Днес е Черешова задушница, вижте какви са повелите и забраните
Днес е Черешова задушница. Всяка година този празник се пада в съботния ден пред Петдесетница (50 дни след Великден). Тъй като тази година Петдесетница е на 23 юни, Черешова задушница се пада на 22 юни. Българите тачат паметта на своите покойници от безконечни времена. Нашите предшественици, траки, славяни и прабългари, са почитали своите мъртъвци. Тези ритуали и обреди, въпреки към този момент видоизменени, са достигнали до днешни дни.
Какво се прави на Черешова задушница?
След Великден, след възнесението на Господа, входът на Царството небесно, е отворен. На днешния ден Църквата се моли през него да влязат вярващите и праведни умряли.
На Задушница църковните камбани бият траурно поради мъртвите. Богослужебното е с усърдни молебствия за умрелите. Опечалените по гибелта на свои близки от предния ден и на самия ден посещават гробищата.
Палят се свещи и кандила, слагат се цветя, преливат се гробовете с вино, кади се с тамян, носи се жито и в черква, и на гробищата.
Меси се самун, който се разчупва и се раздава. Задушницата се назовава в България Черешова, тъй като това е най-популярният плод през този интервал от годината. Черешите нормално се прибавят към поменателните трапези.
В Българския църковен календар има три огромни Задушници. Това са Голяма Задушница преди Месни Заговезни, Черешова Задушница и Архангелска Задушница.
Какво (не) се прави на Задушница?
Една от най-важните забрани на Задушница е подавки никога да не се оставят на гроба на мъртвия, защото те не са за него, а за останалите живи – с цел да загатват мъртвия в молитвите си с положително.
Освен това по време на всяка Задушница се поставят общи софри, първата хапка и първата глътка вино от които се слагат на земята, за душите на мъртвите. Това е съпроводено с думите, които се споделят и при раздаването на подавките – " Бог да елементарни ".
Вярва се, че в случай че по време на хранене на общата софра към хората се появи пеперуда или мушичка, това значи, че душата на мъртвия се е върнала за малко, с цел да навести околните си.
Поради тази причина на много места е признато на масата да се оставя празно място, с цел да има къде да седне покойникът. Освен това на Задушница се раздават брашно и сол, които символизират греховете на мъртвия. И се назовава те да се разсипят, както се разсипват солта и брашното.
Ето няколко забрани, касаещи Задушница:
На никоя от задушниците не се работи, а дамите не бива да перат и да правят каквато и да било домакинска работа , с цел да не разгневят душите на умрелите.
Занесена на гробища храна се раздава на място и не се връща;
На гроба не се яде от подавките и не се пие;
На гроба не се изоставя храна, с цел да не се омърси мястото от животни.
По отношение на Черешова задушница има и спомагателна възбрана – да не се пробват черешите преди да бъдат подадени за мъртвите. Откъде идва тя? Първите череши зреят за Задушница. Живите не употребяват, а дават приоритет на покойници. Но коренът на тази възбрана е по-стар, от езическите времена на жертвоприношенията. На предците са се посвещавали първите плодове от всяка годишна продукция.
Народни поверия, вярвания и обичаи
Преди опечалените да се запътят към гробищата, би трябвало да оставят прозорците и вратите на дома си отворени за известно време. Вярва се, че по този метод душите на покойниците ще могат по-лесно да излязат от вкъщи и да намерят пътя към небесното царство. У нас в Родопите се съблюдава един бит - боядисване на великденски яйца, защото Черешова задушница е известна като Великден на мъртвите. След това тези яйца се раздават в памет на покойниците. Вярва се, че този бит прогонва заболяванията, бедите и бедствията На Черешова задушница се съблюдава различен бит - приказва колкото се може по-малко, даже е по-добре да се съблюдава безмълвие, в случай че няма нещо значимо за казване. Християнската традиция повелява също да се раздава лепта на небогати, да се нахранят гладни, да се правят положителни каузи, с цел да се успокоят и омилостивят душите на умрелите близки. Даряват се храна, облекла и пари. Много хора правят обреди и в домашни условия. Те палят свещи и кандила пред иконите, молят се за душите на своите умряли близки и сервират храна на особено приготвени трапези. У нас в обособени области тази Задушница се назовава още Орехова. Причината за това е бит, който се извършва на вечернята в съботния ден преди Петдесетница. Тогава по време на литургията свещеникът разпръсква в църквата авансово осветени орехови листа. Те са знак на огъня на Светия Дух, когато той се явява на Апостолите на Петдесетница. Според вярването, който коленичи върху ореховата шума в църквата, чува и вижда починалите си близки. Ореховите листа са свързани и с още един бит на Петдесетница - те се употребяват за покриване на гробовете, тъй като се смята, че обезпечават сянка на покойниците и по този метод душите им почиват в мир. На местата, където Черешовата задушница се назовава Орехова, не се носят цветя на гробовете, а орехови листа.
Подавките
Раздаване на Череши
Раздаването на череши е присъщ бит за този празник. Хората носят череши на гробищата и ги раздават на родственици, другари и непознати, като израз на състрадание и спомен за покойниците. Вярва се, че раздаването на храна и плодове оказва помощ за покоя на душите на умрелите.
Можете да приготвите или купите също всевъзможни храни за подаване - няма прецизни условия какво би трябвало или не би трябвало да съдържат, с изключение на наложителните череши в този ден. Християните се придържат към правилото, че всеки дава от това, което има, а съгласно църковните догми питка, варено жито и вино би трябвало да са включени наложително в подавките.
Вино и Хляб
Освен черешите, на гробовете постоянно се носят и други храни като самун и вино. Те се раздават на присъстващите. Виното символизира кръвта на Христос, а хлябът – неговото тяло, и по този метод се акцентира духовното значение на задушницата.
Добре е в подавките да има разнообразни типове плодове и сладки. На много места поставят и късче колбас или кашкавал.
От подавките се раздават на всички, пристигнали на гроба, а също и на други хора, пристигнали на гробищата, с цел да почетат околните си, даже и те да са непознати.
Когато раздавате от храната казвате: " Вземете за Бог да елементарни … ” и изброявате име или имена. Когато вземате подавка, отговаряте единствено " Бог да елементарни! ”. Когато на Задушница се върви на гробища, не се поздравява с " Добър ден! " или със " Здравей! " Казва се вместо привет " Бог да елементарни! ” и се дава отговор " Бог да елементарни! ”
От подавките се носи и в църквата.
Източник:
Какво се прави на Черешова задушница?
След Великден, след възнесението на Господа, входът на Царството небесно, е отворен. На днешния ден Църквата се моли през него да влязат вярващите и праведни умряли.
На Задушница църковните камбани бият траурно поради мъртвите. Богослужебното е с усърдни молебствия за умрелите. Опечалените по гибелта на свои близки от предния ден и на самия ден посещават гробищата.
Палят се свещи и кандила, слагат се цветя, преливат се гробовете с вино, кади се с тамян, носи се жито и в черква, и на гробищата.
Меси се самун, който се разчупва и се раздава. Задушницата се назовава в България Черешова, тъй като това е най-популярният плод през този интервал от годината. Черешите нормално се прибавят към поменателните трапези.
В Българския църковен календар има три огромни Задушници. Това са Голяма Задушница преди Месни Заговезни, Черешова Задушница и Архангелска Задушница.
Какво (не) се прави на Задушница?
Една от най-важните забрани на Задушница е подавки никога да не се оставят на гроба на мъртвия, защото те не са за него, а за останалите живи – с цел да загатват мъртвия в молитвите си с положително.
Освен това по време на всяка Задушница се поставят общи софри, първата хапка и първата глътка вино от които се слагат на земята, за душите на мъртвите. Това е съпроводено с думите, които се споделят и при раздаването на подавките – " Бог да елементарни ".
Вярва се, че в случай че по време на хранене на общата софра към хората се появи пеперуда или мушичка, това значи, че душата на мъртвия се е върнала за малко, с цел да навести околните си.
Поради тази причина на много места е признато на масата да се оставя празно място, с цел да има къде да седне покойникът. Освен това на Задушница се раздават брашно и сол, които символизират греховете на мъртвия. И се назовава те да се разсипят, както се разсипват солта и брашното.
Ето няколко забрани, касаещи Задушница:
На никоя от задушниците не се работи, а дамите не бива да перат и да правят каквато и да било домакинска работа , с цел да не разгневят душите на умрелите.
Занесена на гробища храна се раздава на място и не се връща;
На гроба не се яде от подавките и не се пие;
На гроба не се изоставя храна, с цел да не се омърси мястото от животни.
По отношение на Черешова задушница има и спомагателна възбрана – да не се пробват черешите преди да бъдат подадени за мъртвите. Откъде идва тя? Първите череши зреят за Задушница. Живите не употребяват, а дават приоритет на покойници. Но коренът на тази възбрана е по-стар, от езическите времена на жертвоприношенията. На предците са се посвещавали първите плодове от всяка годишна продукция.
Народни поверия, вярвания и обичаи
Преди опечалените да се запътят към гробищата, би трябвало да оставят прозорците и вратите на дома си отворени за известно време. Вярва се, че по този метод душите на покойниците ще могат по-лесно да излязат от вкъщи и да намерят пътя към небесното царство. У нас в Родопите се съблюдава един бит - боядисване на великденски яйца, защото Черешова задушница е известна като Великден на мъртвите. След това тези яйца се раздават в памет на покойниците. Вярва се, че този бит прогонва заболяванията, бедите и бедствията На Черешова задушница се съблюдава различен бит - приказва колкото се може по-малко, даже е по-добре да се съблюдава безмълвие, в случай че няма нещо значимо за казване. Християнската традиция повелява също да се раздава лепта на небогати, да се нахранят гладни, да се правят положителни каузи, с цел да се успокоят и омилостивят душите на умрелите близки. Даряват се храна, облекла и пари. Много хора правят обреди и в домашни условия. Те палят свещи и кандила пред иконите, молят се за душите на своите умряли близки и сервират храна на особено приготвени трапези. У нас в обособени области тази Задушница се назовава още Орехова. Причината за това е бит, който се извършва на вечернята в съботния ден преди Петдесетница. Тогава по време на литургията свещеникът разпръсква в църквата авансово осветени орехови листа. Те са знак на огъня на Светия Дух, когато той се явява на Апостолите на Петдесетница. Според вярването, който коленичи върху ореховата шума в църквата, чува и вижда починалите си близки. Ореховите листа са свързани и с още един бит на Петдесетница - те се употребяват за покриване на гробовете, тъй като се смята, че обезпечават сянка на покойниците и по този метод душите им почиват в мир. На местата, където Черешовата задушница се назовава Орехова, не се носят цветя на гробовете, а орехови листа.
Подавките
Раздаване на Череши
Раздаването на череши е присъщ бит за този празник. Хората носят череши на гробищата и ги раздават на родственици, другари и непознати, като израз на състрадание и спомен за покойниците. Вярва се, че раздаването на храна и плодове оказва помощ за покоя на душите на умрелите.
Можете да приготвите или купите също всевъзможни храни за подаване - няма прецизни условия какво би трябвало или не би трябвало да съдържат, с изключение на наложителните череши в този ден. Християните се придържат към правилото, че всеки дава от това, което има, а съгласно църковните догми питка, варено жито и вино би трябвало да са включени наложително в подавките.
Вино и Хляб
Освен черешите, на гробовете постоянно се носят и други храни като самун и вино. Те се раздават на присъстващите. Виното символизира кръвта на Христос, а хлябът – неговото тяло, и по този метод се акцентира духовното значение на задушницата.
Добре е в подавките да има разнообразни типове плодове и сладки. На много места поставят и късче колбас или кашкавал.
От подавките се раздават на всички, пристигнали на гроба, а също и на други хора, пристигнали на гробищата, с цел да почетат околните си, даже и те да са непознати.
Когато раздавате от храната казвате: " Вземете за Бог да елементарни … ” и изброявате име или имена. Когато вземате подавка, отговаряте единствено " Бог да елементарни! ”. Когато на Задушница се върви на гробища, не се поздравява с " Добър ден! " или със " Здравей! " Казва се вместо привет " Бог да елементарни! ” и се дава отговор " Бог да елементарни! ”
От подавките се носи и в църквата.
Източник:
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ