Галин Дурев: Левски е еталон за нашите решения и поведение - дали сме достойни за България
Днес България още веднъж се стопира в безмълвие пред името на Васил Левски – Апостола на свободата, индивидът, който трансформира фантазията за свободна и почтена татковина в народен завет.
Годините отминават, поколенията се сменят, само че обликът на Левски остава неизменен – чист, безкористен и изискващ. Той не принадлежи на една ера, нито на една политическа мощ. Той принадлежи на съвестта на българския народ. Той е мерилото, високият аршин за национално достолепие и родолюбие.
Левски ни остави не просто концепцията за избавление, а честен компас за държавност – за обективна, демократична и „ чиста и свята република “, в която законът стои над персоналния интерес, а равенството и достолепието са основа на обществото. Левски безспорно e най-стабилната основа на модерна политическа държавност и още по-несъмнено е, че това в никакъв случай и по никакъв мотив не трябва да бъде подлагано на подозрение.
И точно по тази причина всяка година, когато свеждаме глави пред неговата памет, сме длъжни да си зададем най-трудния въпрос – до каква степен сме правилни на неговите завещания. Дали съумяваме да бъдем почтени за свободата, извоювана с толкоз всеотдайност, или постоянно разрешаваме дребните пристрастености и разделения да надвиват над общия народен интерес.
Днес, повече от всеки път, обществото чака от нас не опълчване, а отговорност; не шумни думи, а поредни действия; не персонални борби, а работа в интерес на България. Защото Левски ни завеща образец за невзискателност, дисциплинираност и безусловна отдаденост на обществото.
Той работеше безшумно и неуморно в името на висши национални цели, а къде са тези цели през днешния ден? По площадите и пред паметниците в цялата страна младежите сервират цветя и търсят смисъла на неговото дело. Те гледат към нас с очакване – дали ще съумеем да превърнем думите за Левски в действителни каузи. Тяхната вяра е и нашият максимален дълг.
От тази естрада би трябвало да си припомняме, че свободата не е еднократен акт, а ежедневна отговорност. Че страната се гради не със мощни лозунги, а с почтеност, правдивост и служене на народа.
Нека през днешния ден си напомним, че името на Васил Левски не е единствено мотив за респект, а пример за нашите решения и държание. Историята ще съди не думите ни, а това дали сме съумели да бъдем почтени за България, за която той отдаде живота си.
Поклон пред Апостола на свободата.
Годините отминават, поколенията се сменят, само че обликът на Левски остава неизменен – чист, безкористен и изискващ. Той не принадлежи на една ера, нито на една политическа мощ. Той принадлежи на съвестта на българския народ. Той е мерилото, високият аршин за национално достолепие и родолюбие.
Левски ни остави не просто концепцията за избавление, а честен компас за държавност – за обективна, демократична и „ чиста и свята република “, в която законът стои над персоналния интерес, а равенството и достолепието са основа на обществото. Левски безспорно e най-стабилната основа на модерна политическа държавност и още по-несъмнено е, че това в никакъв случай и по никакъв мотив не трябва да бъде подлагано на подозрение.
И точно по тази причина всяка година, когато свеждаме глави пред неговата памет, сме длъжни да си зададем най-трудния въпрос – до каква степен сме правилни на неговите завещания. Дали съумяваме да бъдем почтени за свободата, извоювана с толкоз всеотдайност, или постоянно разрешаваме дребните пристрастености и разделения да надвиват над общия народен интерес.
Днес, повече от всеки път, обществото чака от нас не опълчване, а отговорност; не шумни думи, а поредни действия; не персонални борби, а работа в интерес на България. Защото Левски ни завеща образец за невзискателност, дисциплинираност и безусловна отдаденост на обществото.
Той работеше безшумно и неуморно в името на висши национални цели, а къде са тези цели през днешния ден? По площадите и пред паметниците в цялата страна младежите сервират цветя и търсят смисъла на неговото дело. Те гледат към нас с очакване – дали ще съумеем да превърнем думите за Левски в действителни каузи. Тяхната вяра е и нашият максимален дълг.
От тази естрада би трябвало да си припомняме, че свободата не е еднократен акт, а ежедневна отговорност. Че страната се гради не със мощни лозунги, а с почтеност, правдивост и служене на народа.
Нека през днешния ден си напомним, че името на Васил Левски не е единствено мотив за респект, а пример за нашите решения и държание. Историята ще съди не думите ни, а това дали сме съумели да бъдем почтени за България, за която той отдаде живота си.
Поклон пред Апостола на свободата.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ