Днес е Бабинден - празникът на родилната помощ
Днес е Бабинден. Той е един от огромните национални женски празници, отдаден на " бабите " - дамите, които оказват помощ при раждане, и на младите булки и невести, които са раждали.
Обредността през този ден е подчинена основно на желанието да се засвидетелстват респект и почитание към възрастните дами, които са " бабували " на родилките. По остарял жанр се чества на 21 януари.
Още преди изгрев слънце майките с деца от една до тригодишна възраст отиват на чешмата да налеят прясна вода. В котлето с водата пускат филиз босилек или здравец. Вземат шаблон сапун и една нова забрадка и се насочат към дома на бабата да й " полеят ".
Обредното поливане на бабата-акушерка се прави под плодно дърво в градината, върху дръвника или начело на стълбите. Всяка жена подава на бабата сапуна, полива й вода да се измие и я подарява с пешкира, който е донесла.
Бабата закичва невестата с китка здравец, вързана с " мартеничка " - червен и бял конец. Често при поливането бабата хвърля със шепите си вода нагоре и подскача три пъти, като изрича: " Да рипкат децата и да станат бели и червени! Колкото капки, толкова благодат и здраве! ".
След поливането дамите подаряват бабата с ризи, чорапи, платно, които премятат на дясното й рамо. От своя страна, бабата връзва на дясната ръчичка на децата, които е отродила ( " хванала " ) алено и бяло конче със сребърна монета и също им дава чорапки и ризки.
На обед булките и невестите се събират на празнично пиршество в дома на бабата-акушерка. Всяка жена носи прясна погача, баница, варена или печена кокошка и бъклица с ракия или вино.
Целува ръка на бабата и й подава подноса с храната. Дъщерите и снахите на бабата подреждат дълга и богата софра, към която сядат всички присъстващи.
Започва радостно и буйно угощение, съпроводено с песни, танци и от време на време с прекомерно пиперливи и разюздани закачки и сценки. Често бабата слага към врата си гердан от червени чушки и с керемида кади под полите на дамите, с цел да раждат повече деца. Наричанията и припевките имат в множеството случаи полов алегоричен смисъл.
След обеда на трапезата у бабата стартират да идват и мъжете. Кулминационен миг в обредността съставлява обредното изкъпване на бабата-акушерка в реката или на чешмата.
Мъжете и дамите изнасят бабата на открито и я качват в двуколка или на шейна. Понякога поставят бабата в огромен плетен панер. Мъжете, преоблечени като " волове ", с кожени маски и рога, влачат колата или шейната из селото.
Ако по пътя невестите срещнат мъж, смъкват калпака му и желаят откуп. Шумната тайфа води бабата на реката и там мъжете обръщат двуколката или коша, в който носят старицата. Изкъпват я във водата. Този ритуал е прочут по нашите земи като " влечугане " на бабите. Вечерта на селския площад всички се залавят на общо хоро, с което празничният ден приключва.
Обредността през този ден е подчинена основно на желанието да се засвидетелстват респект и почитание към възрастните дами, които са " бабували " на родилките. По остарял жанр се чества на 21 януари.
Още преди изгрев слънце майките с деца от една до тригодишна възраст отиват на чешмата да налеят прясна вода. В котлето с водата пускат филиз босилек или здравец. Вземат шаблон сапун и една нова забрадка и се насочат към дома на бабата да й " полеят ".
Обредното поливане на бабата-акушерка се прави под плодно дърво в градината, върху дръвника или начело на стълбите. Всяка жена подава на бабата сапуна, полива й вода да се измие и я подарява с пешкира, който е донесла.
Бабата закичва невестата с китка здравец, вързана с " мартеничка " - червен и бял конец. Често при поливането бабата хвърля със шепите си вода нагоре и подскача три пъти, като изрича: " Да рипкат децата и да станат бели и червени! Колкото капки, толкова благодат и здраве! ".
След поливането дамите подаряват бабата с ризи, чорапи, платно, които премятат на дясното й рамо. От своя страна, бабата връзва на дясната ръчичка на децата, които е отродила ( " хванала " ) алено и бяло конче със сребърна монета и също им дава чорапки и ризки.
На обед булките и невестите се събират на празнично пиршество в дома на бабата-акушерка. Всяка жена носи прясна погача, баница, варена или печена кокошка и бъклица с ракия или вино.
Целува ръка на бабата и й подава подноса с храната. Дъщерите и снахите на бабата подреждат дълга и богата софра, към която сядат всички присъстващи.
Започва радостно и буйно угощение, съпроводено с песни, танци и от време на време с прекомерно пиперливи и разюздани закачки и сценки. Често бабата слага към врата си гердан от червени чушки и с керемида кади под полите на дамите, с цел да раждат повече деца. Наричанията и припевките имат в множеството случаи полов алегоричен смисъл.
След обеда на трапезата у бабата стартират да идват и мъжете. Кулминационен миг в обредността съставлява обредното изкъпване на бабата-акушерка в реката или на чешмата.
Мъжете и дамите изнасят бабата на открито и я качват в двуколка или на шейна. Понякога поставят бабата в огромен плетен панер. Мъжете, преоблечени като " волове ", с кожени маски и рога, влачат колата или шейната из селото.
Ако по пътя невестите срещнат мъж, смъкват калпака му и желаят откуп. Шумната тайфа води бабата на реката и там мъжете обръщат двуколката или коша, в който носят старицата. Изкъпват я във водата. Този ритуал е прочут по нашите земи като " влечугане " на бабите. Вечерта на селския площад всички се залавят на общо хоро, с което празничният ден приключва.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ