Днес е 15 септември - ден по-различен от всеки друг

Днес е 15 септември - ден по-различен от всеки различен за родното учебно заведение. Ден, в който учители и възпитаници влязоха в класните стаи с неизпитвани до момента страсти. Не по-малко този ден беше значим и за родителите. И всичко това поради COVID-19. Пандемията наложи нов ред и в образованието, който, по всичко наподобява, че ще е новото обикновено, както у нас, по този начин и в чужбина.

Учители ще отидат на работа с маски или шлемове. Някои ще сложат и ръкавици. Част от тях ще треперят дали някое дете няма да кихне или изкашля в клас. Сега това би трябвало ли да се рапортува на здравната сестра или няма потребност от спомагателен стрес?

Учениците ще се вълнуват да срещнат връстници след толкоз месеци в изолираност. Но дали ще им е елементарно да стоят с маски повече, в сравнение с очакват; да си припомнят непрекъснато, че би трябвало да си дезинфекцират ръце; да не се скупчват дружно, до момента в който си приказват...
Може би някои авансово ще бъдат инструктирани от родителите си със "Стой встрани! ", "Недей да се събираш с другите ", "Стой повече на открито ".

А чудя се ще се престраши ли учителят да се наклони над дребния първокласник, да му хване химикалката в ръка и дружно да изпишат някоя писмен знак или цифра? А дребният първокласник ще прегърне ли учителката си в символ на обвързаност?

И от образованието, и от опазването на здравето към този момент посъветваха родителите да приказват със своите деца, да "сдъвчат " информацията за COVID-19 съгласно възрастта, с цел да ги приготвят за новите правила и условия в учебно заведение. Така че обстановката е деликатна и напрегната и за родителите, които би трябвало да намерят златната среда - да не изплашен прекалено много децата, че има някаква заплаха за здравето, само че и да им обяснят, че има избрани условия, които не трябва да подценяват.

До параноя обаче не трябва да се стига, а просто би трябвало да има едно приобщаване или приспособяване към новостите. Не бива да се прекрачва границата да се дебнат децата между тях кой си носи антибактериален гел в раницата и кой не си мие ръцете...

15 септември носи със себе си особеното. Да се надяваме обаче, че няма да изкриви изцяло престояване в учебното заведение с хрумвания като изолатор за деца със подозрения за болест или чинове, обградени от всички страни с транспарантни защитни прозорчета.

Едно е несъмнено през днешния ден учители и възпитаници ще се вълнуват дружно, ще се тормозят дружно и ще преминат дружно през това предизвикателство.

В началото на пандемията ръкопляскахме на медиците на първа линия.

Днес аплодисментите са за учителите!

На тях се падна за поредна година им се постанова да се приспособят към новостите, към десетките условия към тях.

Аплодисменти и за децата!

Малки или огромни - те живеят в извънредно забавно време с значително провокации.

В дни, в които се ускорява обществената отдалеченост, а доста родители упорстват да оставят децата си да учат отдалечено, в действителност на децата им е по-необходимо повече от всеки път да имат вяра, че учебното заведение е техен съдружник, а не зложелател. В дни, в които има всеобщо неодобрение и митинги против нововъведените ограничения, не трябва да настройва учениците против учебното заведение.

Защото учителстването е магия, изключително, в случай че учителят откри общ език с учениците. Да даваш познания е приоритет за преподавателите и тяхната роля в този миг не трябва да се подценява. Старанието им също. А на децата в сегашната обстановка са нужни престижи.

15 септември е ден, в който всички в клас ще напишат нова история. Но и ден за равносметка.