Днес бях в МОЛРусе. Докато чаках на една пейка, очите

Днес бях в МОЛРусе. Докато чаках на една скамейка, очите ми съзряха тази жена! Простовато облечена със гуменки и тези плетените терлици, спомняте си ги нали? Всеки път като ходехте на село, баба ви ги даваше и ви ставаше едно топло, освен на краката, а и на душата! Разплаках се, не тъй като ми стана мъчително за женицата, а тъй като видях своята сиротна майка или баба след време! Догоних я, тя се спря и ме погледна с най-дълбоките небесно-сини очи на света! За Бога, тя беше самичък самичка, без пари и без да има какво да яде! Сетих се незабавно какъв брой пари харчим за нелепости, а тази баба нямаше какво да вечеря!

Жал ми е, жалост ми е, че хората с благоприятни условия парадират с разточителен живот, само че те нямат най-важното качество….човечност!

Съжалявам, в случай че наскърбявам съсловието от заможни хора, само че в живота си съм научена да споделям истината на хората в очите! Хванах я за ръка и до момента в който слушах историята на живота й, я заведох до топлата витрина на " Едеа ". Тя ми отхвърли, тъй като зодията й била Козирог, само че това не ме спря, другари! Макар да имах единствено 10-тина лв. в мен и взех топла вечеря и обяд за другия ден! И не тъй като съм с добра душа, а тъй като един ден знам, че положителното ще се върне!

Замислете се какъв брой хора срещате дневно, какъв брой ориси летят във въздуха, какъв брой обич, сълзи са изтрити сред капките О2, които дишаме! Ако можем да помогнем даже единствено на един човек, знам че това ще промени хода на времето в което живеем!

Споделете поста ми другари, дано доближи до повече хора. Днес аз ѝ осигурих вечеря, на следващия ден може би ще сте Вие! Нека бъдем Хора! Благодаря Ви!

Йонка Александрова