1 ноември - Ден на народните будители
Днес честваме Деня на националните будители.
Празникът е отдаден на делото на книжовниците, просветителите, борците за национално избавление, съхранили през вековете духовните полезности на нацията.
Началото на празника е сложено още през 1909 година в Пловдив, а през 1922 година Народното събрание го афишира за формален ден на " всички заслужили българи ". Идеята идва от министъра на просвещението Стоян Омарчевски и държавното управление на Александър Стамболийски. Те избират 1 ноември - денят на свети Иван Рилски, считан за първия български будител - духовник, отдал живота си на вярата, добротата и духовното подсилване на народа.
С времето към образеца на светеца се подреждат имената на Паисий Хилендарски, написал " История славянобългарска " ; Софроний Врачански- създател на първата печатна книга на новобългарски език; апостолът на свободата Васил Левски и поетът-революционер Христо Ботев; Петър Берон и Васил Априлов- основоположници на новото обучение, и доста други. Тези светли персони са " пробуждали " сънародниците ни всеки по собствен метод - с перо, религия или оръжие. Така, с просвета и познание будителите градят основите на съвременна България, вдъхвайки самочувствие и обич към родината.
С декрет 23 от 3 февруари 1923 година на цар Борис Трети 1 ноември е избран за празник в памет на заслужилите българи.
От 1945 година празникът е анулиран и след дълго спиране от 1992 година се възобновява традицията да честваме Деня на националните будители.
Днес той се трансформира освен в респект към предишното, само че и в увещание за потребността от нови будители - учители, учени, публицисти, създатели и всеки, който със своя труд и добрина оказва помощ на обществото да върви напред.
В цялата страна през днешния ден ще се проведат тържества, учебни празници, концерти и възпоменателни церемонии, отдадени на делото на българските просветители. На този ден доста учебни заведения и институции провеждат начинания, които предизвикват любовта към книгите, образованието и духовните полезности.
Празникът е отдаден на делото на книжовниците, просветителите, борците за национално избавление, съхранили през вековете духовните полезности на нацията.
Началото на празника е сложено още през 1909 година в Пловдив, а през 1922 година Народното събрание го афишира за формален ден на " всички заслужили българи ". Идеята идва от министъра на просвещението Стоян Омарчевски и държавното управление на Александър Стамболийски. Те избират 1 ноември - денят на свети Иван Рилски, считан за първия български будител - духовник, отдал живота си на вярата, добротата и духовното подсилване на народа.
С времето към образеца на светеца се подреждат имената на Паисий Хилендарски, написал " История славянобългарска " ; Софроний Врачански- създател на първата печатна книга на новобългарски език; апостолът на свободата Васил Левски и поетът-революционер Христо Ботев; Петър Берон и Васил Априлов- основоположници на новото обучение, и доста други. Тези светли персони са " пробуждали " сънародниците ни всеки по собствен метод - с перо, религия или оръжие. Така, с просвета и познание будителите градят основите на съвременна България, вдъхвайки самочувствие и обич към родината.
С декрет 23 от 3 февруари 1923 година на цар Борис Трети 1 ноември е избран за празник в памет на заслужилите българи.
От 1945 година празникът е анулиран и след дълго спиране от 1992 година се възобновява традицията да честваме Деня на националните будители.
Днес той се трансформира освен в респект към предишното, само че и в увещание за потребността от нови будители - учители, учени, публицисти, създатели и всеки, който със своя труд и добрина оказва помощ на обществото да върви напред.
В цялата страна през днешния ден ще се проведат тържества, учебни празници, концерти и възпоменателни церемонии, отдадени на делото на българските просветители. На този ден доста учебни заведения и институции провеждат начинания, които предизвикват любовта към книгите, образованието и духовните полезности.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ