Срамно и жалко: Репортерът на баджак телевизиите - арогантен, невъзпитан и без никаква жал към пострадалите в катастрофата!
Днес баджак малките екрани демонстрираха по какъв начин НЕ се прави репортаж, още по-малко в случаи, когато има голяма покруса, потърпевши хора и доста стрес и тъга.
Като на футболен мач или корида младежът превъзбуден, без капка благосклонност скъм потърпевшите отиде на мястото на събитие, с цел да предава онлайн, като опит от кръвта им.
Срамно!
"Няма да ускоряваме тъгата на хората, попаднали в неволя или потърпевши от закононарушение, и ще оповестяваме такива информации със състрадание и въздържаност. Ще почитаме желанието на хората да не бъдат безпокоени в скръбта си. "
Това е откъс от Етичния кодекс на българските медии. Той е пожелателен и не планува никакви съответни наказания или последици за медиите, които са го приели, само че не го съблюдават. А те са доста. И все по-малко се интересуват от правилата на публицистиката, залегнали в него.
Как другояче може да се изясни, че за продуценти и шефове на новинарски излъчвания, които са в непрекъсната връзка с репортерите на място, е задоволително те да се обръщат към потърпевшите с думите: "Просто желая да ни разкажете – знам, че сте в потрес, знам, че е мъчно... ", възмущават се като нас и сътрудниците от novini247.com.
Със сигурност няма някой, който да не е бил покъртен от това светотатство по отношение на нещастието на хората, което младежът направи на мястото на нещастието.
"Секунда единствено, онлайн сме ", пелтечи репортерът на една от огромните национални малките екрани, до момента в който служебно лице се пробва да го изкара от региона на трагичния случай, откакто две дами и един мъж в потрес изрично отхвърлят да приказват пред камерата му.
В същото време негов сътрудник от конкурентна национална телевизия с бързи стъпки си проправя път до предната част на рейса, с цел да покаже онлайн по какъв начин от него излизат оживели: "Ето го и рейсът, виждате – той е извърнат на една страна. В момента – ето и ранените, които се изкарват безусловно, безусловно отдолу под самия рейс. Мога да ви покажа каква е картинката насам също от предната страна! "
Напрежението взима връх и репортерът се сблъсква с гнева на двама от участващите в избавителната акция, които съвсем принудително го изместват в страни. "И вие също ни оставете да си свършим работата ", стачкува журналистът, размахващ микрофон.
А каква в действителност му работата на такова място?
Според Етичния кодекс работата му е да осведоми обществото за следствията от трагичната злополука без да пречи на спасителите, без да ускорява тъгата на жертвите и техните близки, без да нарушава изконното право на всеки от оживелите да НЕ бъде сниман, в случай че самичък не пожелае това.
Но какво в действителност се случва?
Всъщност Етичният кодекс на българските медии е последното нещо, за което в този миг мисли репортерът Х. Просто, тъй като в същия този миг продуцентът У не стопира да крещи истерично през слушалката в ухото му, че съперниците им са хванали рейса в по-близък проект или че имат повече оживели в кадър.
Истината е, че при сходни трагични събития новинарските екипи, заети с отразяването им, се управляват най-вече от това да покажат по-напрегнати и трагични картини от конкуренцията, а не от това да запазят благовъзпитание и да показват почитание към директно засегнатите.
Точно затова въпросът "как се чувствате ", насочен към преди малко потърпевш от закононарушение или непосредствен на умрял, към момента е на респект измежду публицистите, отразяващи сходни нещастия. Без да вдяват какво питат даже, в безусловно нелепи обстановки, без да ги интересува в какво съсстояние са хората против тях. Важното е да си напарвят репортажа и на другия ден да ги познават на уличицата бабите и дядовц;ите ида ги сочат с пръст.
Голямата публицистика не се прави с безсрамие и безмозъчност, а с разум, такт, логика на психиката и доста познания.
Това навиране на микрофони в лицата на нещастни хора обаче няма нищо общо с въпросите към властта. Там или има съответна поръчка, или се мълчи. Неудобните въпроси остават незададени, само че в обществото пък остава голяма липса на информация. Смелостта не е да смажеш падналия, а да се изправиш против по-силния и да победиш.
Като на футболен мач или корида младежът превъзбуден, без капка благосклонност скъм потърпевшите отиде на мястото на събитие, с цел да предава онлайн, като опит от кръвта им.
Срамно!
"Няма да ускоряваме тъгата на хората, попаднали в неволя или потърпевши от закононарушение, и ще оповестяваме такива информации със състрадание и въздържаност. Ще почитаме желанието на хората да не бъдат безпокоени в скръбта си. "
Това е откъс от Етичния кодекс на българските медии. Той е пожелателен и не планува никакви съответни наказания или последици за медиите, които са го приели, само че не го съблюдават. А те са доста. И все по-малко се интересуват от правилата на публицистиката, залегнали в него.
Как другояче може да се изясни, че за продуценти и шефове на новинарски излъчвания, които са в непрекъсната връзка с репортерите на място, е задоволително те да се обръщат към потърпевшите с думите: "Просто желая да ни разкажете – знам, че сте в потрес, знам, че е мъчно... ", възмущават се като нас и сътрудниците от novini247.com.
Със сигурност няма някой, който да не е бил покъртен от това светотатство по отношение на нещастието на хората, което младежът направи на мястото на нещастието.
"Секунда единствено, онлайн сме ", пелтечи репортерът на една от огромните национални малките екрани, до момента в който служебно лице се пробва да го изкара от региона на трагичния случай, откакто две дами и един мъж в потрес изрично отхвърлят да приказват пред камерата му.
В същото време негов сътрудник от конкурентна национална телевизия с бързи стъпки си проправя път до предната част на рейса, с цел да покаже онлайн по какъв начин от него излизат оживели: "Ето го и рейсът, виждате – той е извърнат на една страна. В момента – ето и ранените, които се изкарват безусловно, безусловно отдолу под самия рейс. Мога да ви покажа каква е картинката насам също от предната страна! "
Напрежението взима връх и репортерът се сблъсква с гнева на двама от участващите в избавителната акция, които съвсем принудително го изместват в страни. "И вие също ни оставете да си свършим работата ", стачкува журналистът, размахващ микрофон.
А каква в действителност му работата на такова място?
Според Етичния кодекс работата му е да осведоми обществото за следствията от трагичната злополука без да пречи на спасителите, без да ускорява тъгата на жертвите и техните близки, без да нарушава изконното право на всеки от оживелите да НЕ бъде сниман, в случай че самичък не пожелае това.
Но какво в действителност се случва?
Всъщност Етичният кодекс на българските медии е последното нещо, за което в този миг мисли репортерът Х. Просто, тъй като в същия този миг продуцентът У не стопира да крещи истерично през слушалката в ухото му, че съперниците им са хванали рейса в по-близък проект или че имат повече оживели в кадър.
Истината е, че при сходни трагични събития новинарските екипи, заети с отразяването им, се управляват най-вече от това да покажат по-напрегнати и трагични картини от конкуренцията, а не от това да запазят благовъзпитание и да показват почитание към директно засегнатите.
Точно затова въпросът "как се чувствате ", насочен към преди малко потърпевш от закононарушение или непосредствен на умрял, към момента е на респект измежду публицистите, отразяващи сходни нещастия. Без да вдяват какво питат даже, в безусловно нелепи обстановки, без да ги интересува в какво съсстояние са хората против тях. Важното е да си напарвят репортажа и на другия ден да ги познават на уличицата бабите и дядовц;ите ида ги сочат с пръст.
Голямата публицистика не се прави с безсрамие и безмозъчност, а с разум, такт, логика на психиката и доста познания.
Това навиране на микрофони в лицата на нещастни хора обаче няма нищо общо с въпросите към властта. Там или има съответна поръчка, или се мълчи. Неудобните въпроси остават незададени, само че в обществото пък остава голяма липса на информация. Смелостта не е да смажеш падналия, а да се изправиш против по-силния и да победиш.
Източник: bnews.bg
КОМЕНТАРИ