Димитър Минев: Иван Вазов е дарил свой роман и стихотворение на Пловдив
Днес България отбелязва 174-годишнината от рождението на Иван Вазов. През 2024-а се навършват и 130 години от първото издание на романа „ Под игото ” на Патриарха на българската литература. За ролята на огромния публицист и държавник в България, за мощната му връзка с Пловдив, за това по кое време и по какъв начин улица „ Станционна ” и Народната библиотека са кръстени на Иван Вазов, споделя шефът ѝ Димитър Минев.
Прочетете още
- Г-н Минев, означаваме 174 години от рождението на Иван Вазов, както и 130 години от първото издание на романа „ Под игото ”. Разкажете ни за връзката на огромния български публицист и държавник с Пловдив.
- Връзката на Иван Вазов с Пловдив е доста мощна. Всъщност Иван Вазов исторически е бил народен представител в Народното събрание на Източна Румелия, тъй че той още оттогава е обвързван с Пловдив, а по-късно се реалокира и живее тук. Тук написа част от творчеството си. Много забавна обстановка е времето, когато той живее в Пловдив в къща, която е доста покрай тогавашната библиотека, през днешния ден постройката на Историческия музей на пл. „ Съединение ”. Вероятно той е имал персонално другарство с тогавашния шеф, един от най-видните ръководители на библиотеката – Борис Дякович. Има писма от Вазов, в които упоменава, че подарява на библиотеката незавършения си разказ, както и стихотворението „ Борът ”.
Много е забавна историята с този недовършен разказ „ Янтра шуми ”, който е бил част от специфичната колекция на пловдивската библиотека.
По-късно, несъмнено, поради всички тези заслуги и поради присъединяване му в публичния живот на града е почетен с купата Почетен жител на Пловдив. През 1920 година, когато идва тук, минава по ул. „ Станционна ” и целият град се стича да го посрещне като народен знак. Самата улица е преименувана на негово име. Той не крие вълнението си, тъй като и житейски, и креативен е мощно обвързван с Пловдив.
- Може ли да се види този незавършения роман?
- Интересен факт е, че въпросният недовършен разказ „ Янтра шуми ” по-късно, при основаването на Националния музей на Иван Вазов в София, е конфискуван от пловдивската библиотека и сега се съхранява там.
Ние вършим действия и опити да си го върнем този ръкопис, който е наследен на библиотеката персонално от Патриарха на българската литература и има писмо за това, което е реалност. Така че се надявам да сполучим в това отношение, тъй като мястото на този ръкопис е там, където е поискал донорът.
- А кои са другите скъпи издания на поета, които библиотеката има?
- Библиотеката има всички първи издания на Иван Вазов още от първите му години - първата стихосбирка „ Пряпорец и гусла ”, издадена през 1876 година, стихосбирките „ Тъгите на България ” (1877 г.) и „ Избавление ” (1878 г.).
Съхраняваме и целия периодически щемпел от това.. Той на всичкото от горната страна е цифровизиран и всички любопитни пловдивчани могат да го видят онлайн в цифровата ни библиотека. Там могат да прочетат и бележките на Иван Вазов. Както евентуално знаете той е бил основен редактор на списание „ Наука ” и на вестник „ Народний глас ”. И двете са издавани в Пловдив. Освен това в доста други вестници има бележки за него, негови публикации. В библиотеката се съхранява прословутата двутомна христоматия от Вазов и Константин Величков.
Така че естествено освен името ни се свързва с националния стихотворец и публицист Иван Вазов и неговото творчество, само че и връзките, които са обичайни, издадени още приживе от него.
- Как е решено библиотеката да носи неговото име?
- Библиотеката е кръстена на неговото име мотив 100-годишнината от рождението на Иван Вазов. Това се случва през 1950 година с декрет на президиума на Народното събрание от 4 юли. До този миг пловдивската национална библиотека не е имала име.
- Отбелязваме и 130 години от първото издание на романа „ Под игото ”. Всъщност какво значение има този първи български разказ за историята на българската литература ?
- Има голямо значение, неслучайно е предмет на проучване и в учебно заведение. Всъщност това е христоматия, по която доста младежи и възпитаници са се изучавали, въпреки че несъмнено, има доста значими издания и преди този момент, които се свързват с тематиката за освобождението на България. Той е очевидец на огромна част от събитията, претърпял ги е, тъй че всичко написано е част от неговия живот.
Всички знаем, че описанията и атмосферата в дома на чорбаджи Марко в действителност е изложение на родния му дом. Всичко това, което е разказано, е доста същинско и доста тъкмо. Предава настроението и духа на онази ера.
За злощастие времето много ни отдалечи от този миг и евентуално заради доста пропуски част от учениците, най-младите хора мъчно могат да вдървен, да схванат написаното.
Трудно схващат езика и тъкмо в тази посока би трябвало да се насочат напъните и на учители, и на библиотечни експерти. Да се работи с оригиналите, тъй като за мен е закононарушение да се опитваме да превеждаме на актуален език, тъй че да схванат младежите.
- Продължава ли творчеството на Иван Вазов да участва измежду най-четените заглавия през годината в библиотеката?
- Ами то се класира в десетката и аз допускам, че това идва и от задължението да бъде прочетено част от творчеството му в учебно заведение. Но и освен! Наблюдаваме и едно преосмисляне на творчеството на Иван Вазов и в един по-късен стадий.
Още от времето, когато и ние сме били възпитаници, наложителната литература, несъмнено, че не е най-любимото нещо. После човек, когато помъдрява и има по-широк взор, схваща смисъла на Вазов и на творчеството му. Свързва го с историята на България. Всичко това го кара още веднъж да се върне към романите, които в миналото е трансферирал. Отново да се върне към „ Под игото ”, „ Немили недраги ”, към стихотворенията му. Това е един тип катарзис и преосмисляне за всеки един човек поотделно и мисля, че той го прави.
- Тази година и библиотеката чества годишнина. Какви начинания са включени в програмата?
- Библиотеката тази година също има 2 годишнини. Отбелязваме 145 години от нейното основаване, тъй като тя е учредена през 1879 година с помощта на доста именити мъже, свързани с национално-освободителното придвижване и Възраждането на България. Създадена е по самодейност на Йоаким Груев, Константин Величков. Иван Вазов също е измежду основателите. Създадена е малко след софийската.
Втората ни годишнина е 50 година от влизането ни в новата постройка. Това се случва през 1974 година, когато е отворена публично за читатели.
- Каква стратегия да чакат читателите по отношение на тези годишнини?
- Цялата година минава под тази закрила. Има доста поредици от събития – срещи с създатели и с изявени персони. Кръстени са „ Литературни срещи ” и ще продължат до 1 ноември, когато ще е кулминационната точка на честванията.
Продължават да се вършат доста други забавни събития като изложения, матинета, показване на книги във видео ревюта от наши сътрудници от библиотеката. Това е нещо, към което има огромен интерес. Направихме към този момент няколко издания на библиотечен куиз - съревнование за тимове, където ползата е доста огромен. Има самодейност на библиотеката „ 145 безвъзмездни карти ”, обвързвана с визитата и на библиотечен тур.
Колегите развеждат хората, описват за пътя на книгите до фондовете, за даренията, за всички редки и скъпи издания, които има библиотеката. Разказват персонални забавни прекарвания. Има огромен интерес. Сега през лятото ще създадем пауза, само че от септември започваме още веднъж.
За мен позитивното нещо от всичко това, за което приказваме, е, че има огромен интерес. Има значително превръщане на пловдивчани към храма на знанието, какъвто е Народна библиотека „ Иван Вазов ”.
- Какво ще се случва на 1 ноември?
- Ще има доста събития, само че дано те да бъдат оповестени през есента тогава, когато ще наближи празникът, с цел да бъдем по точни програмата.
Корицата на романа " Янтра шуми "
Прочетете още
- Г-н Минев, означаваме 174 години от рождението на Иван Вазов, както и 130 години от първото издание на романа „ Под игото ”. Разкажете ни за връзката на огромния български публицист и държавник с Пловдив.
- Връзката на Иван Вазов с Пловдив е доста мощна. Всъщност Иван Вазов исторически е бил народен представител в Народното събрание на Източна Румелия, тъй че той още оттогава е обвързван с Пловдив, а по-късно се реалокира и живее тук. Тук написа част от творчеството си. Много забавна обстановка е времето, когато той живее в Пловдив в къща, която е доста покрай тогавашната библиотека, през днешния ден постройката на Историческия музей на пл. „ Съединение ”. Вероятно той е имал персонално другарство с тогавашния шеф, един от най-видните ръководители на библиотеката – Борис Дякович. Има писма от Вазов, в които упоменава, че подарява на библиотеката незавършения си разказ, както и стихотворението „ Борът ”.
Много е забавна историята с този недовършен разказ „ Янтра шуми ”, който е бил част от специфичната колекция на пловдивската библиотека.
По-късно, несъмнено, поради всички тези заслуги и поради присъединяване му в публичния живот на града е почетен с купата Почетен жител на Пловдив. През 1920 година, когато идва тук, минава по ул. „ Станционна ” и целият град се стича да го посрещне като народен знак. Самата улица е преименувана на негово име. Той не крие вълнението си, тъй като и житейски, и креативен е мощно обвързван с Пловдив.
- Може ли да се види този незавършения роман?
- Интересен факт е, че въпросният недовършен разказ „ Янтра шуми ” по-късно, при основаването на Националния музей на Иван Вазов в София, е конфискуван от пловдивската библиотека и сега се съхранява там.
Ние вършим действия и опити да си го върнем този ръкопис, който е наследен на библиотеката персонално от Патриарха на българската литература и има писмо за това, което е реалност. Така че се надявам да сполучим в това отношение, тъй като мястото на този ръкопис е там, където е поискал донорът.
- А кои са другите скъпи издания на поета, които библиотеката има?
- Библиотеката има всички първи издания на Иван Вазов още от първите му години - първата стихосбирка „ Пряпорец и гусла ”, издадена през 1876 година, стихосбирките „ Тъгите на България ” (1877 г.) и „ Избавление ” (1878 г.).
Съхраняваме и целия периодически щемпел от това.. Той на всичкото от горната страна е цифровизиран и всички любопитни пловдивчани могат да го видят онлайн в цифровата ни библиотека. Там могат да прочетат и бележките на Иван Вазов. Както евентуално знаете той е бил основен редактор на списание „ Наука ” и на вестник „ Народний глас ”. И двете са издавани в Пловдив. Освен това в доста други вестници има бележки за него, негови публикации. В библиотеката се съхранява прословутата двутомна христоматия от Вазов и Константин Величков.
Така че естествено освен името ни се свързва с националния стихотворец и публицист Иван Вазов и неговото творчество, само че и връзките, които са обичайни, издадени още приживе от него.
- Как е решено библиотеката да носи неговото име?
- Библиотеката е кръстена на неговото име мотив 100-годишнината от рождението на Иван Вазов. Това се случва през 1950 година с декрет на президиума на Народното събрание от 4 юли. До този миг пловдивската национална библиотека не е имала име.
- Отбелязваме и 130 години от първото издание на романа „ Под игото ”. Всъщност какво значение има този първи български разказ за историята на българската литература ?
- Има голямо значение, неслучайно е предмет на проучване и в учебно заведение. Всъщност това е христоматия, по която доста младежи и възпитаници са се изучавали, въпреки че несъмнено, има доста значими издания и преди този момент, които се свързват с тематиката за освобождението на България. Той е очевидец на огромна част от събитията, претърпял ги е, тъй че всичко написано е част от неговия живот.
Всички знаем, че описанията и атмосферата в дома на чорбаджи Марко в действителност е изложение на родния му дом. Всичко това, което е разказано, е доста същинско и доста тъкмо. Предава настроението и духа на онази ера.
За злощастие времето много ни отдалечи от този миг и евентуално заради доста пропуски част от учениците, най-младите хора мъчно могат да вдървен, да схванат написаното.
Трудно схващат езика и тъкмо в тази посока би трябвало да се насочат напъните и на учители, и на библиотечни експерти. Да се работи с оригиналите, тъй като за мен е закононарушение да се опитваме да превеждаме на актуален език, тъй че да схванат младежите.
- Продължава ли творчеството на Иван Вазов да участва измежду най-четените заглавия през годината в библиотеката?
- Ами то се класира в десетката и аз допускам, че това идва и от задължението да бъде прочетено част от творчеството му в учебно заведение. Но и освен! Наблюдаваме и едно преосмисляне на творчеството на Иван Вазов и в един по-късен стадий.
Още от времето, когато и ние сме били възпитаници, наложителната литература, несъмнено, че не е най-любимото нещо. После човек, когато помъдрява и има по-широк взор, схваща смисъла на Вазов и на творчеството му. Свързва го с историята на България. Всичко това го кара още веднъж да се върне към романите, които в миналото е трансферирал. Отново да се върне към „ Под игото ”, „ Немили недраги ”, към стихотворенията му. Това е един тип катарзис и преосмисляне за всеки един човек поотделно и мисля, че той го прави.
- Тази година и библиотеката чества годишнина. Какви начинания са включени в програмата?
- Библиотеката тази година също има 2 годишнини. Отбелязваме 145 години от нейното основаване, тъй като тя е учредена през 1879 година с помощта на доста именити мъже, свързани с национално-освободителното придвижване и Възраждането на България. Създадена е по самодейност на Йоаким Груев, Константин Величков. Иван Вазов също е измежду основателите. Създадена е малко след софийската.
Втората ни годишнина е 50 година от влизането ни в новата постройка. Това се случва през 1974 година, когато е отворена публично за читатели.
- Каква стратегия да чакат читателите по отношение на тези годишнини?
- Цялата година минава под тази закрила. Има доста поредици от събития – срещи с създатели и с изявени персони. Кръстени са „ Литературни срещи ” и ще продължат до 1 ноември, когато ще е кулминационната точка на честванията.
Продължават да се вършат доста други забавни събития като изложения, матинета, показване на книги във видео ревюта от наши сътрудници от библиотеката. Това е нещо, към което има огромен интерес. Направихме към този момент няколко издания на библиотечен куиз - съревнование за тимове, където ползата е доста огромен. Има самодейност на библиотеката „ 145 безвъзмездни карти ”, обвързвана с визитата и на библиотечен тур.
Колегите развеждат хората, описват за пътя на книгите до фондовете, за даренията, за всички редки и скъпи издания, които има библиотеката. Разказват персонални забавни прекарвания. Има огромен интерес. Сега през лятото ще създадем пауза, само че от септември започваме още веднъж.
За мен позитивното нещо от всичко това, за което приказваме, е, че има огромен интерес. Има значително превръщане на пловдивчани към храма на знанието, какъвто е Народна библиотека „ Иван Вазов ”.
- Какво ще се случва на 1 ноември?
- Ще има доста събития, само че дано те да бъдат оповестени през есента тогава, когато ще наближи празникът, с цел да бъдем по точни програмата.
Корицата на романа " Янтра шуми "
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ