Денят на жената
Днес е 8 март, Международен ден на дамата . Как стартира всичко.
На 8 март 1908 година по улиците на Манхатън се организира проява на ядосани дами, главно работнички, с претенции за увеличение на заплатите, възстановяване на изискванията на труд и въвеждане на изборни права за дамите.
Две години по-късно, т.е. в 1910 година на Международната конференция на жените-социалистки в Копенхаген е препоръчано денят на дамата да се отбелязва като Международен ден за взаимност с трудещите се дами в битката им за техните права. Сред основателите е и Клара Цеткин, водач на немските леви. В конференцията взимат присъединяване 100 дами от 17 страни.
Първият Международен ден на дамата се организира на 19 март 1911 година в Германия, Австрия, Дания и доста други европейски страни - по предложение на немските дами (през 1848 година, на 19 март пруския крал дава обещание да даде на дамите право на глас и, несъмнено, излъгал). Повече от 30 хиляди души взимат присъединяване в манифестациите. За това събитие написа и Александра Колонтай, която, апропо, е създателка на една от първите книги за Международния ден на дамата. Така до началото на Първата международна война в Европа на 8 март се провеждали митинги и демонстрации на дамите.
В патриархална Англия господстващите мъже дълго време не са признавали празника и той стартира да се отбелязва годишно едвам след Втората международна война.
До 1916 година в Съединени американски щати също не е бил признаван статуса на интернационален празник на тази дата. Отбелязвали са я нередовно, и към края 30-те тя е съвсем забравена. Това е напълно понятно, та в " обичаната " ни " цивилизована " Америка дамите получават равно с мъжете право на глас едвам в 1920 година, по-късно от Русия, 18 години по-късно от Уругвай, и 5 година по-късно от Виетнам.
Официално на държавно равнище 8 Март се отбелязва единствено в Китай и някогашния Съюз на съветските социалистически републики, и това е разбираемо... Но към края на 60-те години с вълната от студентски протести, младежкия митинг, " властта на цветята " и възраждането на феминисткото придвижване, с неговия невъобразим на практика и научен обсег и скандалния радикализъм, празникът е съживен. 8 Март се възражда в Европа със своя автентичен девиз - интернационалната битка за права на дамите. Този ден към този момент стартира да се отбелязва в болшинството западни страни, а в 1975 година е включен в листата с публично приетите от Организация на обединените нации празници.
В България денят се стартира да се отбелязва и като Ден на майката след 1944 година Атеистичният по темперамент тоталитарен режим го постанова, с цел да измести от календара на българите Благовещение (25 март) - християнския празник на майката и дамата. Тенденцията идва от някогашния Съветски съюз, който я постанова в целия Източен блок.
На 8 март 1908 година по улиците на Манхатън се организира проява на ядосани дами, главно работнички, с претенции за увеличение на заплатите, възстановяване на изискванията на труд и въвеждане на изборни права за дамите.
Две години по-късно, т.е. в 1910 година на Международната конференция на жените-социалистки в Копенхаген е препоръчано денят на дамата да се отбелязва като Международен ден за взаимност с трудещите се дами в битката им за техните права. Сред основателите е и Клара Цеткин, водач на немските леви. В конференцията взимат присъединяване 100 дами от 17 страни.
Първият Международен ден на дамата се организира на 19 март 1911 година в Германия, Австрия, Дания и доста други европейски страни - по предложение на немските дами (през 1848 година, на 19 март пруския крал дава обещание да даде на дамите право на глас и, несъмнено, излъгал). Повече от 30 хиляди души взимат присъединяване в манифестациите. За това събитие написа и Александра Колонтай, която, апропо, е създателка на една от първите книги за Международния ден на дамата. Така до началото на Първата международна война в Европа на 8 март се провеждали митинги и демонстрации на дамите.
В патриархална Англия господстващите мъже дълго време не са признавали празника и той стартира да се отбелязва годишно едвам след Втората международна война.
До 1916 година в Съединени американски щати също не е бил признаван статуса на интернационален празник на тази дата. Отбелязвали са я нередовно, и към края 30-те тя е съвсем забравена. Това е напълно понятно, та в " обичаната " ни " цивилизована " Америка дамите получават равно с мъжете право на глас едвам в 1920 година, по-късно от Русия, 18 години по-късно от Уругвай, и 5 година по-късно от Виетнам.
Официално на държавно равнище 8 Март се отбелязва единствено в Китай и някогашния Съюз на съветските социалистически републики, и това е разбираемо... Но към края на 60-те години с вълната от студентски протести, младежкия митинг, " властта на цветята " и възраждането на феминисткото придвижване, с неговия невъобразим на практика и научен обсег и скандалния радикализъм, празникът е съживен. 8 Март се възражда в Европа със своя автентичен девиз - интернационалната битка за права на дамите. Този ден към този момент стартира да се отбелязва в болшинството западни страни, а в 1975 година е включен в листата с публично приетите от Организация на обединените нации празници.
В България денят се стартира да се отбелязва и като Ден на майката след 1944 година Атеистичният по темперамент тоталитарен режим го постанова, с цел да измести от календара на българите Благовещение (25 март) - християнския празник на майката и дамата. Тенденцията идва от някогашния Съветски съюз, който я постанова в целия Източен блок.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ