Коледни пости - Ден 14: Героите заслужават награда. Най- трудните битки са със самия себе си.
Днес, ден 14, е мотив за дребен празник и на драго сърце си правя подарък един чудноват постен, само че доста какаов, сладкиш. Рецептата можете след това да си. Сега като постим, не значи да се лишим от скъпото какао!
Поводът за празник може да не наподобява нещо кой знае какво, само че за мен значи доста. Снощи бях на едно събиране с хора, част от които познавам добре, друга част – не чак толкоз. И единствено един или двама знаеха въобще за постенето и цялата история към него. Та на масата имаше авансово поръчана храна, която несъмнено, не беше въобще и на милиметър от постното или даже здравословното – пържени неща, полуфабрикатени пилешки и картофени творби. Меснати дреболии и хапки. Това не ме впечатли изключително, нормално в бар&динър заведенията това се харесва най- доста. Но не за това става дума толкоз.
Още със сядането ми на масата се подметна тематиката, и то от непосредствен, по какъв начин аз заговявам и за какво въобще го върша. И тази ненужна за мотива, за който се бяхме събрали, имитация „ повлече крайник ” на цяла вълна от внимание. „ Ама за какво? ”, „ Чак толкоз ли си религиозна? ”, „ И какво, мръвки не ядеш и сирене също? ”, „ Ами той поста и за леглото се отнася и там ли постиш? ”. Всякакви такива реплики, които ме засипаха от всички страни.
Не имам вяра да има човек, който обича да бъде нападан. Казвам точно " нападан ", тъй като никой не ме попита с интерес, какво въпреки всичко хапвам, има ли вкусни неща в поста, по какъв начин се усещам физически даже, въобще чисто ученолюбие и предпочитание да вникнеш, а не незабавно да отхвърлиш, единствено тъй като не го разбираш. И да си призная за миг бях мощно изкушена да извадя и аз бойната брадва на острия ми език и да почна наред.
Но! Казвам си аз: " Защо да го върша? " Защо да се гневя на всички тях, единствено тъй като не желаят да ме схванат, а в противен случай – пробват се да ме разубедят и даже да се надсмеят. И замълчах просто. Тогава те се развихриха. Вече ме досмешава, като си спомня. Напомних аз най-после, защо сме се събрали – трябваше да организираме едно културно мероприятие и да се обсъдят в действителност доста по– значими тематики, в сравнение с е постенето на моята персона.
Странно беше всичко това, скоро тематиката към този момент не беше забавна, може би тъй като и не понечих да се пазя, и се заловихме за работа. Но значимото за мен беше лекотата с която се отхвърлих от гнева си. В смисъл подобен, че нормално " не си оставям магарето в калта ", както се споделя, и не съм оставала длъжна на никой за остри реплики, щом чувствам, че съм права и би трябвало да пазя нещо. А в този момент просто замълчах и би трябвало да призная на моменти се забавлявах. И въпреки и тази идея да имаше потребност от отбрана, аз се отхвърлих от нея. Защото е безсмислено да увещавам 10 индивида по едно и също време, които очевидно са предубедени и тъй като мотивът да се съберем не беше този, а един подобен спор би опорочило всичко.
Промяната за мен беше голяма, тъй като устата ми от време на време в действителност е огромна и в персонален проект произнасям доста ненужни думи, за които след това си давам сметка, че са наранявали даже.
“Може тъкмо в поддаването на гнева е разковничето. ”
Ако нечии думи провокират яд в нас, първият подтик е да му се поддадем.Пак от горделивост. И гневът самичък по себе си завихря гневни спирали от човек на човек, до момента в който най-после не задълбае до в действителност мъчителните думи, които единствено най- околните намираме едни за други. Които нараняват най- мощно. И с всяка гневна реакция, стигаме все по- във вътрешността и във вътрешността в територии, които би трябвало да останат непознати за хора, които се обичат.
“Ако не се поддадем и избягаме от гнева, потърсим друга дума, спокойна, неутрална, може би просто не отвърнем нищо, това няма да е симптом на уязвимост. Точно противоположното. ”
Tова демонстрира силата, с която сме превъзмогнали гневливото дяволче, нашепващо на ушенце: „ върни си ги в този момент, хайде, би трябвало последната дума да е твоята ” И в случай че го послушаме тази последна дума ще е зла. И след това всички съжаляваме за казаното.
Така в моите очи изцяло заслужих този сладкиш и го споделям с вас и следобедното си кафе. Не пропускайте да се самонаграждавате за някоя вътрешна победа, въпреки единствено вие да си знаете, каква борба сте водили. Тези битки са в действителност героични, а премията е повече от заслужена.
Ако желаете да наблюдавате дружно с мен Коледните ми пости ден по ден,
Поводът за празник може да не наподобява нещо кой знае какво, само че за мен значи доста. Снощи бях на едно събиране с хора, част от които познавам добре, друга част – не чак толкоз. И единствено един или двама знаеха въобще за постенето и цялата история към него. Та на масата имаше авансово поръчана храна, която несъмнено, не беше въобще и на милиметър от постното или даже здравословното – пържени неща, полуфабрикатени пилешки и картофени творби. Меснати дреболии и хапки. Това не ме впечатли изключително, нормално в бар&динър заведенията това се харесва най- доста. Но не за това става дума толкоз.
Още със сядането ми на масата се подметна тематиката, и то от непосредствен, по какъв начин аз заговявам и за какво въобще го върша. И тази ненужна за мотива, за който се бяхме събрали, имитация „ повлече крайник ” на цяла вълна от внимание. „ Ама за какво? ”, „ Чак толкоз ли си религиозна? ”, „ И какво, мръвки не ядеш и сирене също? ”, „ Ами той поста и за леглото се отнася и там ли постиш? ”. Всякакви такива реплики, които ме засипаха от всички страни.
Не имам вяра да има човек, който обича да бъде нападан. Казвам точно " нападан ", тъй като никой не ме попита с интерес, какво въпреки всичко хапвам, има ли вкусни неща в поста, по какъв начин се усещам физически даже, въобще чисто ученолюбие и предпочитание да вникнеш, а не незабавно да отхвърлиш, единствено тъй като не го разбираш. И да си призная за миг бях мощно изкушена да извадя и аз бойната брадва на острия ми език и да почна наред.
Но! Казвам си аз: " Защо да го върша? " Защо да се гневя на всички тях, единствено тъй като не желаят да ме схванат, а в противен случай – пробват се да ме разубедят и даже да се надсмеят. И замълчах просто. Тогава те се развихриха. Вече ме досмешава, като си спомня. Напомних аз най-после, защо сме се събрали – трябваше да организираме едно културно мероприятие и да се обсъдят в действителност доста по– значими тематики, в сравнение с е постенето на моята персона.
Странно беше всичко това, скоро тематиката към този момент не беше забавна, може би тъй като и не понечих да се пазя, и се заловихме за работа. Но значимото за мен беше лекотата с която се отхвърлих от гнева си. В смисъл подобен, че нормално " не си оставям магарето в калта ", както се споделя, и не съм оставала длъжна на никой за остри реплики, щом чувствам, че съм права и би трябвало да пазя нещо. А в този момент просто замълчах и би трябвало да призная на моменти се забавлявах. И въпреки и тази идея да имаше потребност от отбрана, аз се отхвърлих от нея. Защото е безсмислено да увещавам 10 индивида по едно и също време, които очевидно са предубедени и тъй като мотивът да се съберем не беше този, а един подобен спор би опорочило всичко.
Промяната за мен беше голяма, тъй като устата ми от време на време в действителност е огромна и в персонален проект произнасям доста ненужни думи, за които след това си давам сметка, че са наранявали даже.
“Може тъкмо в поддаването на гнева е разковничето. ”
Ако нечии думи провокират яд в нас, първият подтик е да му се поддадем.Пак от горделивост. И гневът самичък по себе си завихря гневни спирали от човек на човек, до момента в който най-после не задълбае до в действителност мъчителните думи, които единствено най- околните намираме едни за други. Които нараняват най- мощно. И с всяка гневна реакция, стигаме все по- във вътрешността и във вътрешността в територии, които би трябвало да останат непознати за хора, които се обичат.
“Ако не се поддадем и избягаме от гнева, потърсим друга дума, спокойна, неутрална, може би просто не отвърнем нищо, това няма да е симптом на уязвимост. Точно противоположното. ”
Tова демонстрира силата, с която сме превъзмогнали гневливото дяволче, нашепващо на ушенце: „ върни си ги в този момент, хайде, би трябвало последната дума да е твоята ” И в случай че го послушаме тази последна дума ще е зла. И след това всички съжаляваме за казаното.
Така в моите очи изцяло заслужих този сладкиш и го споделям с вас и следобедното си кафе. Не пропускайте да се самонаграждавате за някоя вътрешна победа, въпреки единствено вие да си знаете, каква борба сте водили. Тези битки са в действителност героични, а премията е повече от заслужена.
Ако желаете да наблюдавате дружно с мен Коледните ми пости ден по ден,
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ