Как са спали предците ни
Днес добре знаем, че се нуждаем от задоволително сън, с цел да действаме вярно и с цел да бъдем здрави. Всички сме чували, че оптималното време, което трябва да прекараме в сън всяко денонощие, е осем часа. Но дали постоянно е било по този начин и дали преди няколко века хората също са спали по цяла нощ?
Роджър Екирх, академични професор в катедрата по история на Virginia Tech, също в началото счита, че сънят е биологична константа. Но до момента в който изследва нощния живот в прединдустриална Европа и Америка, той открива първото доказателство, че много хора са спали на сегменти - първи сън и втори сън с спиране от няколко часа сред тях, с цел да вършат секс, да се молят, да ядат, да си приказват и да си пият медикаментите.
Първото споменаване на двуфазния сън, което Екирх открива, е в юридически документ от 1697 година Впоследствие попада и на голям брой препратки към " първия " и " втория " сън в дневници, медицински текстове, литературни творби и молитвени книги.
Лекарски справочник от XVI век във Франция поучава двойките, че най-хубавото време за забременяване не е в края на дълъг ден, а " след първия сън ". В началото на XIX век обаче първият сън стартира да става по-дълъг за сметка на втория, открива Екирх. Увеличава се и междинният интервал на бодрост.
Това са модели на сън, непознати на актуалния човек. А практиката да се спи цяла нощ в действителност се е наложила единствено преди няколкостотин години. Тя е обвързвана най-много с всеобщото електрифициране на жилищата и индустриалната гражданска война, както и с капиталистическото виждане, че сънят е за слабаците.
Въпреки това, прединдустриалният живот не е бил умерено време, в което нашите предшественици постоянно са били добре отпочинали и без проблеми със съня. Но съгласно учени като Саша Хендли, професор по история в Университета на Манчестър, животът преди електрическото е бил " златната ера " за съня.
От нея са открити редица препоръки и наръчници какъв брой време би трябвало да се спи, в каква поза и по какъв начин да подпомогнем качествения сън. Още тогава се обръща внимание на връзката сред съня и страстите, както и сред съня и храненето, и здравето на стомаха. Лекарите да вземем за пример поучават първо да се спи на дясната страна, преди да се обърнем на лявата страна през втората половина на нощта.
Експерименти в лабораторни условия в Оксфордския университет демонстрират, че когато на хората се даде опция да спят по-дълго, сънят им може да стане двуфазен или даже многофазен, потвърждавайки това, което Екирх открива в историческите записи, предава CNN.
Може да си създадем и извода, че прекъснатият сън се е възприемал като по-малък проблем в предишното, в сравнение с през днешния ден, в съвремието, когато визиите ни за качествена отмора са да спим непробудно в продължение на осем часа. А събуждането през нощта не наложително значи завършек на съня, макар че през днешния ден ни провокира мощна тревога и незабавно си слагаме диагноза бодърствуване.
Според откриватели, това може да е просто връщане към времето, в което хората са имали повече време за спане - даже и не едновременно. Ако се събудим през нощта, сънят евентуално ще се върне, в случай че не се намесят разсейващи фактори, като обществените мрежи да вземем за пример.
Експерти по съня препоръчат да станем от леглото и да се заемем с някаква релаксираща активност на едва осветяване. " Индивидуалният сън при хората е толкоз изменчив. Дадена цифра не пасва на всички. Не би трябвало да се притеснявате за типа сън, който получавате ", успокоява ни Ръсел Фостър, професор по циркадна невронаука в Оксфордския университет.
Роджър Екирх, академични професор в катедрата по история на Virginia Tech, също в началото счита, че сънят е биологична константа. Но до момента в който изследва нощния живот в прединдустриална Европа и Америка, той открива първото доказателство, че много хора са спали на сегменти - първи сън и втори сън с спиране от няколко часа сред тях, с цел да вършат секс, да се молят, да ядат, да си приказват и да си пият медикаментите.
Първото споменаване на двуфазния сън, което Екирх открива, е в юридически документ от 1697 година Впоследствие попада и на голям брой препратки към " първия " и " втория " сън в дневници, медицински текстове, литературни творби и молитвени книги.
Лекарски справочник от XVI век във Франция поучава двойките, че най-хубавото време за забременяване не е в края на дълъг ден, а " след първия сън ". В началото на XIX век обаче първият сън стартира да става по-дълъг за сметка на втория, открива Екирх. Увеличава се и междинният интервал на бодрост.
Това са модели на сън, непознати на актуалния човек. А практиката да се спи цяла нощ в действителност се е наложила единствено преди няколкостотин години. Тя е обвързвана най-много с всеобщото електрифициране на жилищата и индустриалната гражданска война, както и с капиталистическото виждане, че сънят е за слабаците.
Въпреки това, прединдустриалният живот не е бил умерено време, в което нашите предшественици постоянно са били добре отпочинали и без проблеми със съня. Но съгласно учени като Саша Хендли, професор по история в Университета на Манчестър, животът преди електрическото е бил " златната ера " за съня.
От нея са открити редица препоръки и наръчници какъв брой време би трябвало да се спи, в каква поза и по какъв начин да подпомогнем качествения сън. Още тогава се обръща внимание на връзката сред съня и страстите, както и сред съня и храненето, и здравето на стомаха. Лекарите да вземем за пример поучават първо да се спи на дясната страна, преди да се обърнем на лявата страна през втората половина на нощта.
Експерименти в лабораторни условия в Оксфордския университет демонстрират, че когато на хората се даде опция да спят по-дълго, сънят им може да стане двуфазен или даже многофазен, потвърждавайки това, което Екирх открива в историческите записи, предава CNN.
Може да си създадем и извода, че прекъснатият сън се е възприемал като по-малък проблем в предишното, в сравнение с през днешния ден, в съвремието, когато визиите ни за качествена отмора са да спим непробудно в продължение на осем часа. А събуждането през нощта не наложително значи завършек на съня, макар че през днешния ден ни провокира мощна тревога и незабавно си слагаме диагноза бодърствуване.
Според откриватели, това може да е просто връщане към времето, в което хората са имали повече време за спане - даже и не едновременно. Ако се събудим през нощта, сънят евентуално ще се върне, в случай че не се намесят разсейващи фактори, като обществените мрежи да вземем за пример.
Експерти по съня препоръчат да станем от леглото и да се заемем с някаква релаксираща активност на едва осветяване. " Индивидуалният сън при хората е толкоз изменчив. Дадена цифра не пасва на всички. Не би трябвало да се притеснявате за типа сън, който получавате ", успокоява ни Ръсел Фостър, професор по циркадна невронаука в Оксфордския университет.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ




