Днес е Четвъртата неделя от Великия пост, чества се паметта

Днес е Четвъртата неделя от Великия пост, празнува се паметта на преподобния Йоан Лествичник, на свещеномъченик Василий Анкирски и мъченица Дросида Римска (Росица).
Светецът Йоан Лествичник се уважава два пъти, тъй като е един от видните учители на нравствен героизъм, а този героизъм е смисъл и цел на поста. Този прославен подвижник от шести-седми век е съставител на фамозното съчинение „ Лествица “, откъдето идва и прозвището му.
Роден е във втората половина на шести век, само че живял толкоз непретенциозно в Синайската пустиня, че даже житиеписците му не са намерили задоволително сведения за това къде и по кое време е роден, нито даже по кое време тъкмо е умрял. Той живял зрелите си години в първите десетилетия на арабското владичество над Палестина, по тази причина е допустимо огромна част от паметта за тези години да е принудително заличена.
Смята се, че светецът произхождал от Сирия. В ранна възраст отишъл на планината Синай и станал послушник на подвижника и страдалец Мартирий, който духовно управлявал младия Йоан. След четири години образование той станал духовник, а вестта за неговите добродетели и мъдрост се популяризирала необятно. Много монаси и миряни го търсели за съвет. Заради живота си в Синайския манастир е именуван още Синаит.
А след гибелта на игумена, по молба на братята, той приел да бъде свещеник няколко години. Желанието му обаче за отшелничество го подтикнало още веднъж да се отдръпна в пустинята и да се посвети на духовни подвизи и писане на съчинения.
Най-известно от тях е „ Лествица “ (стълба), където в 30 беседи за „ стъпалата “ на духовното рационализиране е разказано извисяването на монаха в добродетелите. Първото ходило е отричането от светския живот, а последното - съчетаването на добродетелите: религия, вяра и обич. Ето и една негова мисъл: „ Смирението е небесен ураган, който може да издигне душата от бездната на прегрешението до небесните небеса “.
Честваме и паметта на свещеномъченик Василий Анкирски. Той бил духовник в град Анкира (днешна Анкара, столица на Турция) в средата на четвърти век. Това било времето на арианството, което си спечелило поддръжка от императорския двор и почнало да преследва православните вярващи. Затова и духовник Василий, добре просветен и самоуверен бранител на вярата, претърпял доста премеждия и преследвания от арианите при император Констанций (337-361 г.).
Като огромен покровител на православието и същински овчар на християнската община в Анкира, той станал цел на арианските желания за надделяване. Дори Цариградският патриарх Евдоксий, арианин, му наложил възбрана да свещенодейства и едвам след това различен събор на епископи в Палестина му върнал правото да прави светите тайнства.
А Василий освен свещенодействал, само че намерено изповядвал правата религия и живеел богоугодно, като разяснявал истината за християнството и мнозина изваждал от заблудата. А когато престола заел Юлиан Отстъпник (361-363 г.), наименуван по този начин поради отхвърли си от християнството и устрема си да възвърне езичеството като публична вяра, почнало гонение срещу християните в цялата империя.
Свещеник Василий незабавно се оповестил против това безумство и намерено почнал да го изобличава. Същевременно с проповедите си в храма и в частни диалози с вярващите ги утвърждавал във вярата. Затова по разпореждане на шефа Сатурнин той бил хванат и хвърлен в тюрма.
Когато цар Юлиан пристигнал в Анкира, той бил известен за свещеника Василий и заповядал да го доведат при него. Опитал се да го завоюва с увещания и обещания, само че светецът единствено посочил неотстъпчивост и даже в лицето изобличил императора. Тогава той заповядал да го изтезават, въпреки да било ясно, че Василий няма да се отхвърли от Христос и да се върне към идолите. След поредност изтезания го умъртвили страдалчески на 28 януари 363 година

Имен ден честват всички с имената  Лея и Лия , Росен , Росица , Пролет и  Пролетка .