски съветници, професори, писатели, голям брой публицисти. Същия ден министър-председателят К. Георгиев държи тирада по радиото, в която изрежда по точки какво е направил неговият кабинет за миналите три дни
Сред убитите е братът на цар Борис III, княз Кирил Преславски, един от регентите на малолетния тогава Симеон II. Разстреляни са и тримата министър председатели - Богдан Филов, Добри Божилов и Иван Багрянов. Богдан Филов също е регент по това време. Третият регент - военачалник Никола Михов, също е измежду свиреп умъртвените в нощта на 1 февруари…
В нощта на 1 против 2 февруари 1945 година край Орландовци, отвън Централните софийски гробища, в изровена от бомбардировките над столицата яма се дава началото на това, което в България е известно като " Кървавият четвъртък " - изпълнени са първите публични смъртни присъди, произнесени от Народния съд, и стартира избиването на огромна част от тогавашния хайлайф на нацията.
Официално присъдата на наказаните се чете в късния следобяд на 1 февруари към 16.30 ч. Излъчва се по радиото, само че доста от роднините на задържаните към този момент са изселени из страната, където радиото в ония години е било разкош, а достъпът до правосъдната зала е бил строго стеснен. Вестниците излизат със забавяне на идващия ден - 2 февруари. Тогава присъдите още веднъж са прочетени по радиото - когато регентите, министрите и депутатите са към този момент разстреляни.
Преди изтезанието в Централен комитет на Българска комунистическа партия има спор по какъв начин да бъдат убити наказаните. Вълко Червенков упорства за класическия метод ‘чрез обесване’. По този метод той желае да отмъсти за своите приятели, наказани поради жестокия атентат в църквата ‘Св. Неделя’ през 1925 година. Надделява обаче мнението на Трайчо Костов, който предлага изтезанието са се организира по болшевишки - с пистолетен изстрел в тила.
За задачата е ангажирана група главорези, които са предвождани от Фердинанд Козовски - предстоящ ръководител на Народното събрание, Изидор Леви - палач-следовател, специфичен сътрудник на Лаврентий Берия от болшевишкото Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) и Лев Главинчев - садист, участник в доста комунистически зверства още преди 1944 година. Именно те дават отговор присъдите да се изпълнят с нужната свирепост, експедитивност и мистериозност. За да им се дадат подробни указания, тримата са извикани от Централен комитет на пртията от фронта…
Мястото в софийските гробища, несъмнено за изтезанието, е осветено с автомобилни фарове. Повечето от убийците са цивилни, а не униформени, въоръжени с шмайзери. Те стрелят в тила на наказаните, а труповете падат в яма.
След разстрелите палачите стартират да обират жертвите си - взимат от тях всичко скъпо - пръстени, часовници, златни халки. Един от палачите даже събува ботушите на убития княз Кирил…
За интервала 20 декември 1944 година - 2 април 1945 г.съдилищата на Народния съд издават общо 2816 смъртни присъди. За по-малко от четири месеца са задържани 28 630 души (това са публични данни, а съгласно откриватели те са доста повече). Обвинения са повдигнати на близо 11 000 души, а на 9155 от тях са произнесени присъди.
Военният, политическият и част от интелектуалният хайлайф на нацията отпреди войната в действителност е погубен. Главният „ национален ” обвинител Георги Петров назовава безогледното очистване със и без съд на държавния, нравствен и икономически хайлайф „ кастриране ”.
Истината за така наречен Народен съд в никакъв случай не е била еднопосочна. В годините на прехода тази тематика постоянно се употребява с идеологически привкус и агитация, без значение от чия позиция.
Но не трябва да си затваряме очите за злокобния факт: за по-малко от година новата комунистическа власт избива повече български генерали и висши офицери, в сравнение с са починали във всички войни, които България е водила от Освобождението си насам.
С право назовават Народния съд неизживяната покруса на българския народ.
На процедура с Народния съд властта на Отечествения фронт узаконява почналите незабавно след преврата на 9 септември 1944 г.масови убийства без съд и присъдa
Някои откриватели показват минимум 18 000 жертви на комунистическия гнет - убити и безследно изчезнали - в първите месеци на режима. Управлението тогава в действителност употребява изключителната правосъдна процедура за кавга с съперниците на съветизацията и комунизацията на страната.
Създадени са 13 висши правосъдни състава (всеки с 13 членове) и 69 регионални (петчленни). Съставите, обвинените и присъдите се дефинират на процедура от централното и локалните управления на комунистическата партия. От „ националните съдии “ не се изисква даже юридическо обучение или подготовка. Адвокати всеобщо отхвърлят от боязън да поемат отбраната на задържаните. За основен национален обвинител е избран Георги Петров. Започва „ законна чистка “ във всички институции.
Черният четвъртък
- по този начин назовават нощта на 1 против 2 февруари 1945 година Тогава в Орландовци, гробищата на София, под прикритието на нощта, в изровена от бомбардировките яма, с безмилостна свирепост е убит елитът на нацията. Осъдени на гибел са 67 депутати, трите държавни управления за интервала януари 1941 година
- 3 септември 1944 година отпред с министър-председателите Богдан Филов, Добри Божилов и Иван Багрянов (общо 23 политици). На гибел са наказани и тримата регенти на малолетния Симеон II - княз Кирил Преславски, проф. Богдан Филов и ген. Никола Михов, девет секретари към двореца, издатели на централни вестници и журналисти, 47 генерали и полковници. Останалите депутати и министри се отървават с разнообразни периоди затвор.
Оцеляват единствено един министър председател - Константин Муравиев, и неговият кабинет, управлявал страната от 3 септември до 9 септември 1944 година и свален с преврата (Муравиев получава доживотна присъда и излиза от пандиза през 1961 г.).
Присъдата над тях е произнесена в 4 ч. следобяд на 1 февруари пред 150-хиляден протест в центъра на София.
Изпълнена е след няколко часа, а протокол от изтезанието няма. Гроб също няма. Осъдените на гибел са лишени и от утехата да прегърнат за последно родителите си, децата и съпругите си, а те - даже от човешкото право да оплачат и погребат своите мъртви.
Навързани на вериги, хората са откарани с камиони до една дупка от паднала бомба в региона на Софийските гробища. На тази екзекуция липсват прокурор, духовник. Разстрелвани са един по един. Първият патрон е за княз Кирил Преславски, брат на цар Борис III.
Според свидетелства преди осъществяването на присъдите пораждат пререкания кой кого персонално да разстреля, като най-големи апетити били проявени точно към него (кои са другите вижте най-долу).
Ужасен от хаоса и некадърната пукотевица, при която хората падат ранени, само че не и убити, професор Александър Станишев, фамозен кардиолог и някогашен министър на здравето, моли убийците да му разрешат да откри гибелта им, с цел да не ги хвърлят полуживи в гроба. Накрая убиват него - прострелват го с револвер в тила, както е коленичил над последния разстрелян. Труповете са съборени в трапа и зарити със сгурия.
Въпреки тайната доста бързо след злокобната нощ из София се разнася истината за избиването на държавниците на България
През идващите дни и месеци близки на починалите носят цветя и свещи на мястото. За да предотвратят това, комунистите вършат от горната страна сметище.
Царица Йоанна написа в спомените си: „ Върху телата на жертвите бяха изсипани камиони със сгурия. Надяваха се по този начин да отклонят вниманието и националните поклонения. Узна се обаче кого прикриваха тези черни могили. Жени - и млади, и остарели, се спираха храбро да се молят на тази земя. И аз самата, придружавана от една или друга от моите дами, отивах да падам на колене край този общ гроб. Носех цялостен траур… “
След 10 ноември 1989 година историците разгласиха телеграмите на Георги Димитров от Москва от декември 1944 година до април 1945 година с разпоредби до Централен комитет на комунистическата партия, измежду които се открояват две забележителни „ рекомендации “: „ Никой не би трябвало да бъде оневинен “ (21 декември 1944 година, написана на съветски!) “ и „ И никакви съображения за човечност и състрадание не би трябвало да играят каквато и да е роля “ (януари 1945 г.).
Скалъпени каузи и за интелектуалците
На 12 март 1945 година сутринта се открива първото съвещание на Шести състав на така наречен Народен съд. Дело № 6, на интелектуалците, е продължение на серията от скалъпени каузи. Подсъдимите са били 101 - писатели, художници, публицисти, сред тях и мъртвите Йордан Бадев, Данаил Крапчев, Райко Алексиев и Петър Амзел. Свидетелите са 145 души - техни сътрудници. По това дело е наказан Димитър Павлов, публицист и основен редактор на в. „ Демократичен сговор “ и в. „ Мир “. Присъдата е за „ скудоумие и национализъм “. Осъдена е и писателката Фани Попова-Мутафова за прогерманското й държание.
Разстрелват регенти, министри, генерали
Принц Кирил Преславски - регент, брат на цар Борис III
Проф. доктор Богдан Филов - международен академик, археолог, регент, някогашен министър-председател
Генерал-лейтанант Никола Михов - регент и боен министър
Проф. Александър Станишев - български хирург, доктор и академик със международна популярност, министър на здравето
Димитър Шишманов - посланик, министър на външните работи
Д-р Иван Вазов - племенник на Иван Вазов, капитан - пълководец на Балканския полк, воин от войните. Носител на три кръста „ за смелост “ и медал „ Австрийски орел “.
Д-р Иван Бешков - 49 година, брат на художника Илия Бешков. Герой от Първата международна война, с два ордена „ За смелост “, народен представител, министър на земеделието.
Александър Сталински - изтъкнат правист, министър на правораздаването
Д-р Борис Йоцов - академик, министър на просвещението
Инж. Борис Колчев - министър на железниците, пощите и телеграфите
Павел Груев - шеф на дворцовата канцелария
Ген. Теодоси Даскалов - български офицер, воин, притежател на всички оценки на Царство България, министър на войната, внук на Бачо Киро
Генерал-лейтенант Руси Русев - боен министър
Генерал-лейтенант Константин Лукаш - глaвен контрольор на войската и шеф на щаба
Генерал-лейтенант Никола Стойчев - пълководец на Трета българска войска
Генерал-лейтенант Атанас Стефанов - пълководец на Четвърта българска войска
Генерал-лейтенант Никола Наков - пълководец на Първа българска войска
Генерал Никола Жеков - командващ българската войска през 1915-1918 година
Генерал-лейтенант Димитър Айранов - пълководец на Военновъздушни сили
Контраадмирал Асен Тошев - пълководец на Морските войски
Ген. Борис Димитров - воин от войните, един от създателите на Военното учебно заведение. Признат за най-ерудирания български офицер след 1939 година Комендант на жандармерията
и още 20-ина генерали…
Смъртните присъди над нашия политически, боен и нравствен хайлайф са поради това, че го считат за отговорен за замесване на България във войната. А истината е, че нашите държавници са имали една цел - нито един български боец да не взе участие в бойните дейности. И те реализират тази цел.
По предложение на президентите на България Желю Желев (1990-97) и Петър Стоянов (1997-2002) означаваме тази дата като Ден на благодарност и респект към жертвите на комунистическия режим.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ