Двуглавият орел
Днес двуглавият орел най-често се асоциира като знак на Руската федерация – само че, по принцип, двуглавите орли в разнообразни родови и държавни гербове надалеч не са редки.
Още през XIII-ти век те се появяват в емблемите на Савойските и Вюрцбургските графове, върху баварските монети, познати са още в хералдиката на Холандия и балканските страни.
В началото на ХV-ти век император Сигизмунд I слага двуглавия орел в герба на Свещената Римска империя, а след нейното дефинитивно унищожаване през 1806 година този знак се трансформира в герб на Австрия (до 1919 г.). Сега Сърбия и Албания също имат двуглав орел в гербовете си.
Той е включен до ден-днешен и в гербовете на потомците на византийските императори. Въобще, всички двуглави орли без изключение водят родословието си от своя византийски прародител.
Как двуглавият орел се появил във Византия? През 326 година императорът на Римската империя Константин Велики взел двуглавия орел за собствен персонален знак. През 330 година той трансферира столицата на империята в Константинопол, а оттова и орелът с две глави се трансформира в общоримска емблема, символизирайки Източната и Западната част на империята. След като Западната Римска империя прекратила своето битие през 476 година двуглавият орел останал герб на Византия.
Но, по принцип, към най-първоначалната поява на двуглавия орел като знак към момента има много неясноти. Известно е да вземем за пример, че той бил изобразяван в страната на хетите, противник на Древен Египет. Срещал се измежду разнообразни племенни и държавни формирания в Мала Азия през второто хилядолетие преди Христа.
През VI в. прочие Хр., както свидетелстват археолозите двуглав орел е откриван в разкопки на територията на Мидия, източно от бившето хетско царство.
През 1472 година последната княгиня на изчезналата в 1453 година Византия – София Палеолог, се омъжила за Великия московски княз Иван ІІІ. Като завещание тя донесла в Русия античната емблема на Византийската империя – двуглавия орел. Великата православна империя като че ли предавала щафетата на също православната, формираща се тогава огромна съветска нация.
София Палеолог е баба на първия съветски цар – Иван ІV Грозни. Но фигурата на самия Иван III Василевич, който приключил обединяването на съветските земи в една страна, до-днешен си остава недооценена от историците. А за своята ера той бил съпоставим по мащаб на резултатите от своята активност с Петър Велики. Едно от най-славните каузи на Иван III била съветската безкръвна победа над татарите през 1480 година след известното „ стояние на река Угра “ – когато татарите не посмяват да влязат в борба с съветската войска и безславно побягват в своите степи. Пълното юридическо и фактическо освобождение на Русия от остатъците на зависимостта от Златната орда било белязано с появяването на византийския, а в този момент към този момент съветски, двуглав орел върху кремълската Спаска кула.
През 1497 година двуглавият орел се появил публично върху двустранния боен щемпел на Русия. На лицевата му страна бил гербът на Московското княжество – конникът, убиващ дракон (официално наименуван „ Свети Георги “ през 1730 г.), а на противоположната страна – византийският знак.
В продължение на съвсем петстотин години обликът на орела върху съветския герб се трансформирал няколко пъти. На печатите той траял да се употребява до октомврйския прелом през 1917 година Орлите от Кремълските кули били снети през 1935 година
На 30 ноември 1993 година с декрет на президента на Руската федерация Б. Н. Елцин двуглавият орел още веднъж бил върнат върху държавния герб.
Византийската империя била евразийска страна – в нея живеели гърци, арменци, евреи, славяни и други нации. Орелът в нейния герб с двете си глави, гледащи към Запада и Изтока, символизирал единството на тези два правилото. По този метод тази емблема била извънредно подобаваща за Русия, която постоянно била многонационална страна, сплотяваща под една емблема нации на Европа и Азия.
Така двуглавият орел се трансформирал в знак на историческата последователност в православните културни и държавни обичаи.
