Светъл празник: Златната ябълка до Асеновград помага на безд...
Днес е Акатистова събота, петата на Великия пост. Тя е наречена Акатистна и се уважава св. Богородица. Акатист е песнопение молитва, при което вярващите стоят прави. Преведена от гръцки, думата значи " не се седи ". Богородичният акатист е от 4 елементи, всяка се чете в първите 4 съботи на поста. В петата събота се чете целият акатист.
Празникът на Златната ябълка
Днес е и празник на чудотворната икона " Св. Богородица - Златната ябълка ".
Иконата се намира в храма " Св. Богородица - Успение " в квартал Горни Воден край Асеновград.
В петия петък от Великия пост в християнските храмове по време на вечерното свещенодействие се пее акатист на Пресвета Богородица. Вярващите стоят прави, откъдето идва и името " акатист ", което в превод от гръцки значи " без сядане ".
Кога се празнува?
Празникът Златна ябълка се празнува на петата събота от Великия пост. Това е локален празник, който е обвързван с чудото, осъществено от Майката Божия посредством нейната свята икона през 1765 година. Това събитие е разказано в „ Синаксар за златната ябълка " от Ананий Клинис, който тогава е бил свещеник на манастира " Св. Кирик и Юлита ". Ето какво написа той:
" В този ден, петата събота на Великия пост, православните отдават акатистна хвалба на пресветата, пречиста, преблагословена Владичица наша Богородица и Приснодева Мария, възпоменание на светата чудотворна икона на Пресвета Богородица, наречена " Благодатна ", която се намира в свещения остарял храм в село Воден. Чрез тая света и чудотворна икона Пресветата Майка, изпросвайки от Христа, ни подарява безбройни плодородни изцеления на телесни и душевни недъзи.
Чудото с неплодната жена
Възпоминава се чудото с неплодната жена, която, като беше закъсняла за празника на плодородната Богородица Дева Мария заради дългия път, не можа да получи блажен самун и като счете това за неприятен знак, ридаеше и се окайваше за своята неплодност. А йереят, като чу рева и риданията на дамата, доста се натъжи.
И като не откри и троха, останала от благословения самун, разбирайки повода за тъгата на дамата, ужас обхвана душата му. Видя тогава старецът (йереят) една ябълка, оставена в подарък пред светата, чудотворна икона " Благодатна Богородица Дева ", взе я и я даде на дамата (неплодната) като благословение, а тя, като одобри ябълката с гореща религия, се успокои.
И не след доста време дамата се оказа сложна. Като се роди рожбата й, от религия и признателност към Божията Майка тя използва доста средства и богато украси светата икона, като даде да изковат една златна ябълка и я подари за спомен на Великата берекет.
Поменете ме и мене всички, които четете и слушате този синаксар, като кажете за мене неверния Ананий Клинис: Бог да го елементарни и помилва! "
Свети Кирик и Юлита
Село Горни Воден, в този момент квартал на Асеновград, се намира по пътя за манастира " Св. Кирик и Юлита ". Селището датира още от II-III век сл. Рождество Христово и тогава е било в рамките на Източната Римска империя.
Мъченици за Христа от този интервал са св. Кирик и майка му св. Юлита, които са потърпевши в 303 година на 15 юли, по времето на Диоклетиановите гонения. По късно в тяхна чест е съграден манастир над селото.
Литийното шествие
Всяка година на Преполовение се прави литийно шествие от храма в Горни Воден до манастира с чудотворната икона на Майката Божия, наречена " Златна Ябълка ", която се уважава за всевъзможни просби, само че най-много от бездетни родители, с цел да се снабдят с рожба. Тази икона датира от началото на XVII век.
Храмът също е от началото на XVII век, като е претърпял и две обновления през 1833 година и през 1896 година, когато е въздигнат в настоящия си тип и размер. Освен огромния храм в Горни Воден има още 11 параклиса, като най-старите от тях са също от XVII век.
Чудото, извършено от Майката Божия с неплодната жена, е станало през 1765 година и е разказано от Ананий Клинис, тогавашния свещеник на манастира " Св. Кирик и Юлита ".
До 1924 година с. Горни Воден е било обитаемо с гръцко население, а храмът до 1906 година е бил зависещ на Константинополската (Вселенската) патриаршия. Наричали селото " Малка Елада ". През 1924 година по съглашението " Моллов Кафадарис " локалното гръцко население бива изселено в Гърция, а тук идват българските бежанци - тракийци и македонци, от Гърция.
След чудото с неплодната жена празникът, отдаден на това събитие се празнува и до през днешния ден на петата събота от Великия пост.
Традицията
Оттогава поражда и традицията чудотворната икона на Божията Майка да се обкичва с венци от ябълки още от Първия петъчен Акатист на Великия пост, когато се чете първата публикация от Богородичния акатист.
Те прeстояват на чудотворната икона до празника, т. е. 5 седмици, и след прочитането на последния - Пети акатист, се раздават на безплодните дами, с цел да се снабдят с рожба.
Вековна е също традицията да се дават и специфични колани на бездетните дами, които те да носят на кръста си, с цел да заченат. Този обред е неповторим, датира от близо два века и е присъщ единствено за този храм в България.
Много са чудесата, осъществени от Божията Майка пред тази нейна чудотворна икона през вековете. Някои от тях са разказани в помениците защитавани в локалния музей. За други съдим по дарените на иконата украси, а за трети и до момента се описват предания.
Спомен за княгиня Евдокия
Едно от тези събития възрастните хора в селото още помнят. То е обвързвано с царското семейство. Княгиня Евдокия, сестрата на цар Борис, преспива в храма през 1934 година и оздравява от дълго мъчеща я болест.
За признателност царят подарява на храма мрамор, с който облицоват пода. Дарява и едно златно енголпие на чудотворната икона, посредством която Майката Божия продължава и в този момент да твори чудеса и да подарява чеда на изгубилите вяра бездетни родители.
Празникът на Златната ябълка
Днес е и празник на чудотворната икона " Св. Богородица - Златната ябълка ".
Иконата се намира в храма " Св. Богородица - Успение " в квартал Горни Воден край Асеновград.
В петия петък от Великия пост в християнските храмове по време на вечерното свещенодействие се пее акатист на Пресвета Богородица. Вярващите стоят прави, откъдето идва и името " акатист ", което в превод от гръцки значи " без сядане ".
Кога се празнува?
Празникът Златна ябълка се празнува на петата събота от Великия пост. Това е локален празник, който е обвързван с чудото, осъществено от Майката Божия посредством нейната свята икона през 1765 година. Това събитие е разказано в „ Синаксар за златната ябълка " от Ананий Клинис, който тогава е бил свещеник на манастира " Св. Кирик и Юлита ". Ето какво написа той:
" В този ден, петата събота на Великия пост, православните отдават акатистна хвалба на пресветата, пречиста, преблагословена Владичица наша Богородица и Приснодева Мария, възпоменание на светата чудотворна икона на Пресвета Богородица, наречена " Благодатна ", която се намира в свещения остарял храм в село Воден. Чрез тая света и чудотворна икона Пресветата Майка, изпросвайки от Христа, ни подарява безбройни плодородни изцеления на телесни и душевни недъзи.
Чудото с неплодната жена
Възпоминава се чудото с неплодната жена, която, като беше закъсняла за празника на плодородната Богородица Дева Мария заради дългия път, не можа да получи блажен самун и като счете това за неприятен знак, ридаеше и се окайваше за своята неплодност. А йереят, като чу рева и риданията на дамата, доста се натъжи.
И като не откри и троха, останала от благословения самун, разбирайки повода за тъгата на дамата, ужас обхвана душата му. Видя тогава старецът (йереят) една ябълка, оставена в подарък пред светата, чудотворна икона " Благодатна Богородица Дева ", взе я и я даде на дамата (неплодната) като благословение, а тя, като одобри ябълката с гореща религия, се успокои.
И не след доста време дамата се оказа сложна. Като се роди рожбата й, от религия и признателност към Божията Майка тя използва доста средства и богато украси светата икона, като даде да изковат една златна ябълка и я подари за спомен на Великата берекет.
Поменете ме и мене всички, които четете и слушате този синаксар, като кажете за мене неверния Ананий Клинис: Бог да го елементарни и помилва! "
Свети Кирик и Юлита
Село Горни Воден, в този момент квартал на Асеновград, се намира по пътя за манастира " Св. Кирик и Юлита ". Селището датира още от II-III век сл. Рождество Христово и тогава е било в рамките на Източната Римска империя.
Мъченици за Христа от този интервал са св. Кирик и майка му св. Юлита, които са потърпевши в 303 година на 15 юли, по времето на Диоклетиановите гонения. По късно в тяхна чест е съграден манастир над селото.
Литийното шествие
Всяка година на Преполовение се прави литийно шествие от храма в Горни Воден до манастира с чудотворната икона на Майката Божия, наречена " Златна Ябълка ", която се уважава за всевъзможни просби, само че най-много от бездетни родители, с цел да се снабдят с рожба. Тази икона датира от началото на XVII век.
Храмът също е от началото на XVII век, като е претърпял и две обновления през 1833 година и през 1896 година, когато е въздигнат в настоящия си тип и размер. Освен огромния храм в Горни Воден има още 11 параклиса, като най-старите от тях са също от XVII век.
Чудото, извършено от Майката Божия с неплодната жена, е станало през 1765 година и е разказано от Ананий Клинис, тогавашния свещеник на манастира " Св. Кирик и Юлита ".
До 1924 година с. Горни Воден е било обитаемо с гръцко население, а храмът до 1906 година е бил зависещ на Константинополската (Вселенската) патриаршия. Наричали селото " Малка Елада ". През 1924 година по съглашението " Моллов Кафадарис " локалното гръцко население бива изселено в Гърция, а тук идват българските бежанци - тракийци и македонци, от Гърция.
След чудото с неплодната жена празникът, отдаден на това събитие се празнува и до през днешния ден на петата събота от Великия пост.
Традицията
Оттогава поражда и традицията чудотворната икона на Божията Майка да се обкичва с венци от ябълки още от Първия петъчен Акатист на Великия пост, когато се чете първата публикация от Богородичния акатист.
Те прeстояват на чудотворната икона до празника, т. е. 5 седмици, и след прочитането на последния - Пети акатист, се раздават на безплодните дами, с цел да се снабдят с рожба.
Вековна е също традицията да се дават и специфични колани на бездетните дами, които те да носят на кръста си, с цел да заченат. Този обред е неповторим, датира от близо два века и е присъщ единствено за този храм в България.
Много са чудесата, осъществени от Божията Майка пред тази нейна чудотворна икона през вековете. Някои от тях са разказани в помениците защитавани в локалния музей. За други съдим по дарените на иконата украси, а за трети и до момента се описват предания.
Спомен за княгиня Евдокия
Едно от тези събития възрастните хора в селото още помнят. То е обвързвано с царското семейство. Княгиня Евдокия, сестрата на цар Борис, преспива в храма през 1934 година и оздравява от дълго мъчеща я болест.
За признателност царят подарява на храма мрамор, с който облицоват пода. Дарява и едно златно енголпие на чудотворната икона, посредством която Майката Божия продължава и в този момент да твори чудеса и да подарява чеда на изгубилите вяра бездетни родители.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ