С аплодисменти изпратиха Тодор Славков – бунтарят, който не се вписа, но остана верен на себе си
Днес близки и другари се сбогуваха с Тодор Славков – човек с цветна биография, изострен език и нетипично наличие в публичния живот. Прощаването с него се състоя в траурния комплекс „ Мира “ до Централните софийски гробища.
Тодор – наследник на Людмила Живкова и Иван Славков, и внук на Тодор Живков – беше открит мъртъв на 21 юли в къща в село Асен, край Казанлък. Стана ясно, че той самичък е протегнал ръка на живота си със законно притежаваното си оръжие. Съдбата, като че ли съзнателно, е избрала точно този ден – 21 юли. На същата дата през 1981 година почива майка му Людмила, а през 2021 година – и вуйчо му Владимир Живков.
Роден през 1971 година в София, Тодор прекарва детството си в сянката на знакови фигури от близкото минало. След като приключва Първа британска гимназия, отпътува за Швейцария, където учи бизнес мениджмънт в университета в Санкт Гален. Но идват измененията и Тодор се връща в България – в действителност, друга от онази, в която е израснал.
Животът му тук мъчно може да се опише с една дума. Бохемски, абсурден, непредвидим – само че и откровен, свободомислещ, на моменти уязвим. Участието му в риалити формати го направи известен за ново потомство – изключително след успеха му във „ VIP Brother All Stars “ през 2014 година Публиката го запомни с неподправеното му възприятие за комизъм, самоирония и искреност – качества, които не се срещат постоянно в общественото пространство.
През 2015 година даже се опитва в политиката като претендент за общински консултант в София – ход, който при него в никакъв случай не изглеждаше като част от тактика, а по-скоро като поредна импулсивна стъпка, водена от любознание и гражданска позиция.
Тодор Славков беше човек, който мъчно можеш да поставиш в рамка. За едни – „ последният безгрижник “, за други – знак на прехода, на времето сред два свята. За приятелите си – правилен, занимателен, грамотен, с темперамент, който не се подчиняваше на упования. За обществото – една от тези фигури, които може да не си харесвал постоянно, само че не можеше да пренебрегнеш.
Смъртта му оставя чувството за край на една глава от нашата най-нова история – спорна, комплицирана, човешка.
Вижте фотоси от погребението в галерията ни.
Тодор – наследник на Людмила Живкова и Иван Славков, и внук на Тодор Живков – беше открит мъртъв на 21 юли в къща в село Асен, край Казанлък. Стана ясно, че той самичък е протегнал ръка на живота си със законно притежаваното си оръжие. Съдбата, като че ли съзнателно, е избрала точно този ден – 21 юли. На същата дата през 1981 година почива майка му Людмила, а през 2021 година – и вуйчо му Владимир Живков.
Роден през 1971 година в София, Тодор прекарва детството си в сянката на знакови фигури от близкото минало. След като приключва Първа британска гимназия, отпътува за Швейцария, където учи бизнес мениджмънт в университета в Санкт Гален. Но идват измененията и Тодор се връща в България – в действителност, друга от онази, в която е израснал.
Животът му тук мъчно може да се опише с една дума. Бохемски, абсурден, непредвидим – само че и откровен, свободомислещ, на моменти уязвим. Участието му в риалити формати го направи известен за ново потомство – изключително след успеха му във „ VIP Brother All Stars “ през 2014 година Публиката го запомни с неподправеното му възприятие за комизъм, самоирония и искреност – качества, които не се срещат постоянно в общественото пространство.
През 2015 година даже се опитва в политиката като претендент за общински консултант в София – ход, който при него в никакъв случай не изглеждаше като част от тактика, а по-скоро като поредна импулсивна стъпка, водена от любознание и гражданска позиция.
Тодор Славков беше човек, който мъчно можеш да поставиш в рамка. За едни – „ последният безгрижник “, за други – знак на прехода, на времето сред два свята. За приятелите си – правилен, занимателен, грамотен, с темперамент, който не се подчиняваше на упования. За обществото – една от тези фигури, които може да не си харесвал постоянно, само че не можеше да пренебрегнеш.
Смъртта му оставя чувството за край на една глава от нашата най-нова история – спорна, комплицирана, човешка.
Вижте фотоси от погребението в галерията ни.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ