24 май - Върви, народе възродени!
Днес е 24 май - ден на българската култура, просвета и славянската книжовност. Националният празник се празнува всяка година на 24 май, като се празнува основаването на глаголицата от братята Кирил и Методий, познати още като Солунските братя.
Според църковния календар Денят на Св. св. Кирил и Методий, основали първообраза - Глаголицата - на българската книжовност, която е и славянска книжовност, се празнува на 11 май.
Глаголицата претърпява самобитни промени, до момента в който се оформи в настоящия си тип - кирилица, на която се написа на български, съветски, украински, македонски, сръбски и други езици. Кирилицата е публична писменост в Монголия и в някои републики от някогашния Съветски съюз, а до XIX в. се е употребила и в Румъния.
През 1851 година в Пловдив за първи път се празнуват Св. св. Кирил и Методий. Денят по-късно стартира да чества като Ден на българската култура и просвета и на славянската книжовност. През 1975 година пред Народната библиотека в София е открит паметникът на Светите братя Кирил и Методий.
Кирилицата, която се употребява от близо 11 страни като публична писменост и е банален вид на глаголицата.
Глаголицата е основана от Св. св. Кирил и Методий по време на Първа Българска страна през IX в.
Смята се, че глаголицата е опростена от Св. Климент Охридски, който кръстил новия вид кирилица.
В истинския вид на кирилицата, формиран от св. Климент Охридски, има 44 букви за 44-те звука, за разлика от сегашната българска писменост с 30 букви.
Глаголицата и, затова, кирилицата заимстват система на писмеността от египетски писмени знаци, прото-синайската система за писане и гръцката писменост. Системата за писане и структуриране на думите е композиция от латинската, копстката, арменската, грегорианската и глаголската писмености.
Най-ранният надпис, изписан с кирилица е от 931 година в пещерен манастир покрай с. Крепча в България. Най-ранните ръкописи, изписани с кирилица са „ Книгата на Сава”, датирана сред X и XI в.
Думата „ азбука” поражда от произнасянето на първите две букви от глаголицата – „ А” и „ Б”. По същия метод е конструирана латинската дума „ alphabet” (азбука на англ.) от гръцките букви алфа и бета, първи в гръцката писменост.
Кирилицата се употребява като книжовност и от неславянски езици като казакстански, монголски, осетски, татарски, таджикски и в някои елементи на Аляска.
Кирилицата се видоизменя и опростява неведнъж до момента в който доближи сегашната си форма. Първоначалната кирилска писменост се употребява единствено в остарял църковно-славянски – езикът, на който е изписана църковната литература в Русия и част от Източна Европа.
Кирилицата е третата публична писменост на Европейския съюз. Първата, друга от латинската е гръцката писменост.
Всяка писмен знак в кирилската писменост имала свое име, което значело нещо. Например, А - „ аз” (аз), Б – „ буки” (букви), В – „ веди” (знам), Г – „ глаголи” (думи, говоря), Д – „ добро” (добро, доброта) и така нататък Имената на буквите помагали на учениците по-лесно да запомнят писмеността и реда
Според църковния календар Денят на Св. св. Кирил и Методий, основали първообраза - Глаголицата - на българската книжовност, която е и славянска книжовност, се празнува на 11 май.
Глаголицата претърпява самобитни промени, до момента в който се оформи в настоящия си тип - кирилица, на която се написа на български, съветски, украински, македонски, сръбски и други езици. Кирилицата е публична писменост в Монголия и в някои републики от някогашния Съветски съюз, а до XIX в. се е употребила и в Румъния.
През 1851 година в Пловдив за първи път се празнуват Св. св. Кирил и Методий. Денят по-късно стартира да чества като Ден на българската култура и просвета и на славянската книжовност. През 1975 година пред Народната библиотека в София е открит паметникът на Светите братя Кирил и Методий.
Кирилицата, която се употребява от близо 11 страни като публична писменост и е банален вид на глаголицата.
Глаголицата е основана от Св. св. Кирил и Методий по време на Първа Българска страна през IX в.
Смята се, че глаголицата е опростена от Св. Климент Охридски, който кръстил новия вид кирилица.
В истинския вид на кирилицата, формиран от св. Климент Охридски, има 44 букви за 44-те звука, за разлика от сегашната българска писменост с 30 букви.
Глаголицата и, затова, кирилицата заимстват система на писмеността от египетски писмени знаци, прото-синайската система за писане и гръцката писменост. Системата за писане и структуриране на думите е композиция от латинската, копстката, арменската, грегорианската и глаголската писмености.
Най-ранният надпис, изписан с кирилица е от 931 година в пещерен манастир покрай с. Крепча в България. Най-ранните ръкописи, изписани с кирилица са „ Книгата на Сава”, датирана сред X и XI в.
Думата „ азбука” поражда от произнасянето на първите две букви от глаголицата – „ А” и „ Б”. По същия метод е конструирана латинската дума „ alphabet” (азбука на англ.) от гръцките букви алфа и бета, първи в гръцката писменост.
Кирилицата се употребява като книжовност и от неславянски езици като казакстански, монголски, осетски, татарски, таджикски и в някои елементи на Аляска.
Кирилицата се видоизменя и опростява неведнъж до момента в който доближи сегашната си форма. Първоначалната кирилска писменост се употребява единствено в остарял църковно-славянски – езикът, на който е изписана църковната литература в Русия и част от Източна Европа.
Кирилицата е третата публична писменост на Европейския съюз. Първата, друга от латинската е гръцката писменост.
Всяка писмен знак в кирилската писменост имала свое име, което значело нещо. Например, А - „ аз” (аз), Б – „ буки” (букви), В – „ веди” (знам), Г – „ глаголи” (думи, говоря), Д – „ добро” (добро, доброта) и така нататък Имената на буквите помагали на учениците по-лесно да запомнят писмеността и реда
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ