На този ден: Зависимостта ми е позната, а независимостта - съмнителна
Днес честваме Ден на независимостта, която княз Фердинанд афишира във Велико Търново през 1908 т. Прекрасен, хубав акт, оцветен с великолепие – една нация да разгласи своята самостоятелност! Има драматизъм и историчност в един подобен акт.
Както постоянно се случва в историята и в живота, независимостта е акт, който има стойност като държавна и политическа воля, само че за елементарните хора е мъчно смилаемо разбиране. Думите на учените на учените, тържествеността на момента, който по някакъв неестествен метод се пробват да възпроизведат политиците в речите и изявленията на 22 септември може да реализират възвишеност и даже патетика, само че са надалеч от действителността, такава, каквато хората живеят.
Имам свои подозрения по отношение на българската самостоятелност. Сигурно съм неприятен родолюбец, само че мисля, че епизодите от историята ни, почтени за горделивост, не са толкоз доста, колкото се опитваме да ги изкараме.
Но по-важна е проекцията през днешния ден. Миналогодишните митинги демонстрираха, че над 80% от българите желаят властта на ГЕРБ и Борисов да се разкара. Не стана, упорстваха до дъно, а през днешния ден претендират още веднъж за доминиране. Чрез ЗАВИСИМОСТ на хиляди „ калинки “, заселени в институциите. По-лесно е да се разбие Китайската стена, в сравнение с да се извадят „ калинките “ от властовите им гнезда. Нима не съм/сме подвластни от тях всеки ден? Идете в която и да е администрация и ще се сблъскате с високомерието, грубостта и презрението им. Това е тип взаимозависимост, за която не намираме сили да отхвърлим.
За каква самостоятелност приказваме, когато на битово равнище всеки е плебей на дома, който изплащаш десетилетия, на колата, на домашните уреди, които един по един се скапват или излизат от строя. Тотална е зависимостта ни от здравната система, данъчната, стопанската система, местоработата, началството, кефа на някой прокурор, нерядко от специалността ни. Зависими сме от презряните пари, тъй като те поддържат живота и му дават/отнемат качество.
Със здрави вериги са ни закопчали политиците посредством одобряваните от тях закони и правила, които въздействат на фантазиите, концепциите и желанията ни.
От 7,00 часа тази заран за час единствено чух от главните малките екрани най-малко потдесетина пъти „ Честит празник “. Празник? Не чувствам неспокойствие, почтено.
Немалко българи знаят повече за Деня на независимостта в Съединени американски щати и декларацията на Томас Джеферсън за отменяне властта на Англия. Не е неприятно само че не ме топли.
Чувствата ми са ориентирани към това, че все не можем да се оправим с вътрешните си зависимости. Тези комплекси ни вършат подвластни по един противен метод. От Брюксел, Вашингтон, Москва, Берлин, Анкара - макар тържествените слова по празници, свързани с историята ни. И другите страни са подвластни, само че съумяват да запазят повече достолепие и национална независимост. Не случихме на управници, а последният, за кото се сещам ни принуди да се срамим освен от него, само че и от себе си, че сме го позволили.
Ами зависимостта от чалгата, неграмотността, алчността, корупцията? Това е иго! Зивисимостите от възприятията, алкохола, огромния град, автомагистралите, купонясването, хазарта, съседите, катаджията – какво е това? Свобода? Навличането на потури и калпаци, размахването на саби и пищови и къпането в реката на Йордановден – това не е мощ и самостоятелност – комплекси е. О, свещена елементарност! – възкликнал Ян Хус. Помните ли мотива? Когато палачът не съумял да разпали кладата, на която трябвало да бъде изгорял философът-реформатор, една стара женица се втурнала и хвърлила няколко сухи съчки. А Хус цялостен живот защитавал точно такива като нея…
Доста разхвърляни са мислите ми, само че не диря пълнота и нямам искания за точност.
За мен тази дата има и друго значение. На този ден преди години бях атакуван от немаскирани биячи, които ме смляха. Оцелях с помощта на медиците във ВМА. Вече 13 години причинителите са (не)известни. Защото не се откриха НЕЗАВИСИМИ проверяващи и прокурори да посочат причинителите и поръчителите, чиито следи водят към триъгълника на властта. Разговарял съм с основен прокурор, министър председател, шефове на служби, опитни криминалисти – множеството са наясно от кое място е пристигнала поръчката и кой е приключил „ работата “. Но…
Лично е, да. Но белким независимостта не е персонално чувство? Нима не е положение на духа, което човек самичък би трябвало да пожелае да реализира? Сигурно е невероятно, както е споделил Марк Антоний, само че пътят може би си коства. „ Може би “, тъй като се съмнявам…
Не ми говорете за самостоятелност, тъй като всички вие сте подвластни, както и аз. А тези във властта най-вече. Висоцки беше споделил, че не знае дали е самоуверен, тъй като не е бил на война. Мисля, че бърка: той бе на война, беше самоуверен и я завоюва. Аз повеждам борби – оправдани, комплицирани, наивни, - само че съм надалеч още от смелостта. И съм подвластен от компромисите, които върша по пътя към персоналната си… самостоятелност.
Стана малко комплицирано. Ако вие вярвате, че сте самостоятелни и свободни – няма да ви преча. Готов съм даже да ви завидя, само че ми се коства, че няма да се наложи…
Огнян Стефанов
Както постоянно се случва в историята и в живота, независимостта е акт, който има стойност като държавна и политическа воля, само че за елементарните хора е мъчно смилаемо разбиране. Думите на учените на учените, тържествеността на момента, който по някакъв неестествен метод се пробват да възпроизведат политиците в речите и изявленията на 22 септември може да реализират възвишеност и даже патетика, само че са надалеч от действителността, такава, каквато хората живеят.
Имам свои подозрения по отношение на българската самостоятелност. Сигурно съм неприятен родолюбец, само че мисля, че епизодите от историята ни, почтени за горделивост, не са толкоз доста, колкото се опитваме да ги изкараме.
Но по-важна е проекцията през днешния ден. Миналогодишните митинги демонстрираха, че над 80% от българите желаят властта на ГЕРБ и Борисов да се разкара. Не стана, упорстваха до дъно, а през днешния ден претендират още веднъж за доминиране. Чрез ЗАВИСИМОСТ на хиляди „ калинки “, заселени в институциите. По-лесно е да се разбие Китайската стена, в сравнение с да се извадят „ калинките “ от властовите им гнезда. Нима не съм/сме подвластни от тях всеки ден? Идете в която и да е администрация и ще се сблъскате с високомерието, грубостта и презрението им. Това е тип взаимозависимост, за която не намираме сили да отхвърлим.
За каква самостоятелност приказваме, когато на битово равнище всеки е плебей на дома, който изплащаш десетилетия, на колата, на домашните уреди, които един по един се скапват или излизат от строя. Тотална е зависимостта ни от здравната система, данъчната, стопанската система, местоработата, началството, кефа на някой прокурор, нерядко от специалността ни. Зависими сме от презряните пари, тъй като те поддържат живота и му дават/отнемат качество.
Със здрави вериги са ни закопчали политиците посредством одобряваните от тях закони и правила, които въздействат на фантазиите, концепциите и желанията ни.
От 7,00 часа тази заран за час единствено чух от главните малките екрани най-малко потдесетина пъти „ Честит празник “. Празник? Не чувствам неспокойствие, почтено.
Немалко българи знаят повече за Деня на независимостта в Съединени американски щати и декларацията на Томас Джеферсън за отменяне властта на Англия. Не е неприятно само че не ме топли.
Чувствата ми са ориентирани към това, че все не можем да се оправим с вътрешните си зависимости. Тези комплекси ни вършат подвластни по един противен метод. От Брюксел, Вашингтон, Москва, Берлин, Анкара - макар тържествените слова по празници, свързани с историята ни. И другите страни са подвластни, само че съумяват да запазят повече достолепие и национална независимост. Не случихме на управници, а последният, за кото се сещам ни принуди да се срамим освен от него, само че и от себе си, че сме го позволили.
Ами зависимостта от чалгата, неграмотността, алчността, корупцията? Това е иго! Зивисимостите от възприятията, алкохола, огромния град, автомагистралите, купонясването, хазарта, съседите, катаджията – какво е това? Свобода? Навличането на потури и калпаци, размахването на саби и пищови и къпането в реката на Йордановден – това не е мощ и самостоятелност – комплекси е. О, свещена елементарност! – възкликнал Ян Хус. Помните ли мотива? Когато палачът не съумял да разпали кладата, на която трябвало да бъде изгорял философът-реформатор, една стара женица се втурнала и хвърлила няколко сухи съчки. А Хус цялостен живот защитавал точно такива като нея…
Доста разхвърляни са мислите ми, само че не диря пълнота и нямам искания за точност.
За мен тази дата има и друго значение. На този ден преди години бях атакуван от немаскирани биячи, които ме смляха. Оцелях с помощта на медиците във ВМА. Вече 13 години причинителите са (не)известни. Защото не се откриха НЕЗАВИСИМИ проверяващи и прокурори да посочат причинителите и поръчителите, чиито следи водят към триъгълника на властта. Разговарял съм с основен прокурор, министър председател, шефове на служби, опитни криминалисти – множеството са наясно от кое място е пристигнала поръчката и кой е приключил „ работата “. Но…
Лично е, да. Но белким независимостта не е персонално чувство? Нима не е положение на духа, което човек самичък би трябвало да пожелае да реализира? Сигурно е невероятно, както е споделил Марк Антоний, само че пътят може би си коства. „ Може би “, тъй като се съмнявам…
Не ми говорете за самостоятелност, тъй като всички вие сте подвластни, както и аз. А тези във властта най-вече. Висоцки беше споделил, че не знае дали е самоуверен, тъй като не е бил на война. Мисля, че бърка: той бе на война, беше самоуверен и я завоюва. Аз повеждам борби – оправдани, комплицирани, наивни, - само че съм надалеч още от смелостта. И съм подвластен от компромисите, които върша по пътя към персоналната си… самостоятелност.
Стана малко комплицирано. Ако вие вярвате, че сте самостоятелни и свободни – няма да ви преча. Готов съм даже да ви завидя, само че ми се коства, че няма да се наложи…
Огнян Стефанов
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ