Честваме 167 години от рождението на Иван Вазов
Днес България празнува 167 години от рождението на Иван Вазов. "На теб, Българио свещенна, покланям песни си в този момент. На твойте рани, кръв скъпа, на твойта жал и горест, на твойте сълзи и въздишки, на твойте пристрастености и тегло и на венеца мъченишки, кой грей на твоето чело…Дано таз религия, туй мечтанье не се разбие в някой брег и твоя вик да не остане като в пустинята без ек”, написа Иван Минчов Вазов в стихотворението си "На България”, напомня БГНЕС.
Роденият на 9 юли 1850 година в Сопот и умрял на 22 септември 1921 година в София създател постоянно е носил България в себе си. Родината му отвръща със същото, като той и неговото творчество са неделима част от българщината и самосъзнанието на българите.
Патриархът на българската литература е роден в фамилията на заможния сопотски търговец Минчо Вазов. "Борът” е първото му оповестено стихотворение отпечатано през 1870 година в "Периодическо списание”. Макар Събка Вазова - майка му, да поддържа писателската кариера на сина си, татко му е решен да го направи търговец. Затова и през 1870 година е изпратен в Румъния при чичо си. Недоволен от решението на татко си една вечер Вазов бяга в Браила и няколко месеца живее в кръчмата на Нено Тодоров измежду хъшове. Именно в Браила се среща и с Христо Ботев. Точно тогава той основава повестта "Немили-недраги ".
През 1871 година се завръща в България и се отдава на просветителното дело - преподавател е в Свиленград, за малко работи и като преводач. През 1876 година Вазов се открива в Румъния като секретар на Българското централно благотворително общество в Букурещ. Там приготвя първите си стихосбирки - "Пряпорец и гусла " и "Тъгите на България ". Следват още значими произведения, увековечени в стихосбирките " Избавление " (1878), " Гусла " (1881), " Италия " (1884), " Поля и гори " (1884), " Сливница " (1885). За малко (от 7 март 1879 до септември 1880 година) е назначен за ръководител на Окръжния съд в Берковица.
От октомври 1880 година Вазов живее в столицата на Източна Румелия - град Пловдив, където развива необятна социална активност, демонстрира се като труженик за възстановяване ситуацията на българите в Османската империя, интензивно показва своята мощна гражданска позиция. В Пловдив става основен редактор на списание "Наука ", а дружно с Константин Величков основават списание "Зора ". Периодът от 1886 до 1889 година Вазов е заточен в Одеса, Русия, където основава шедьовъра на българската класика - "Под игото ". През 1889 година, завърнал се в родината, Патриархът се открива в София, където живее до края на дните си през 1921 година.
Роденият на 9 юли 1850 година в Сопот и умрял на 22 септември 1921 година в София създател постоянно е носил България в себе си. Родината му отвръща със същото, като той и неговото творчество са неделима част от българщината и самосъзнанието на българите.
Патриархът на българската литература е роден в фамилията на заможния сопотски търговец Минчо Вазов. "Борът” е първото му оповестено стихотворение отпечатано през 1870 година в "Периодическо списание”. Макар Събка Вазова - майка му, да поддържа писателската кариера на сина си, татко му е решен да го направи търговец. Затова и през 1870 година е изпратен в Румъния при чичо си. Недоволен от решението на татко си една вечер Вазов бяга в Браила и няколко месеца живее в кръчмата на Нено Тодоров измежду хъшове. Именно в Браила се среща и с Христо Ботев. Точно тогава той основава повестта "Немили-недраги ".
През 1871 година се завръща в България и се отдава на просветителното дело - преподавател е в Свиленград, за малко работи и като преводач. През 1876 година Вазов се открива в Румъния като секретар на Българското централно благотворително общество в Букурещ. Там приготвя първите си стихосбирки - "Пряпорец и гусла " и "Тъгите на България ". Следват още значими произведения, увековечени в стихосбирките " Избавление " (1878), " Гусла " (1881), " Италия " (1884), " Поля и гори " (1884), " Сливница " (1885). За малко (от 7 март 1879 до септември 1880 година) е назначен за ръководител на Окръжния съд в Берковица.
От октомври 1880 година Вазов живее в столицата на Източна Румелия - град Пловдив, където развива необятна социална активност, демонстрира се като труженик за възстановяване ситуацията на българите в Османската империя, интензивно показва своята мощна гражданска позиция. В Пловдив става основен редактор на списание "Наука ", а дружно с Константин Величков основават списание "Зора ". Периодът от 1886 до 1889 година Вазов е заточен в Одеса, Русия, където основава шедьовъра на българската класика - "Под игото ". През 1889 година, завърнал се в родината, Патриархът се открива в София, където живее до края на дните си през 1921 година.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ